Решение № 465 от 28.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Пазарджик, 23.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500655 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №298 от 19.09.2023г. постановено по гр.д.№20235210100472 по описа на съда за 2023г. на основание чл. 31, ал.2 от З С e ОСЪДЕНА О. В., със седалище и адрес: бул. „Х. А." №**, представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „М.*", бл.***, ет.**, ап.**, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр. В., който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 197,88 лева (сто деветдесет и седем лева и 88 ст.), представляваща лихва за забава, за периода от 26.05.2020 г. до 26.05.2023 г. Със същото решение е осъдена на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК О. В., седалище и адрес: бул.Х. А." №**, представлявана от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.М.*, бл.***, ет.**,ап.**, сумата от 500.00 лв., представляваща разноски в производството.

Решението се обжалва изцяло от О. В. чрез пълномощника си старши експерт В. Г. с доводи за порочност като неправилно. Направено е искане да се отмени решението и се постанови ново с което предявеният срещу общината иск да бъде отхвърлен. Излагат се доводи, че претендираните от ищеца месечни обезщетения за лишаване от ползването представляващи неизплатени месечни обезщетения в общ размер на 650лв, дължими за периода 01.01.2020г. до 31.01.2020г. са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“б“ от ЗЗД, тъй като дължимите обезщетения следва да се заплащат ежемесечно, тоест, че според жалбоподателя е налице повтарящо се еднородно задължение от 650лв. Навежда се извода, че задължението за плащане на обезщетение е задължение за периодично плащане и съгласно чл.111 буква“в“ от ЗЗД тези вземания, както вземанията за наеми, лихви и други периодични плащания, се погасяват с кратката тригодишна давност.

Предвид изложеното жалбоподателят поддържа ,че вземането на ищеца е погасено по давност, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Моли да се отхвърли по същество така заявената искова претенция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна- ищеца Н. В. Ц. чрез пълномощника си адв. М. П. от САК. Счита, че жалбата е неоснователна като се поддържа, че обезщетението за ползване по чл.31 и следващите, както и тези по чл.73 от Закона за собствеността /ЗС/ представляват специфични искове за неоснователно обогатяване, които не могат да се основават на периодични задължения, защото имат различен характер доколкото нямат договорен генезис, а се основават на противоправни действия или бездействия. Допълва се, че освен характера на задължението, конкретен срок за дължимост няма и че такива искове могат да се водят за определен брой дни или часове.

Допълва, че няма установеност на дължимите обезщетения по исковете за неоснователно обогатяване по ЗС, тъй като средната наемна цена, служеща за определяне на дължимото, както и определянето му по справедливост представлява променлива съобразно пазарната конюктура, заложените критерии за осредняване и гледната точка на определящия. Коментира се 2 теоретична разработка на д-р И. Б. по въпроса, за единодушното приемане, че срокът за вземането по чл.59 от ЗЗД е петгодишен поради липса на специални разпоредби в законодателството и относно давностните срокове за предявяване на исковете по правилата на неоснователно обогатяване. Цитира се съдебна практика- решение №229 от 10.11.2014г. по гр.д.№2796/ 2014г. според която претенцията по чл.59 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен договор, нито претенция за периодични плащания, а е за плащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което тази претенция се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД.

Допълва, че този извод не може да се ревизира от случаите на ползване на чужди блага когато вземането по чл.59 от ЗЗД се съизмерява с месечния пазарен наем за ползвания без основание недвижим имот и се дължи за всеки ден от установяване на ползването до предаването на имота. С това според ответника не се придава на вземането правната характеристика на наем или на периодичен платеж по смисъла на чл.111, буква“в“ от ЗЗД и не се погасява с изтичането на срока по чл.111, буква“ в“, а на този по чл.110 от ЗЗД-пет години от датата на възникване на вземането, в какъвто смисъл била съдебната практика на всички съдилища.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на О. В. представлявана от Кмета д-р К. Т. К., с вх.№4986 от 29.09.2023г. и постъпилия писмен отговор на жалбата подаден от насрещната по спора страна Н. В. Ц. чрез пълномощника си адв. М. П. от САК, с вх.№5354 от 17.10.2023г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.31 ал.2 от Закона за собствеността /ЗС/ в хипотеза когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, съединен с иск по чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/- при неизпълнение на 3 парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на подаване на исковата молба.

В исковата си молба с вх.№2747 от 29.05.2023г. против О. В., с адрес гр.В., бул.“Х. А." №**, ищецът Н. В. Ц., ЕГН-********** от гр.С., ж.к.М.*, бл.***, ет.**, ап.**, чрез пълномощника си адвокат М. В. П. от САК, твърди, че с влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки окръжен съд от 14.06.2001г. по гр.д.№633/2001г. наследодателката на ищеца С. Н. М. е призната за съсобственик на 2/3 идеални части от имот, възстановен по силата н а Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, намиращ се в гр.В. и представляващ парцел №424 от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен плана на града Твърди се, че процесният имот е идентичен с имот пл.№7696 от кв.424, с площ от 2729кв.м. от действащия регулационен план на гр.В.. Твърди се още, че ищецът Н. Ц. като наследник на починалата си майка С. Н. М., и О. В., са съсобственици именно на тази част от процесния имот попадаща в двора на Основно училище “Г. Б.“, като Н. Ц. притежавал 2/3 идеални части от този имот, а О. В. останалата 1/3 идеална част. Твърди се, че от момента на реституцията на имота и до момента, имотът се ползва за училище, като в него е разположен дворът на Основно училище „Г. Б.“. Твърди ищцата, че по този начин О. В. е предоставила съсобствения между нея и ищеца недвижим имот на училището в изпълнение на функцията си да обезпечи достъпа до образование на гражданите на територията на общината и че това е законово вменено задължение на Общината в изпълнение на което е предоставен имотът за ползване от училището. Въз основа на изложеното ищецът навежда извода, че в случая се касае за лично ползване на имота от О. В., която предоставяйки го за използване от училището, е задоволила потребностите на населението и е изпълнила задълженията си свързани с образованието на населението и същевременно с това е лишила наследодателката на ищеца от възможността свободно да използва съсобствеността си, поради което, счита, че на основание чл.31 ал.2 от ЗС му дължи обезщетение. Твърди се още, че ответната община многократно е канена да заплати обезщетение за ползването на имота, без такова да е било получавано, които принудило майката на ищеца да подаде искова молба, служеща и за покана за изпълнение, за заплащане на обезщетение за ползване на имота на посоченото 4 основание за период до 16.07.2003г., като с влязло в сила решение на ВКС - IV а отд., №15/07 от 27.02.2007г. по гр.д.№2776/2005г. / първо обезщетително производство/ ответната В.ска община била осъдена да заплати претендираното обезщетение за лишаването от ползите на съсобствения имот за съответния период. Коментирани са мотивите на ВКС уважил предявения иск, като е приел, че съсобствения имот се ползува от друг самостоятелен субект-общинско начално училище, като общината съсобственик е допуснала същият да бъде използван за задоволяване на специфични образователни цели на самата община и че общинска собственост се ползва съобразно задачите на местното самоуправление в сферата на образованието и доколкото общинското училище, което е на издръжка на общинския бюджет като предпоставяйки му процесния имот за ползване общината задоволява една своя потребност от образователни нужди за населението си. Цитирано е Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК на ВКС относно съдържанието на понятието лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС. Ищецът излага твърдения, че след края на това производство пред ВКС и продължаващия отказ на Общината да заплаща обезщетение, въпреки многократно отправено от ищеца искане, били образувани нови искови производства на същото основание за период до 2008г., като били уважени както претенциите за главница, така и тези за лихвата за забава. Посочват се последователно няколко приключили обезщетителни производства между страните със съдебни актове в полза на С. М., / 346/2011г. и 394/2011г. на ОС-Пазарджик; гр.д.№1715/2011г. на ВКС-второ обезщетително производство, гр.д.

№1585/2011г. на ВСК-трето обезщетително производство/, като последното приключило на 04.12.2012г. четвърто обезщетително производство

/определение № 1298 на ВКС от 04.12.2012г. по гр.д.№1597/2011г./. Твърди ищецът, че за ответната община е налице пасивна легитимация да отговаря по предявения иск по причина, че тя продължава да не заплаща обезщетение за ползването на имота въпреки многократно отправени й от ищеца покани.

Твърди ищецът още, че за него възниква правен интерес да иска осъждането на общината за последващ период от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. .Моли да се осъди О. В. да заплати на ищеца сумата от 650лв за периода от 01.01.2020г. до 31.01.2023г. на основание чл.31 ал.2 от ЗС, както и сумата от 197.88лв, представляваща лихва за забава от 26.05.2020г.-датата на която длъжникът е изпаднал в забава до 25.05.2023г.-датата на подаване на исковата 5 молба. Претендира и присъждане на законната лихва от датата на завеждане на делото до изплащането на сумата. Изменение на така заявената претенция по основание и по размер и за претендирания период няма въведено по делото от ищеца по реда на чл.214 от ГПК, респективно такова искане да е уважено от исковия В.ски районен съд до приключване на исковото производство пред първата инстанция. Моли да се назначи съдебно-техническа експертиза за изчисляване на дължимото обезщетение за ползването на процесния имот за периода 01.01.2020г. до 31.01.2020г. по средни месечни наемни цени за В. за сходни недвижими имоти на квадратен метър.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с вх.№3636 от 11.07.2023г. подаден от ответника О. В., в който исковата претенция се квалифицира като неоснователна. Същата се оспорва изцяло по основание и по размер. Оспорват се правата на собственост на ищеца в обема на 2/3 ид.ч. от поземлен имот №7696 и идентичността му с парцел II-2480 от кв.424 по плана на гр.В. от 1983г. Твърди се, че наследодателката на ищеца е призната за собственик на 2/3 ид.ч. от парцел II-2480 в кв.424 по плана на гр.В. от 1983г.Твърди се, че по същия план е нанесен имот с пл.№2480, който е част от парцел II -за училище/попадащ в южната част на училищния двор/, като части от него попадат в прилежащи улици /южно и източно от парцела/ и че площта на този имот е от 1370кв.м. /изчислени графически по плана/. На база изложеното ответната община навежда извода, че съгласно диспозитива на решение на Окръжен съд Пазарджик на С. Н. М. са признати 2/3 идеални части от недвижим имот с площ от около 1370кв.м. , а не от имот с площ от 2729кв.м., които идеални части с равнявали на 913.34кв.м. Изводът на О. В. е, че наследодателката на ищеца не притежава по цитираното съдебно решение на ОС-Пазарджик 2/3 ид.ч. от имот с пл.№7696. Твърди се още, че през процесния период част от имот пл.№7696 от 2058 кв.м., попада в УПИ II-за училище, като части от този имот-541кв.м. попадат в реализирани улица с осови точки 2180,2182 /ул.Б. в./, и улица с осови точки 2182,2188 /ул.“К. м./, а други части -18.5 кв.м. попадат в УПИ VI от кв.347 и 128.5кв.м. в УПИ VII от кв.347. Твърди се, че никоя от тези части не се ползва лично и само от О.