Акт от 05.07.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 22 от 05.07.2022 г. град Русе

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: Диана Калоянова при секретар Диана Михайлова и с участието на прокурор Г.

Манолов, като разгледа докладваното от съдия

Калоянова административно дело номер 184 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на

"Тони-Русе" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Христо Ботев“ № 5, представлявано от С. Д. Р. - управител и с адрес за призоваване гр. Русе, ул. „Фердинанд“ № 4, ет. 4, офис 16 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 61-ФК/30.03.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин за дрехи, находящ се в гр.

Русе, ул. "Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе" ЕООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като неправилна и незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.Г.,***, който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена. Претендира разноски по представен списък.

Ответната страна -

Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Главна дирекция "Фискален контрол" (ГДФК) ЦУ на НАП, се представлява от главен юрисконсулт Б. Г., която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение към минимума.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 186 , ал.

4 от ЗДДС от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 28.03.2022 г. е извършена проверка на магазин за дрехи, с административен адрес гр. Русе, ул.

„Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе" ЕООД.

Проверката е извършена в присъствието на продавач-консултант, като е подписана Декларация от лице, работещо на трудово правоотношение.

За извършената проверка и установените резултати, на основание чл. 110, ал. 4 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ДОПК е съставен Протокол № 0054959/28.03.2022 г. Установено е, че за извършена продажба на 12.03.2022 г., заплатена през наличния в обекта ПОС терминал на банка „Уникредит Булбанк" АД, на стойност 260 лева дружеството не е издало фискална касова бележка от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство (ФУ) с изградена дистанционна връзка с НАП. Същото се потвърждава от изведено копие на дневен финансов отчет № 375 от фискалната памет на ФУ за датата 12.03.2022 г. Съдът намира за необходимо да отбележи, че от цитирания отчет, приложен по делото, се установява, че стойността на продажбата е в размер на 206 лева, а не както е записано в протокола 260 лева.

С неотчитане на продажбата, дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (издадена от Министъра на финансите) (Наредба

Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В резултат на извършената проверка, началникът на отдел „Оперативни дейности“ Варна е постановил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 61-ФК/30.03.2022 г., с която на "Тони-Русе" ЕООД е наложена ПАМ запечатване на обект за срок от 14 дни за обект магазин за дрехи, разположен на адрес гр. Русе, ул.

„Александровска“ № 62. В мотивната част на заповедта са посочени съображения относно определената продължителност на наложената ПАМ. Сочи се, че не е издаден фискален касов бон (ФКБ) за продажба в голям размер; налице е нулев дневен финансов отчет за датата на продажбата; дружеството има непогасени публични държавни вземания към 30.03.2022 г. Изложени са мотиви във връзка с нормативно установеното задължение на продавача да издава ФКБ. Определено е, че запечатването ще се извърши в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, в присъствие на представител на дружеството. Дадено е указание на продавача да отстрани своевременно стоките и същият е предупреден за правните последици, ако не стори сам това и указание във връзка с прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Посочена е възможността за обжалване на ЗНПАМ по административен/съдебен ред. Заповедта е връчена на пълномощник на дружеството на 19.04.2022 г.

Недоволно от така постановената ЗНПАМ, дружеството атакува същата в настоящото съдебно производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че безспорно за извършената продажба на 12.03.2022 г. не е издаден фискален бон, но нарушението е твърде незначително и маловажно, защото сумата е заплатена чрез ПОС терминал. Според жалбоподателя, ако за подобен вид плащане се издаде ФКБ ще е налице двойно прилагане на закона. Въвежда се оплакване, че в оспорената ЗНПАМ липсват мотиви относно определения срок на наложената ПАМ, тъй като липсва анализ на търговската дейност на обекта и не са ангажирани доказателства за наличието на публични задължения на дружеството. Липсата на мотиви обосновава според жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи във връзка с разходите на собственика за поддържане на този магазин и липсата на анализ от страна на административния орган за възможностите на жалбоподателя да възстанови своята дейност след налагане на мярката. Счита, че липсата на мотиви е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и препятства съдебния контрол. Твърди, че липсват указания на органа, издал заповедта, как за срока на налагането на ПАМ, той следва да организира дейността си. Счита заповедта за издадена преждевременно поради неиздадено наказателно постановление във връзка с нормата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Твърди, че при анализ на разпоредбите на чл. 189 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС се установява противоконституционност на мярката запечатване на обект в хипотезата на неиздаване на ФКБ, като в защита на тази теза се позовава на решение на Конституционния съд и на чл. 1 от Протокол № 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Сочи се още противоречие на издадената заповед с чл. 2 от ЗАНН, тъй като наложената ПАМ няма да изпълни превантивната си или преустановителната си функция, като се цитира съдебна практика на ВАС по административни дела, образувани през 2018 г. Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди в полза на жалбоподателя разноски в размер на 500 лева.

С

Определение от 27.05.2022 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване. Дал е указание на страните, че съобразно чл. 170 от АПК, тежестта за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган. На основание чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Тезите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на процесната ЗНПАМ в сезиращата съда жалба, са доразвити от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното по делото съдебно заседание. В пледоарията се твърди, че административният орган не прави разлика между два вида нарушение. Признава, че действително за процесната продажба не е издаден ФКБ, но съществува индиция за извършено плащане поради използването на ПОС терминал, поради което не може в заповедта, с която се налага ПАМ да се правят предположения за евентуално укриване на доходи и съответно укриване на плащане на данъчни задължения. Твърди, че в разпечатката от ПОС терминала има достатъчно доказателства, от които се вижда на коя датата, какво плащане е извършено, в какъв размер и съответно кой е получателя. По тази причина достига до извод, че в настоящият случай налагането на ПАМ не съответства на целта на закона и е допълнително наказание освен факта, че ще се издаде наказателно постановление, което впоследствие само по себе си може да се заплати или евентуално ще оспори.

Позовава се на факта, че към настоящия момент има достатъчно доказателства и възможности, а също така в ревизионно производство и една проверка на НАП винаги се концентрират абсолютно всички платежни документи, т.е. преводи от банки, преводи от съответните куриерски фирми, преводи извършени от чужбина в смисъл, че укриването на оборот и съответно заплащане на данъчни задължения не би го направил търговецът по банков път, както е заплащането с въпросната банкова транзакция. Не твърди, че в момента дружеството е в ревизионно производство. Претендира за бланкетност и липса на конкретизация на изложените мотиви. Прави алтернативно искане – съдът да измени срока на наложената ПАМ, ако приеме, че същата е законосъобразна, като излага доводи във връзка с искането си.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и не е обвързан от релевираните от жалбоподателя възражения.

Предмет на оспорването е

ЗНАПМ № 61-ФК/30.03.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, ГДФК в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – магазин за дрехи, находящ се на адрес гр. Русе, ул.

"Александровска" № 62, стопанисван от "Тони-Русе " ЕООД, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.

Не се спори между страните, че посочения магазин е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС.

Няма спор и относно компетентността на административния орган, издал ЗНПАМ с оглед нормата на чл.

186, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от съдържащата се в приложената към делото административна преписка Заповед № 3ЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции "Контрол" в Териториалните дирекции на НАП и Началниците на Отдели "Оперативни дейности" в Дирекция

"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки "Запечатване на обект" по чл. 186 от ЗДДС. Следователно, обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия.

Съдът намира, че процесната ЗНПАМ е издадена в предписаната от закона форма. ЗДДС не предвижда специална форма и съдържание на заповедите за налагане на ПАМ, поради което за тях е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Основният спор между страните е дали процесната заповед съдържа мотиви и относими ли са те към продължителността на наложената мярка. Жалбоподателят твърди, че мотивите са бланкетни, неконкретизирани и това е съществено процесуално нарушение.