Решение № 137 от 01.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Велико Търново, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ НЕДКОВА

Членове:

РАДОСТИН П.

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500090 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззи вна жалба вх.№ 14573/29.12.2025г. на „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК 121130788,гр.

София, против Решение № 487 от 21.11.2025г. постановено по гр. дело № 452/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което въззивника е ОСЪДЕН да заплати на Н. С. С. ЕГН ********** и И. К. С. ЕГН ********** и двамата с адрес с.Тръстеник, обл.Русе, сумата от по 50 000 лева на всеки от тях, представляващи обезщетение, над платеното обезщетение от по 120 000 лв. и присъденото обезщетение по 30 000 лв., за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. И. К., починал при пътнотранспортно произшествие от 16.05.2021г. в гр.Русе, причинено виновно от водач на МПС при управлението на автомобил, за който към момента на произшествието е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност” сключена със „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.03.2022г до окончателното им изплащане, на основание чл.432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно, несправедливо и несъобразено със съдебната практика по аналогични дела, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковите претенции на двамата ищци да бъдат отхвърлени. Излага, че определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените и доказани по делото от увредените лица неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за 1 справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищците не е взета предвид икономическата обстановка в страната, както и практиката на ВКС. Излага, че семейството на починалия е голямо и сплотено, като ищците имат още един син. Освен платеното доброволно от застрахователя на ищците обезщетение от по 120 000 лева на всеки и присъденото от съда в предходно производство по 30 000 лева, съдебни производства във връзка със смъртта на сина на ищците са завели неговия брат, както и бабата и дядото му , като в тях претърпените от ищците неимуществени вреди са описани по идентичен начин.

Във връзка с направеното от застрахователя доброволно плащане на обезщетение на ищците се оспорва началния момент на присъждане на законна лихва, като се поддържа, че същият не следва да е от дата на подаване на заявлението до застрахователя, а от дата на подаване на исковата молба в съда. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответните по жалбата страни, в който същата се оспорва като неоснователна, претендират оставянето й без уважение и потвърждаване на решението, както правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител с писмена молба, поддържа депозираната жалба, претендират уважаването й и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд – Русе е образувано по иск на Н. С. С. и И. К. С., с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против „Застрахователна компания Лев инс“ АД, София, за осъждане на ответника да им заплати сума в размер на по 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени от смъртта на техния син Д.

И. К. вреди вследствие oт ПТП на 16.05.2021г в гр. Русе, причинено виновно от водач на МПС при управлението на автомобил за който към момента на произшествието е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност” сключена със ЗК “Лев инс“АД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.03.2022г до окончателното им изплащане.

В исковата молба ищците твърдят, че на 16.05.2021г. на път I-5/гр. Русе — гр.

Велико Търново, непосредствено до отбивката на бензиностанция "Лукойл" в гр. Русе, при ПТП , реализирано с л.а. „БМВ“ 330 XI c peг. № P91**** , управляван от Н. С., починал техният син Д. К., който бил на предна дясна седалка в л.а. Твърдят, че поради високата скорост, с която управлявала автомобила - 132,2 км/ч. и мокра пътна настилка, Н. С. изгубила управлението му, автомобила се завъртял пo посока обратна на часовниковата стрелка и се врязал под полуремаркето на товарен автомобил с peг. № GE T****, който бил спрян в крайна дясна лента на пътното платно, успоредно на бензиностанция „Лукойл". Във връзка с посочения инцидент било образувано ДП, пр.преписка № 2046/2021 г. по описа на ОП- Русе. Разследването приключило с постановление oт 25.02.2022 г. за прекратяване на 2 досъдебното наказателно производство, поради това, че Н. Н. С. е починала на 16.05.2021 г.

Управлявания oт виновния водач л.а. марка „БМВ“ 330 XI c peг. № P91****, бил с валидна към дата на инцидента застраховка „Гражданска oтгoвopнocт“ сключена с ответното дружество. Ha 25.03.2022 г. ищците подали заявление зa обезщетяване на неимуществените им вреди, по което „Застрахователна компания Лев инс“ АД, им изплатил по 120 000 лева.

Твърдят, че поради създадената трайна и дълбока емоционална връзка със синът им, с когото са живели заедно в семейната им къща в с. Тръстеник, ищците са претърпели продължителни емоционални болки и страдания. Считат сумата от по 200 000 лева за справедлива обезвреда на причинените им вреди, съгласно мотивите на влязло в cилa съдебно Решение №360 от 23.10.2023 г. постановено пo гp. д. № 44 пo oпиca на Окръжен съд Русе за 2023г.,с което им е присъдена допълнителна сума от по 30 000 лева, заплатена от ответника, поради което претендират присъждане на разликата от по 50 000 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който исковете не се оспорват по основание, оспорват се по размер.

Счита, че заплатените вече обезщетения от по 150 000 лева, отговарят на установените в хода на производството неимуществени вреди за всеки от ответниците, а претендираното допълнително обезщетение за прекомерно и не отговарящо на критерия за справедливост.

Претендира отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и заплащане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.). За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

3

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора. С въззивната жалба въззивникът – застраховател не поддържа направеното в първоинстанционното производство възражение за съпричиняване.

Настоящото производство се развива след влязло в сила на 23.05.2025г. Решение № 360 от 23.10.2023 г. пo гр.дело № 44 /2023г. пo oпиca на ОС – Русе, с което са уважени предявените от ищците искове с правно основание чл. 432 от КЗ за по 30 000 лв. на всеки от тях, частично предявени от искове в общ размер от по 130 000 лв. над платеното обезщетение от по 120 000 лв., представляващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. И. К., починал при ПТП на 16.05.2021 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.03.2022 г. до окончателното им изплащане.

Същото има сила на присъдено нещо в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Същите са и безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства.

За лек автомобил „BMW 330 XI“ с рег. № Р 91****, е било налице валидно правоотношение със „Застрахователна компания Лев инс“ АД, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към дата на ПТП и обезпечаващо гражданската отговорност на водача на автомобила.

Изпълнени са изискванията на чл.380 от КЗ - не се оспорва, че ищците са отправили искане до застрахователя за изплащане на обезщетение на 25.03.2022г. и при него е образувана застрахователна преписка - щета № 0000-1000-01-22-7192, по която са изплатени по 120 000 лв. на всеки от ищците.

Установен е механизмът на ПТП. На 16.05.2021 год., по път I-5 по посока от гр. Русе към гр. Бяла, водачът на л. а. „BMW 330 XI“ с рег. № Р 91****, Н. Н. С., губи управлението му и се удря в спрял т. а. „MAN“ с рег. № GE T**** на влекача и рег. № GE T**** на полуремаркето, в резултат на което е настъпила смъртта на Д. И. К., пътувал на предната дясна седалка на лекия автомобил.

За ПТП е образувано ДП № 176/2021 г. по описа на ОД на МВР – Русе (пр. преписка № 2046/2021 г. по описа на ОП – Русе) , което с Постановление от 25.02.2022 г. на ОП – Русе е прекратено на осн. чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК поради смъртта на Н. С..

По делото няма спор, че ищците са родители на починалия Д. И. К., който към дата на ПТП - 16.05.2021г. е бил на 22г., а родителите му съответно – Н. С. С. на 48г., а баща му – И. К. С. на 49 г., както и, че пострадалият има по-малък брат, баба и дядо по бащина линия и дядо по майчина линия.

Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на 4 определените суми за обезщетения, по отношение на който не е формирана сила на присъдено нещо.

Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от по 50 000лв., представляващо разликата от полученото вече обезщетение до претендираното такова от по 200 000 лева за всеки от ищците, първоинстанционният съд е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта на пострадалите, доказаните по делото морални болки, страдания и психически стрес, както и икономическата конюнктура в страната.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. М. и Е. Я., чиито показания съдът кредитира като базиращи се на лични впечатления, ищците, чиято е доказателствената тежест са установили, че те и синът им – Д., загинал при ПТП, от рождението до смъртта му са живеели в едно домакинство, не са се разделяли, били са сплотено семейство и между тях е имало взаимна обич и разбирателство.