Определение № 24651 от 07.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24651 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110112535 по описа за 2025 година

Ищецът ***., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, адрес за кореспонденция гр. ***, тел *** електронна поща [email protected], е предявил срещу „***, АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит „Бяла карта“ № **************** от 04.05.2023 г., сключен между него и „***, на основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1, алт. пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1, от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

Страните правят искания относно приемане на представените документи като доказателства, които следва да се уважат.

Ищецът не отстрани нередовностите на осъдителния иск относно сумата, която счита за недължима, поради което съдът счита, че по настоящото дело е предявен единствено описания установителен иск.

Воден от горното и на осн. чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.09.2026г. от 13:30ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба сверени копия на документи като доказателства по делото.

Изготвя следния проект на доклад по делото:

Ищецът основава иска си на следните твърдения: ***. е физическо лице, което по силата 1 на сключения Договор за кредит „Бяла карта“ № **************** от 04.05.2023 г. с „***, ЕИК ***, има качеството на потребител съгласно & 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явява търговец по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Посоченият договор е сключен при следните условия: кредит в размер на 400 лева; вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт: кредитна карта; размер на месечната погасителна вноска:

15 % от усвоения кредитен лимит; срок на заема - без срок; брой вноски: ежемесечни; фиксиран годишен лихвен процент - 43.2 %; годишен процент на разходите (ГПР): 46.18 %; обща дължима сума: 1021.95 лева. Ищецът сочи чл. 15 от договора, съгласно който кредитополучателя се задължава в срок до пет дни считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лице - поръчител, над 21 - годишен и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение не по-малък от 1500 лв.; банкова гаранция с бенефициент кредитодателя за сумата 609.72 лв. В случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението в посочения срок по чл. 15 на договора, последният дължи на кредитора неустойка в размер, определен в таблицата по ал. 2 и съответстващ на отпуснатия лимит. До 999 лв. - неустойка от 10% върху ползваната сума, от 1000 до 1499 лв. - 8% от ползваната сума, платими до шесто число на текущия месец.

В случая ищецът счита, че договорът не съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР в размер на 46, 18%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, но този размер реално надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ако към него са били включени част от разходите по кредита - възнаграждението от неустойките по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя, което се включва в общите разходите по кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ищецът сочи съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г., тъй като за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, следва да получат адекватна информация относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят, което счита, че в разглеждания казус не е сторено. Ищецът сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за ГПР, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Неспазването на това изискване е основание за обявяване на целия договор за потребителски кредит - Договор за кредит БЯЛА КАРТА №**************** от 04.05.2023 г. за недействителен. Също така твърди, че посочването в договора на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на 2 забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищецът счита, че Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР. Също така се сочи, че договореният ГПР от 46.18 % е при разноски в общ размер на 3 310 лева, които включват главница и възнаградителна лихва.

Към датата на сключване на договора на 04.05.2023 г. основен лихвен процент обявен от БНБ е 3.80 %, т. е. законната лихва е била в размер на 11.42 %. Затова счита, че общите разноски са в размер: 1300 + 2010 лева или: 3310, 00 лева и ГПР биха били в размер на 79.94 %, т.е. ГПР надвишава законово установения.

С отговор на исковата молба, депозиран в срок, ответникът оспорва иска като неоснователен и сочи следното: Финансовият продукт „Бяла Карта“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент – кредитна карта. Веднъж сключили договор за кредит „Бяла Карта“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Бяла Карта“ като финансов продукт не е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/ седмични вноски, както са масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги. Кредитополучателите на „Бяла Карта“ сами решават как да усвоят сумата – в брой на АТМ-устройство и/ или онлайн, както и сами решават кога да усвоят сумата – в случай че Кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.

На 04.05.2023 г. ***. е сключил с „*** Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11050672 (Договора), а в исковата молба неправилно е посочен различен номер, по силата на който Договор „*** е Кредитодател, а ищецът И., съответно Кредитополучател. По силата на Договора Дружеството е предоставило на г-н И. револвиращ кредит в максимален размер от 400 /четиристотин/ лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент – платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора. Предоставеният кредитен лимит е увеличаван неколкократно от 400 лв. до размер на 1000 лв., дистанционно, по телефон. Ответникът е предоставил справки за усвояванията по кредита, както и за заплатените от ищеца суми и как същите са разнесени за погасяване на главница, лихва, неустойка, разходи. Сочи, че общо усвоената от ***. сума по Договора е в размер на 6590.79 лв., общо постъпилата сума за погасяване на задълженията му по Договора е в общ размер на 6835.16 лв. Отвеникът оспорва всички фактическите твърдения, обосновали претенциите на ищеца за обявяване нищожността на процесния договор за заем или на отделни негови клаузи. Излага подробни твърдения защо счита, че процесния договор не противоречи на закона, не го заобикаля и не противоречи на добрите нрави.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, алт. пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал.

3

1, от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит „Бяла карта“, в който се съдържат клаузи, формиращи годишния процент на разходите по начин, който надвишава законово установения размер, с които се заобикалят законови разпоредби, даващи възможност на кредитополучателят да се запознае със задълженията по договора в пълен размер и за нарушаване на принципи при сключването му, които могат да се причислят към нарушаване на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите възражения, в това число, че процесните договорни клаузи са индивидуално уговорени.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото, че страните по делото са сключили процесния договор за кредит „Бяла карта“ № **************** от 04.05.2023г.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4