Решение № 152 от 25.06.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Плевен, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600186 по описа за 2024 година Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. ВНОХД № 186/2024 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Районен съд гр.Плевен, с присъда №167/18.12.2023г., постановена по НЧХД №21782023г., признал подсъдимият И. Т. Е.-ЕГН********** за виновен в това , че на 30.06.2023г. в с.**********, обл. Плевен, причинил средна телесна повреда на Й. З. А. от с.с. изразяваща се в счупване с разместване в областта на лявата глезенна става, което довело до трайно затруднено движение на левия крак за месеци, придружено с изразени болки и страдания, поради което и на онование чл.129, ал.2, вр. с чл.54, ал.1 от НК, го осъдил на 6 месеца лишаване, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на определеното наказание с три годишен изпитателен срок.

На основание чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия да заплати на Й. З. А. сумата от 2961,80 като обезщетение за причинени му имуществени вреди и сумата от 15000 лева, като обезщетение за причинени му неимуществени вреди , в резултат на престъплението., като за разликата до 20000 хлева 1 отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.Присъдил държавната такса върху уважения размер на гр.иск в размер на 718, 47 лева.

На основание чл.189 , ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия да заплати направените разноски на досъдебното производство в размер 117,00 лева, по сметка на РС-Плевен в размер на 350 лева, както и направените от пострадалия разноски за повереник в размер 1500 лева.

Недоволен от присъдата подсъдимият И. Т. Е., чрез защитника си адвокат Л. Н.-АК-Плевен, я обжалва.С първоначалната жалба от 22.12.2023г. са правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда както в наказателната част , така и граждански осъдителната й част.Моли се присъдата да бъде отменена изцяло във всички части, като се постанови нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан.След връщане на делото за администриране са постъпили допълнителни писмени изложения.За нейзяснени се считат обстоятелствата относно авторството на престъплението от подсъдимия.В тази връзка се твърди, че събраният доказателствен материане дава категоричен отговор в посока, че обвинението е доказано по несъмнен начин.Твърдят се противоречия между показанията на свидетелите, противоречия между показанията на пострадалия Й. А. и обясненията на подсъдимия, като съответно съда не е уважил искане за провеждане на очна ставка.Счита се, че мотивите на съда са с декларативен характер и неправилен анализ.Цитират се чл.14, ал.1, чл.107, чл.301 и чл.305, ал.3 от НПК и въз основа на това се навеждат доводи, че първоинстанционният съд е взел решението си без да извърши изискуемата внимателна , задълбочена и всестланна проверка на доказателствата.Твърди се, че не е даден отговор на възраженията на защитата, конкретно и за противоречията на доказателствения материал.

В съдебно заседание, след проведено съдебно следствие пред въззивната инстанция, жалбата и допълнението по същество се поддържат изцяло.Преповтарят се изложените в тях доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда.Счита се, че обвинението се крепи на предположения и не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Прави се собствен анализ на показанията на свидетелите,съответно разпитани и пред въззивната инстанция. Показанията на свидетелите Г. И., А. И., С. М. и А. А., се счита, че не следва да се 2 кредитират до снтепен, че да се обоснове обвинението.Счита се, че не следва да се кредитират и показанията на пострадалия.Твърди се и разминаване във времето по отношение на присъствието на пострадалия в дома на подсъдимия И. Е., както и разминаване за броя на обажданията на телефон 112.Предлага се на въззивният съд да кредитират показанията на свидетеля П. Г., конкретно в частта, когато е чул свидетелката А. А., да казва на съпруга си-пострадалия , да каже, че подсъдимия го е бутнал.Отново се твърди формалност на мотивите на първоинстанционния съд, изразяваща се неизпълнение на зъдължението за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Пряко в тази връзка се изразява становище за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила съобразно чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК.Прави се алтернативно искане, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.Съответно се пледира за отхвърляне на гр.искове и присъждане на направени разноски пред първата и възивната инстанции.

Въззивният жалбоподател-подсъдимият И. Е. поддържа становището на защитника си.Твърди, че е невинен.Моли да се отмени присъдата и да бъде оправдан.

Прокурорът се противопоставя на жалбата, като намира за правилен и законосъобразен първоинстанционния съдебен акт.Счита, че не са налице противоречия между показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната теза.За единствено противоречие с доказателствената съвкупност счита, че са показанията на свидетеля П. М. Г., който е в близки отношения с подсъдимия.Изразява се становище, че механизма на причиняване на телесната повреда е добре обследван от първоинстанционния съд въз основа на заключението на вещото лице.Въз основа на това, се счита за напълно възможен механизъм , чрез бутане на пострадалия. Прокурорът счита, че показанията на сведетеля П. Г., както и на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с с останалата доказателствена маса.Моли да се остави жалбата без уважение и се потвърди първоинстанционната присъда и в двете й части.

Поверенинкът на заинтересованата страна- частен обвинител и граждански ищец Й. З. А., адвокат И. М., се присъединява изцяло към становище на прокурора.Излага доводи, че първоинстанционната присъда е 3 правилна и законосъобразна.Счита за безспорно установено авторството на деянието от подсъдимия, който на 30.06.2023г., чрез бутане е причинил средната телесна повреда на доверителя й.Акцентира на заключението на вещото лице относно механизма на причинява не телесната повреда, че не е от падане.По отношение на установеното посиняване на лявата скула, прави извод, че може да се обясни с удари.Сочи показанията на свидетелите Й. А.,С.

М., А. А. и А. И., както и на полицейските служители М. Б. и Д. П., възприели обстановката, която е приета и от първоинстанционния съд.Счита се , че определеното наказание е справедливо.По отношение на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, също се счита , че са справедливи.Пряко в тази връка се твърди, че доверителят й не е напълно възстановен и не се знаедали ще настъпи пълното му вазстановяване.Моли да се изплатят направените разноски пред втората инстанция в размер на 1500 лева.

Частният обвинител и гр.ищец Й. З. А. поддържа казаното от повереника си.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, включително и пред въззивният съд, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като съобрази становищата на страните и след цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, съобразно чл.314 от НПК, намира следното:

Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е изложил и приел фактическа обстановка която напълно се споделя от въззивният съд и не следва да се преповтаря.Фактическата обстановка е описана подробно и хронологично са изложени фактите и обстоятелствата при които на 30.06.2023г. в с.**********, в дома на подсъдимия И. Е. е била причинена средната телесна повреда на пострадалия Й. А..Детайлно са описани действията на подсъдимия по отношение на пострадалия.Посочени са и лицата по-късно разпитани в качеството на свидетели относно предмета на доказване по делото.

Така изложената фактическа обстановка в мотивите на присъдата, първоинстанционният съд приел за доказана въз основа на показанията на 4 свидетелите –пострадалия Й. З. А., Г. Й.ова И.,С. М. М.,А. Г. А. и А. И.

И..Първоинстанционният съд е отдал дължимия анализ на показанията на тези свидетели и правилно ги е кредитирал изцяло като достоверни.Правилно и законосъобразно са кредитирани и показанията на полицейските служители-свидетелита М. Д. Б. и Д. Н. П..В открито съдебно следствие по искане на защитата на подсъдимия, пред въззивната инстанция отново бяха разпитани свидетелите С. М. М.,А. Г. А., А. И. И., Й. З. А. и П. М. Г..От анализа на показанията им, с изключение на показанията на видетеля П. Г., дадени и пред въззивната инстанция, може да се направи безспорен извод за доказанността на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.Въззивният съд прие техните показания за последователни и непротиворечиви, а от там и за достоверни.Безспорно е доказано присъствието на пострадалия в дома на подсъдимия на 30.06.2024г.Пряко гласно доказателствено средство са показанията на пострадалия Й. А. относно и прекият предмет на доказване, имало ли е физическо насилие от страна на подсъдимия и съответно пряко причинна връзка между действията му и настъпилият вредоносон резултат.Както и при първоинстанционният съд така и пред въззивната инстанция пострадалия безпротиворечиво твърди,че е бил повлечен, блъснат и са му нанасяни и удари с юмруци.Веднага след като е разбрал състоянието на пострадалия, подсъдимият го е оставил в дома му.Непосредствено пострадалият е казал пред съпругата си А. А. и по късно пред пристигналите и други близки, какво му е направил подсъдимия.

Междувременно е имало и обаждане на телефон 112.Показанията на свидетелите А. Г. А. и А. И. И., макар и в близки отношения с пострадалия не могат да се считат само на това основание за предубедени и безпристрастни.Напротив те са последователни и непротиворечиви, за непосредствено споделеното от пострадалия Й. А., а именно, че увреждането му е причинено след употребено насилие от страна на подсъдимия.В тази връзка и в подкрепа на гласните доказателствени средства е и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза.Видно от заключението й е, че причиненото на Й. А. травматично увреждане-счупване с разместване в областта на лявата глезенна става може да се получи по начин е време както е съобщено от пострадалия, като това е довело до трайно за месеци затруднено движение на левия крак, придружено с изразени болки и страдания..Безспорно е заключението, че се касае за причинена на пострадалия средна телесна повреда.На конкретен въпрос на защита в съдебното заседание пред първоинстанционния съд /л.39/ вещото лице е отговорило, че кракът е трябвало да бъде завъртян за да се получи конкретното счупване.Падането по стълбите е започнало и след това има влачене.Това съвпада и с показанията на пострадалия, които както първоинстанционния съд, така и въззивният приема за достоверни относно механизма на причиняването на средната телесна повреда.Свидетелят П. Г. не е пряк очевидец на действията на подсъдимия спрямо пострадалия Й.

А..Неговите показания са косвени и във връзка с обясненията и на подсъдимия, че съпругата на пострадалия-свидетелката А. А. е казала, че няма кой да дава пари за операция и пострадалия да кажел, че го е бутнал 5 подсъдимия.Нито на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, нито пред въззивната инстанция това се потвърждава.Правилно първоинстанционният съд е приел, а така също и въззивната инстанция приема, че показанията на този свидетел, относно намеренията за набедяване на подсъдимия, са недостоверни.

В тази връзка правилно първоинстанционният съд не е дал вяра и на обясненията на подсъдимия, че не е употребил физическо насилие по отношение на пострадалия, а последният сам е паднал и си е счупил крака.Защитната теза на подсъдимия не се потвърждава и при направената очна ставка пред въззивната инстанция между подсъдимия и свидетелката А. А..Първоинстанционният съд е обсъдил и заключението по назначената аудио-техническа експертиза.Заключението по тази експертиза не внася съмнение относно обажданията и от кого на телефон 112.Предвид изложеното до тук въззивната инстанция прие за неоснователни възраженията на защитата, поддържани и от подсъдимия, а именно, че е налице друга фактология, при която се твърди, че причиненото увреждане на пострадалия е в следствие на самонараняване. Няма как да бъдат споделени възраженията на защитата на подсъдимия, които по същество са да се приемат за достоверни само обясненията на подсъдимия и съответно показанията на свидетеля П. Г.. Съдържанието на тези гласни доказателствени средства не намира опора в останалия доказателствен материал, включително и със заключението по съдебно-медицинската експертиза.Това е защитна теза и правилно и първоинстанционният съд, не е приел обясненията на подсъдмия относно механизма на нараняване на пострадалия, за достоверни.Правилно не е отдадена вяра и на показанията на свидетеля П. Г. в частта, в която твърди, че е чул разговор между пострадалия и съпругата му, със съдържание да бъде набеден подсъдимия И. Е..