Решение № 215 от 28.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. С.З., 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20235500100503 по описа за 2023 година

Производството е на осн. чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД във вр. с чл.31, ал.2 и чл.219 от ГПК.

Ищцата- непълнолетната българска гражданка Т. Б. Б.- ЕГН **********, действаща със съгласието на пълнолетния Б. К. Б.- ЕГН ********** като неин законен представител и баща/и двамата от гр.С.З./ заявява, че на ***. около 18:00 часа, в гр. С.З., доверителката ми Т. Б. Б. заедно с още няколко деца, се намирала на театралната сцена на „*** ***“, находящ се в гр.С.З., бул.*** /северно от Съдебната палата- С.З./, представляващ ПИ с идентификатор № ***, кв. ***, тъй като ежедневно там се събирали и други деца на нейната възраст около 14г. Докато играели, ищцата пропаднала в необезопасен участък на полуцилиндричен тухлен свод и паднала на земята под сцената от височина от три и повече метра. Тухленият свод се намирал в най-западната част на дървената сцената, и е долепен до каменен дувар, който представлява северната граница на сцената, като полуцилиндриченият тухлен свод от запад бил обезопасен с метален парапет и стъклен под, който в северната си част е бил на отстояние от парапета на около 60-70 см., където била и най -широката необезопасена част. Ищцата не успяла да предвиди разстоянието, тъй като все пак е дете и паднала през необезопасената част между тухленият свод и парапета и при падането си тя се приземила на таза си, изпитала силна болка, опитала да стане, но не могла. Свидетелят на инцидента Б.Н. опитал се да й помогне, но ищцата му съобщила, че изпитва много силни болки. Децата, които били заедно с ищцата се опитали да я успокоят и се обадили на майката на Б.Н., която била медицинско лице. Ищцата се обадила й на майка си Ж. Б., която също отишла на място и веднага извикала линейка. Ищцата е предявила 1 облигационен иск на осн. чл.50 във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, тъй като счита, че за нанесените й вредивредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ. Моли настоящия първоинстанционен съд да осъди собственика на вещта/недвижимия имот/- ответника Държавата, представлявана от МРРБСофия в лицето на Областния управител- С.З. да й заплати частичната сума 26 000 лв., представляваща част от общата сума в размер на 80 000 лв. като парично обезщетение за претърпените от нея неимуществените вреди, болки и страдания вследствие на инцидента от ***., както и сумата 116, 86 лв., представляваща парично обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока.

Претендира и всички направени от нея по делото съдебни и деловодни разноски. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния й представителадвокат по делото, както и писмената й Защита.

Ответникът- юридическото лице/публичноправен субект/ Държавата чрез МРРБ- София/в лицето на Областен управител- С.З./ в Отговора си на уточнената Искова молба в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК сочи, че той не бил надлежен пасивно легитимиран правен субект и моли искът против него да бъде отхвърлен, със законните последици. Алтернативно моли, поради силно завишение, евентуалния иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на непълнолетната ищца да бъде силно редуциран, поради неговата прекалена завишена претендирана стойност.

Излага подробно фактически и правни аргументи в своя защита. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител/юрисконсулт/, както и писмената му Защита по делото.

По делото има поискани от ответника и конституирани на негова страна по реда на чл.219 от ГПК общо 2 бр. трети лица- помагачи - и двете юридически лица/ЮЛ/, представляващи различни публичноправни субекти, както следва :

Първото трето лице- помагач/публичноправния субект/ Министерство на културата/МК/- гр.София в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК в Отговора си на уточнената Искова молба твърди, че той не бил надлежен пасивно легитимиран правен субект и моли искът против него да бъде отхвърлен, със законните последици. Алтернативно моли, поради силно завишения предявен против ответника/Държавата/ облигационен иск за парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди на непълнолетната ищца да бъде силно редуциран, поради неговата прекалено завишена претендирана стойност. Излага подробно фактически и правни аргументи в своя защита. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител/юрисконсулт/, както и писмената му Защита по делото.

2

Второто третото лице- помагач/публичноправния субект/ Община- гр.С.З. в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК сочи в Отговора си на уточнената Искова молба, че тя не била надлежен пасивно легитимиран правен субект и моли искът против нея да бъде отхвърлен, със законните последици. Алтернативно моли, поради силно завишения предявен против ответника/Държавата/ облигационен иск за парично обезщетяване на причинени неимуществени вреди на непълнолетната ищца да бъде силно редуциран, поради неговата прекалено завишена претендирана стойност.

Излага подробно фактически и правни аргументи в своя защита. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител/юрисконсулт/, както и писмената му Защита по делото.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане/ДСП/, Отдел „Закрила на детето/ОЗД/- гр.С.З. в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК не е представила писмен Отговор на първоначалната и на уточнената Искова молба, не е взела становище по спора и по доказателствата, не се е явил неин процесуален представител и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.

Съдът, след като се запозна с изложеното в Исковата молба и в Отговорите на исковата молба, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на съдебните експертизи, със становищата на всяка една от страните и 2 бр. трети лица- помагачи, и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено следното :

Искове за парично обезщетяване на причинени в резултат на случилото се произшествие/деликт/ предявени частични имуществени и изцяло неимуществени вреди, са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия първоинстанционен съд, и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

Активната процесуална легитимация на непълнолетната ищца се установява и доказва от нейното Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 2301/16.12.2008г. на Община- С.З., съгласно който ищцата Т.

Б. е непълнолетна и нейн законен представител се явява нейният бащапълнолетния български гражданин Б. К. Б./и двамата от гр.С.З./, поради което процесните искове за главници и лихви се явяват предявени с изричното съгласие на законният й представител/баща/.

Пасивната процесуална легитимация на ответника Държавата, представлявана от МРРБ- София да отговаря по така предявените парични облигационни искове е налице, тъй като между страните по делото не е спорно, че съгласно всички събрани по делото многобройни писмени доказателства: АДС (публична) № 6483/14.06.2010 г., служебна бележка № 4840/1/17.05.2010 г. на НИНКН, графични материали и РМС, че полуцилиндричният тухлен свод, от който на ***. е паднала пострадалата/непълнолетна ищца/, представлява част от недвижима културна ценност „*** ***“, находящ се в гр.***, попадащ в поземлен имот с 3 идентификатор *** по КККР на гр.Ст. Загора. Същевременно съгласно писмо изх.№ 97-00-55/27.04.2023г. от Главният секретар на третото лице- помагач МК- София се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, че съгласно Акт за държавна собственост/АДС/ № 6483/14.06.2010г. процесният недвижим имот представлява публична държавна собственост/ПДС/, с предоставени права за управление на МК- София.

Същевременно с Решение на Министерския съвет /РМС/ № 191/25.03.2011г. правото на управление върху този недвижим имот/публична държавна собственост/, какъвто са мястото на инцидента/деликта/ „Античен комплекс при Западната порта на крепостта ***", както и останалите такива обекти „*** ***", „*** и „***"/всички те находящи се в гр.С.З./, е било надлежно отнето от първото трето лице- помагач МК- София и е било своевременно и надлежно предоставено на второто трето лице- помагач Община- Ст. Загора за срок от 5 години. Съгласно т.З от същото това горецитирано РМС, Областният управител- С.З. е следвало да сключи договор с Кмета на Община- С.З., в който да се уредят правата и задълженията на двете страни и да организира предаването и приемането на имотите, като по един такъв договор МК- София не е било страна. Безспорно към датата на подаване на първоначалната Искова молба от ищцата в съда/12.07.2023г./ и към датата на подаването на коригираната Искова молба в съда/22.11.2023г./ предвидения 5- годишен срок за предоставяне на права на управление на МК на горното РМС вече е бил окончателно изтекъл. Видно от Писмо на Кмета на второто трето лицепомагач Община- С.З. е отправено искане към първото трето лице- помагач МК- София за предоставяне за безвъзмездно управление на Община- С.З. на основание чл.12 от Закона за културното наследство/ЗКН/ на подробно описания в АДС № 6483/14.06.2010г. процесен недвижим имот. В резултат на това съгласно

Писмо peг.№

04-00-4/02.02.2023г. е извършено междуведомственото съгласуване на проекта на РМС за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижими археологически културни ценности на второто трето лице- помагач Община- С.З.. Следователно към датата на процесния инцидент/***./ безспорно собственика на имота е ответникът/Държавата/, като Договорът за управление на МК- София вече е бил изтекъл и не е бил подновен, тъй като съгласно раздел II от същия, договора се прекратява с изтичането на срока по т.1 от него. Следователно Община- С.З. не може да стопанисва имота на основание чл.14 от Закона за държавната собственост/ЗДС/, поради което искът правилно е предявен срещу собственика на вещта/Държавата/ съгласно коригираната Искова молба от 22.11.2023г. Именно съгласно чл.14 от ЗДС имоти и вещи/държавна собственост/ се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а съгласно нормата на чл.18 от ЗДС, имоти/държавна собственост/, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от Областния управител по местонахождението им/в случая Областния управител- С.З./. Предвид което безспорно ЗДС задължава Държавата да управлява вещите/публична 4 държавна собственост/ с грижата на добър стопанин и тя/като собственик/ е била длъжна да поддържа „*** ***“ в такова състояние, в което да не се създават условия за настъпване нещастни случаи по смисъла на чл.118, ал.4 от ПНУОВТУЗ, и да обезопаси обекта, така че да не допуска падане и нараняване на хора. Още повече, че съгласно чл.14 от ЗДС държавните органи и учреждения, на които е предоставено правото на управление на държавни имоти, действат като процесуален субституент на Държавата, като те владеят, ползват и поддържат тези имоти от името на самата Държава, за своя сметка и на своя отговорност.

Самата отговорност на ответния публичноправен субект/Държавата/ и редът за нейното реализиране, когато от действията или бездействията на държавен орган бъдат причинени вреди на трети лица/каквото се явява непълнолетната ищца/, не е различна за Държавата и за нейните различни органи, не представляват различни правни субекти в отношения на разделност, а са органически обединени и интегрирани в едно цяло. Поради което действията на държавния орган и процесуален субституент се явяват действия на самата Държава, поради което и за държавния орган не възниква самостоятелна отговорност за причинените на третите лица вреди, която да съществува едновременно с отговорността на Държавата за същите вреди.