Определение № 8416 от 01.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8416 гр. София, 01.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110139749 по описа за 2021 година

Исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл. 140 ал. 1 ГПК, чл. 140 ал. 3 изр.

1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

Съдът е сезиран с искова молба на ЮЛ , в която се твърди, че ответникът ЮЛ със своя молба е поискал допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване, че ЮЛ е титуляр на вземане от 1879,02 лева, за която сума има издаден изпълнителен лист от 25.1.2019г. от РС – Варна по дело № 9797/2014г. в полза на ЮЛ, като с определение № 7226/9.6.2020г. по гр.д.№ 5963/2020г. на ВРС, съдът е допуснал обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на вземане“ на ЮЛ от ЮЛ в размер 1879,02 лева, както и законна лихва върху тази главница по изпълнително дело 20207180400616 по описа на ЧСИ, при условие, че се внесе гаранция 190 лева. Твърди се, че след внасяне на гаранцията, в полза на ЮЛ е издадена обезпечителна заповед. Ищецът сочи, че по негова частна жалба, по гр.д.№ 13/2021г. на ВОС, съдът е отменил определението, с което обезпечението е допуснато.

Твърди се, че сумата, предмет на наложения запор, от 1879,02 лева, е била налична по банковата сметка на ЧСИ по посоченото изпълнително дело, но до отмяната на определението, ищецът не е имал възможност да я събере, нито да се удовлетвори от нея. Твърди се, че искът, чието обезпечение се е искало, се е основавал на договор за цесия с ЮЛ, по който договор, правата на ищеца като правоприемник и носител на правото върху сумат, се конкурират. Твърди се, че ЮЛ недобросъвестно на два пъти е прехвърлил вземането, за коетоЮЛ води иск срещу ищеца ЮЛ.

Предявява се иск за вреди, за сумата 112,74 лева – законната лихва от 17.6.2020г.- 18.1.2021г., която сума се претендира солидарно от двамата ответници.

С уточнителна молба от 21.7.2021г. ищецът сочи, че второто прехвърляне на вземането се е осъществило на 23.10.2014г. с договор за цесия между двамата ответници, както и се прави твърдение, че двамата ответници са прехвърлили вземането с цел увреждане на ищеца. Твърди се, че ЮЛ е с управител Р.М. – майка на К.Т., подписал договора за цесия като пълномощник на ЮЛ, като двамата ответници са знаели, че вземането вече е било прехвърлено на ищеца на 21.10.2014г., но въпреки това са го прехвърлили за втори път, като ЮЛ умишлено е забавил да уведоми 1 длъжника, за да може ЮЛ да има по – ранно уведомление н адлъжника, като по този начин се легитимира активно като кредитор, преди ищеца. Сочи, че крайната цел на второто прехвърляне при тези уговорки е да се лиши от възможността, ищецът да събене вземането по ИЛ, както и че сумата по ИЛ е събрана от ЮЛ. Изрично се твърди, че е налице солидарност на двамата ответници, тъй като е налице деликт.

Налице е изявление, че поради обстоятелството, че делинквентите са обикновени другари, то и решението по отношение на тях може да е различно, поради което и ЮЛ би могло да отговаря за причинените на ищеца вреди и ако искът по отношение другия ответник е отхвърлен.

В отговор, в срока по чл.131 ГПК, ответникът ЮЛ оспорва основанието за субективно съединяване на искове против него и другият ответник, доколкото по отношение на ЮЛ искът се основава на твърдения за незаконосъобразно допуснато обезпечение, което впоследствие е отменено, и от това са произтекли вреди, като не се твърди участие на другия ответник по подаване на обезпечението,а относно твърденията за съгласувани действия на двамата ответници, което се оспорва, се прави и възражение за погасителна давност. Възразява се, че отговорността на другия ответник се твърди да произтича от договора за цесия, поради което следва да е договорна, а твърденията против този ответник е за деликтна отговорност. Прави се възражение за местна неподсъдност на спора, решено с определение на СГС.

Оспорва се твърдението за умишлени действия от представителите на дружествата.

Твърди се, че искът, чието обезпечаване е искано, е предявен и производството е висящо.

Оспорва се твърдението за претърпени от ищеца вреди, с довод, че вземането, предмет на запора, не е на ищеца.

Ответникът сочи, че иск за вреди по чл.403,ал.1 ГПК може да се предяви само при злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, а когато страната подава молба по чл.390 ГПК, такава злоупотреба не е налице. Оспорва се твърдението на ищеца, че отговорността е безвиновна. Оспорва се размерът на иска, доколкото се счита, че вредите подлежат на доказване, че вредите са претърпени. Прави се възражение за съдебно прихващане с вземане на този ответник по отношение на ищеца, по гр.д.№ 18318/2019г. на РС Варна, потвърдено от ОкСВарна с решение по гр.д.№ 1535/2021г. за сумата 700 лева разноски, което се твърди да е ликвидно и изискуемо вземане на този ответник, по издаден изпълнителен лист. Възражението се прави до размера на по- малкото задължение – за сумата 112,74 лева. При условие, че съдът не го приеме, се сочи, че се прави възражение за материално прихващане, за същия размер.

В срока за отговор е предявен насрещен иск от ЮЛ против ЮЛ при твърдения, че през 2014г. ЮЛ е предявило против ЮЛ иск с правно основание чл.55,ал.1,,пр.1 ЗЗД, по който е образувано гр.д.№ 10007/2014г. на Варненски РС, като в хода на производството, ищецът е прехвърлил на ЮЛ вземането си в размер на 18661,12 лева и на основание чл.226,ал.1 ГПК, производството е продължило при ищец - ЮЛ, като се твърди, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето с писмо по електронна поща. Твърди се, че с решение искът е уважен, на 25.3.2019г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на ЮЛ. Твърди се, че на 3.7.2019г. ЮЛ е получил от ЮЛ покана, от която ищецът по насрещния иск установил, че ЮЛ са получили на 26.6.2019г. покана за доброволно изпълнение по ИД 20197180400377, което е образувано по вземането, прехвърлено на него с договор за цесия, на основание издадения в полза на ЮЛ, по дело 10007/2014г ИЛ, по молба на ЮЛ, по което последното дружество е представил договор за прехвърляне на същото вземане. Твърди се, че длъжникът е уведомен по – късно, като за целите на уведомлението, на договора за цесия е придадена дата отпреди прехвърлянето на този ищец – 21.10.2014г. Веднага след узнаването за поканата, ЮЛ подал молба за обезпечение, наложен бил запор по ИД 1649/2019г., като за сумата 932,20 лева ВРС не допуснал обезпечение. Твърди се, че затова по ИД 20197180400377 превел в полза на ЮЛ сумата 932,20 лева, съставляваща лихва върху 1861,12 лева за период 1.8.2014г.-8.7.2019г., което се е случило, защото ЮЛ е предал ИЛ на ЮЛ, а не на ищеца по насрещния иск. Твърди се, че с решение по дело № 13892/2019г. на ВРС, 51ви състав е признато за установено, че титуляр на вземането от 1861,12 лева е ЮЛ, като изложеното, според исковата молба, основава дължимостта, на ЮЛ на сумата 932,20 лева лихва.

Ищецът счита, че доколкото е съобщил първи прехвърлянето на длъжника, то и второто съобщение няма правна последица, поради което и доколкото е получил вземането, заедно с принадлежностите му, включително изтеклите лихви, то и вземането от 932,20 лева принадлежи на него, не на първоначалния ищец. Твърди да е истинският кредитор на вземането, платено на първоначалния ищец принудително, от ЧСИ, поради което предявява частичен иск за вземането, за 2 сумата 112,74 лева.

В срока за отговор по насрещния иск, ЮЛ, оспорва исковата молба като нередовна, защото неясно е на какво основание ищецът твърди да е бил овластен от ответника, както и на какво основание претендира сумата / твърдение, което съдът намира за неоснователно – посочването на правната квалификация не обвързва съда – ищецът твърди, че е следвало той да получи сумата, а не ответника, предявява иск за заплащането й/. Прави се възражение за недопустимост на претенцията, защото по гр.д.№ 13892/2019г. е предявен иск за главница, а претенцията по иска за е за лихва след предявяването му, поради което и правото на ищеца да иска тази лихва е преклудирано /съдът намира възражението за неоснователно, тъй като няма данни ищецът да е поискал присъждането на законна лихва по образуваното дело/; и защото искът не е предявяван като частичен /отново, неоснователно, по същите съображения/, прави се възражение, че ищецът е имал други средства за защита по изпълнението /неоснователно, защото посочените средства нямат сила на пресъдено нещо/;.

Твърди се, ответникът да е добросъвестен приобретател на вземането, поради което и няма качеството на путативен кредитор. Сочи се, че плащането е извършено от трето лице – банка, като сумата е преведена след разпределение, извършено от ЧСИ, поради което се оспорва основанието на иска – плащането е на лице, което с оглед недвусмислени обстоятелства се явява овластено да го получи.

. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца ЮЛ:

С оглед молба – уточнение от от 21.7.2021г, и изявлението, че „поради обстоятелството, че делинквентите са обикновени другари, то и решението по отношение на тях може да е различно, поради което и ЮЛ би могло да отговаря за причинените на ищеца вреди и ако искът по отношение другия ответник е отхвърлен“, съдът намира, че е сезиран с главен осъдителен иск, против ЮЛ за сумата 112,74 лева – законната лихва от 17.6.2020г.- 18.1.2021г., с правно основание чл.403,ал.1 ГПК, съединен при условията на евентуалното му отхвърляне, с евентуален иск, против ЮЛ, осъдителен иск с правно основание чл.82 ЗЗД, за същата сума, съставляваща имуществени вреди, които ищецът оценява на същата сума.

Срещу главния иск е направено възражение за съдебно прихващане с, както се твърди, ликвидно, изискуемо вземане по ИЛ, което е частично – до размера на исковата сума.

. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца „ ЮЛ – при твърденията на ищеца, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.75,ал.2,изр.2 ЗЗД против ЮЛ.

III. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищецаЮЛ, че по иска по чл.403,ал.1 ГПК, , че следва да докаже твърденията си, че за период от 17.6.2020г.- 18.1.2021г. , е бил наложен запор върху вземането, размерът на претенцията за обезщетение за забава.

УКАЗВА на ищеца ЮЛ, че по иска по чл.82 ЗЗД следва да докаже твърденията си, че второто прехвърляне е извършено от двамата ответници с цел да осуетят удовлетворяването му от сумата по ИЛ;

Съобщава на страните, че доколкото вторият иск е при твърденията за незаконосъобразни действия на двамата ответници, които не произтичат от договора за цесия, то и приложима е разпоредбата на чл.45 ЗЗД, като съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД , е налице презумпция за вина, като УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже твърдението си, че ищецът е наклеветил него, а не обратното, както и че следва да проведе обратно доказване на презупцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

УКАЗВА на на ищецаЮЛ, че по иска по чл.75,ал.2,изр.2 ЗЗД носи тежестта да докаже, че към момента на плащането на сумата – лихва, е имал качеството на „истински кредитор“ по отношение вземането, поради което и лихвата е следвало да се плати на него;

ПРИЕМА представените до момента от страните писмени документи, като писмени доказателства.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по гр.д.№ 10007/2014г,. образувано по иск на ЮЛ, в полза на този ищец е издаден ИЛ за сумата 1861,12 лева от ВРС, че 3

ЮЛ е сключил с ЮЛ“ ЕООД и с ЮЛ два договора за цесия, за същото вземане, че по гр.д.№ 12633/2019г. е издадена обезпечителна заповед, в полза на ЮЛ“ ЕООД, въз основа на която е образувано ИД 1649/2019г., по което е наложен запор на вземането за 1861,12 лева, което определение на ВРС е отменено с определение на ВОС от 18.1.2021г., както и че ищецът е предявил установителен иск за сумата 1861,12 лева, по който е образувано гр.д.№ 13892/2019г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ЮЛ съдебно удостоверение , съобразно искането на лист 78 от делото/.