Решение № 16255 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16255 гр. ..., 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № ...1110138649 по описа за ... година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявени са искове за делба на следните недвижими имоти – паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от две стаи и кухня, с две малки мазета, нанесена в КККР на гр. ... /одобрени със Заповед № .../ ... г. на ИД на АГКК/ като сграда с идентификатор ..., с административен адрес: гр. ..., р-н „...“, ул. „...“ ..., със застроена площ от 38 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, построена в поземлен имот на същия адрес, и дворно място в гр. ..., р-н „...“, ул. „...“ ..., представляващо парцел ... от ... по плана на гр. ..., м. „...“, с площ от ... кв.м, нанесено в КККР на гр. ... като поземлен имот с идентификатор ..., с площ ... кв.м, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: поземлени имоти с идентификатори ..., ..., ..., ....

Ищците И. Д. М., Д. С. А. и Р. И. Б. твърдят, че е налице съсобственост между тях и ответниците върху сградата и дворното място по силата на съдебно решение от 06.11.... г., наследствено правоприемство от А. Г. М., починал на ... г., и правна сделка – договор за продажба на наследство от ... г. Молят имотите да бъдат допуснати до делба при квотите, посочени в исковата молба.

Ответникът П. Й. Ц. оспорва наличието на съсобственост между страните, като навежда довод, че е придобил правото на собственост върху идеалните части на всички страни в делбата на основание придобивна давност, така че се явява едноличен собственик на имотите. Сочи, че е владял явно, трайно и непрекъснато земята и сградата, построена на нея, в период много по – дълъг от 10 години до датата на подаване на исковата молба пред съда, с намерението да ги свои за себе си, отблъсквайки владението на останалите 1 съсобственици, които никога не е допускал в имота. Поддържа, че не следва да се зачитат като настъпили последиците, които обичайно има договорът за продажба на наследство, доколкото в случая предмет на продажбата не е наследството, оставено от прекия наследодател, а това, което последният приживе е придобил като наследство от негов възходящ. Твърди, че страни в настоящото производство са извършили престъпления, свързани с придобИ.ето на идеални части от имотите, за разследването на които по негов сигнал са образувани прокурорски преписки. Моли за отхвърляне на исковете.

Ответниците Л. Г. Д., С. Г. Ц., М. Й. Н., Г. С. М., Л. С. Р. и В. И. М., редовно уведомени по реда на чл. 131 ГПК, не са депозирали отговори на исковата молба.

В становище от 10.04.2025 г. във връзка с проекта за доклад, ищецът Р. Б. излага фактически твърдения, с които страната се противопоставя на възражението на ответника П.

Ц. за придобИ.е по давност на идеални части от делбените имоти, съответстващи на квотите на съделителите – участници в делбата. Излага твърдения, че на ... г. – датата на сключване на договора за продажба на наследство, той и Д. А., като купувачи, са сключили с И. М., като продавач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти с предмет притежаваните от последната 15/36 идеални части от имотите, нейна лична собственост по силата на прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на съпруга й А. Г.

М.. Поддържа, че неразделна част към предварителния договор представлява и протокол за предаване на владение, по силата на който И. М. е предала владението върху имотите при извършен оглед на място на ... г., при които оглед е описано и съС.ието на имота. Сочи, че дворното място било неоградено, обрасло и запустяло, като не били открити монтирани контролно-измервателни уреди за електрическа енергия и вода, както и не били налице каквито и да било следи, че някой посещава, държи или владее имота. Излагат твърдения, че с Д. А. и И. М. са давали писмени обяснения по преписка № .../... г. на ... (преписка № .../... г. по описа на ... ...), по жалба на П. Й. Ц., който твърдял, че е собственик. Сочи, че той и Д. А., лично и като пълномощници на И. М. подали жалба на ... г. за самоуправни действия на трето лице в имота, доколкото след дадените обяснения по преписката посетили имотите и констатирали, че на вратата на къщата е поставен катинар. Допълва, че при посещение в офис на ... и ..., били констатирани посещения на ответника П. Ц., който през април ... г. е подал искания за смяна на партидите и възобновяване на електроподаването и водоподаването към имота. През ноември ... г. било установено извършване на изкопни работи в имота, представляващи незаконно поставяне на тръба, която била премахната от Р.

Б. и Д. А.. Допълва, че в хода на производството, той и Д. А. са придобили притежаваните от съделителите И. М., В. М., Л. Д. и С. Ц. идеални части от процесните имоти.

Със становища преди първото по делото открито съдебно заседание С. Ц., И. М., Д.

А., Л. Д. и В. М. излагат фактически твърдения, с които страните се противопоставят на възражението на ответника П. Ц. за придобИ.е по давност на идеални части от делбените имоти, съответстващи на квотата на всеки един от тях в съсобствеността.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

С доклада по делото, съдът е отделил като безспорни и нененуждаещи от доказване обстоятелствата, че с решение от 06.11.... г., постановено по гр.д. № 6737/... г. по описа на Софийски районен съд, 42– ри състав, влязло в законна сила на 11.12.... г., на основание чл.

288, ал. 3 ГПК, в дял на А. Г. М., починал на ... г., са поставени паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 35 кв.м, състояща се от две стаи и кухня, с две малки мазета, находяща се в гр. ..., р-н „...“, ул. „...“ ..., и дворно място в гр. ..., р-н „...“, ул. „...“ ..., представляващо парцел ... от ... по плана на гр. ..., м. „...“, с площ от ... кв.м, като към датата на постановяване на съдебното решение А. Г. М. е бил в брак с ищцата И. Д. М., прекратен със смъртта на М. на ... г., както и че правото на собственост върху 5/6 идеални части от сградата и дворното място е придобито по силата на горепосоченото решение от съпрузите А. и И. М.и в режим на съпружеска имуществена общност, доколкото паричната равностойност на дяловете на другите съделители, участвали в делбата, за 5/6 идеални части, е била изплатена с общи средства на съпрузите, поради което и на основание чл. 153 ГПК същите съдът приема за установени.

Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си А. Г. М., починал на ... г. е оставил за свои наследници по закон: съпруга – И. М., брат – Ч. Г. М. (починал на ... г.), сестра – С. Г. Ц., М. Й. Н. и П. Й. Ц.

– деца на починалата му сестра Е. Г. Ц., Г. С. М. и Л. С. Р. – деца на починалия му брат С. Г.

М. и брат – И. Г. М. (починал на ... г.). Установява се и с оглед обстоятелството, че към датата на извършената през ... г. делба И. М. е била в брак с А. М., че бракът между съпрузите е продължил повече от 10 години, преди смъртта на А. М., предвид което и на основание чл.

9, ал. 2 ЗН съпругата му И. М. е получила 2/3 идеални части от наследството му. Останалата 1/3 идеална част от наследството му се е поделила на равни части между преживелите братя и сестри и низходящите на починалите преди наследодателя негови брат и сестра по право на заместване, на основание чл. 10, ал. 2 ЗН, последните като наследници по коляно, заемащи мястото в наследството на починалите им възходящи, или по 1/5 идеална част от 1/3 идеална част (А. М. има две сестри и трима братя).

Лична собственост на И. М. след смъртта на съпруга е 1/2 идеална част от притежаваните в режим на СИО 5/6 идеални части от имотите, т.е. по силата на прекратената СИО И. М. е придобила 5/12 идеални части (1/2*5/6=5/12) от процесните имоти. За да бъдат изчислени притежаваните от А. М. идеални части от процесните имоти, формирали наследствената маса, към придобитата по силата на делбата от ... г. от него 1/6 идеална част – представляваща лична собственост, следва да се добави и 1/2 идеална част от притежаваните в режим на СИО идеални части или 5/12 идеални части, т.е. в наследството на А. М. са включени 21/36 идеални части (1/6+5/12=6/36+15/36=21/36), които са наследени от установените по-горе негови наследници. Съдът приема, при спазване на горепосочените правила, че съпругата му И. Д. М. е наследила 14/36 идеални части (2/3*21/36=14/36), всеки от преживелите му братя и сестри, а именно Ч. Г. М., С. Г. Ц. и И.

Г. М., е придобил 7/180 идеални части (1/3*21/36=7/36, 1/5*7/36=7/180), съответно всеки от низходящите на починалите преди него брат и сестра – М. Й. Н., П. Й. Ц. (двамата 3 низходящи на Е. Г. Ц., починала на ... г.), Г. С. М. и Л. С. Р. (двамата низходящи на С. Г. М., починал на ... г.), е получил в дял 7/360 идеални части (1/2*7/180=7/360).

Не е спорно и се установява по делото, че И. Г. М. е наследен от единствения си наследник по закон – дъщеря му В. И. М., която по силата на наследственото правоприемство от своя баща е придобила правото на собственост върху 7/180 идеални части от делбените недвижими имоти.

От представените по делото писмени доказателства се установява и че Ч. Г. М. е починал на ... г., като притежавани от него по силата на наследствено правоприемство от А.

М. 7/180 идеални части от процесните недвижими имоти са преминали върху наследниците му – съпруга, преживели братя и сестри и низходящи на починалите братя и сестри по право на заместване. Видно от удостоверение за наследници на Ч. Г. М., след смъртта му, притежаваните от него 7/180 идеални части (или 14/360 идеални части) са били разпределени между наследниците му както следва: съпругата му Л. Г. Д. е придобила 2/3 идеални части (видно от удостоверение за граждански брак от 16.08.1978 г. на съпрузите, бракът между тях е продължил повече от 10 г.) или 112/4320 идеални части от процесните недвижими имоти (2/3*14/360=28/1080 или 112/4320), а останалите наследници – преживелите братя и сестри, респективно низходящите на починалите, по колена, са получили равни дялове (по 1/4 идеална част, доколкото са четирима братя и сестри) от останалата 1/3 идеална част (1/3*14/360=14/1080). Така С. Г. Ц. е наследила от брат си Ч. М.

14/4320 идеални части (1/4*14/1080=14/4320) от процесните делбени имоти, В. И. М. е наследила от чичо си Ч. М. 14/4320 идеални части (1/4*14/1080=14/4320) от процесните делбени имоти по право на заместване от починалия й възходящ И. Г. М. (брат на Ч. М. и починал преди последния), М. Й. Н. и П. Й. Ц. са наследели от чичо си Ч. М. по 7/4320 идеални части (1/4*14/1080=14/4320 и 1/2*14/4320=7/4320) от процесните делбени имоти по право на заместване от починалия им възходящ Е. Г. Ц. (сестра на Ч. М. и починала преди него) и Г. С. М. и Л. С. Р. са наследили от чичо си Ч. М. по 7/4320 идеални части (1/4*14/1080=14/4320 и 1/2*14/4320=7/4320) от процесните делбени имоти по право на заместване от починалия им възходящ С. Г. М. (брат на Ч. М. и починал преди него).

От представения по делото договор за продажба на наследство с рег. № .../... г. на нотариус М. И., рег. № ... в НК, с район на действие СРС, се установява, че И. М. е продала при равни квоти на Д. С. А. и Р. И. Б., наследството, получено от съпруга й А. М.. Предвид установените по-горе идеални части, които И. М. е придобила по наследство, съдът намира, ч е Д. А. и Р. Б. са придобили по 7/36 идеални части от имотите. Договорът е вписан в службата по вписвания с вх. рег. № .../ ... г., акт № ..., ..., дело № .../... г.

С чл. 212 ЗЗД се урежда специфичен договор за продажба, а именно продажбата на наследство. Според чл. 212 ЗЗД лице - наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи, доколкото в наследството има недвижими имоти. Кое лице има качеството на наследник се определя от разпоредбите на ЗН. Наследството на едно лице се открива към момента на смъртта му и именно към този момент се определя, съобразно законовите разпоредби, кои 4 физически лица, от кой ред и степен наследяват починалия и кои се считат пряко призовани към наследяване - чл. 5-9 ЗН. Както бе установено по-горе, макар И. М. да черпи правото си на наследяване по силата на брачната връзка, прекратена със смъртта на другия съпруг, същата следва да бъде опредЕ. като наследник по закон, поради което законът допуска продажбата на наследствените й права като съвкупност от права и задължения, извършена в писмена форма с нотариално заверени подписи, доколкото в наследството има недвижими имоти.