Акт № 266 от 30.01.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Присъда № 7357

Номер

7357

Година

29.9.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

09.29

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Екатерина Николова дело номер

20151210200345 по описа за

2015 година като съобрази доказателствата по делото, становищата на страните и закона, на основание чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА Р. Н. К., роден в Б. с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2012 г. около 09,50 часа в Б., на паркинг в района на хотел „П.“, находящ се на бул. „В.“ № 51, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота /загуба на съзнание за 1-2 минути/ на Д. А. А. от Б., като го ударил в областта на слепоочието му с хвърлен камък от близко разстояние /2-3 метра/ , представляващо престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК, за което му НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца, чието изтърпяване отлага за изпитателен срок от 3 години при условията на чл.66, ал.1 от НК.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати на Д. А. А. от Б. сумата от 2000лв./две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди , като пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление срещу него по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК и ОТХВЪРЛЯ този иск в останалата му част, над уважената такава.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати по сметка на РС-Благоевград сторените по делото разноски възлизащи на сумата от 312.60 лв./триста и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, ведно със сумата от 80.00лв.-ДТ по уважената част от гражданският иск.

ОСЪЖДАР. Н. К. да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 130.00лв.-Разноски за съдебно-медицинска експертиза в досъдебната фаза на делото.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок ,считано от днес пред Окръжен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ:

Производството е образувано по обвинителен акт на РП-Б. против Р. Н. К. , с който последният е обвинен в това, че на 29.10.2012 г. около 09,50 часа в Б., на паркинг в района на хотел „П.“, находящ се на бул. „В.“ № 51 е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота /загуба на съзнание за 1-2 минути/ на Д. А. А. от Б., като го ударил в областта на слепоочието му с хвърлен камък от близко разстояние /2-3 метра/ , квалифицирано като престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК.

Представителят на РП поддържа обвинението в съдебното производство и ангажира доказателства в негова подкрепа.

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението, не се признава за виновен и апелира за оправдателна присъда.

Пострадалото лице Д. А. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса .Съдът е допуснал за съвместно разглеждане предявеният от него срещу подсъдимият граждански иск с цена на иска от 10 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за причинени на А. неимуществени вреди /главоболие, чувство за недобро общо здравословно състояние и увреждане на зрението/, като пряка и непосредствена последица от описаното с обвинителният акт престъпление по чл. 129, ал.2, пр.9 вр. ал. 1 от НК.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че пострадалият Д. А. и неговата съпруга св.А., са собственици и управители на хотел“П.“, находящ се в Б., ул.“В.“№51 и помещаващ се на два етажа над партерната част на жилищна кооперация, с отделен вход от тази за жилищата на другите съкооператори . Не е спорно също така /св.А. -показания дадени при огледа на място в съдебна фаза/, че в двора на тази кооперация е обособен паркинг за гостите на хотела, който в по-голямата си част е собственост на пострадалия, а в останалата част е собственост на негови роднини, с жилища в кооперацията, предоставили му правото да ползва техните паркоместа за хотела си. Паркинга е обозначен на входната част на хотела и вратата за дворното място, като на табелата изрично пише „Паркинг Хотел П.“, ./сн.№1-3 от фотоалбума, направен в проведеният в съдебната фаза оглед на място/.

Не е спорно също така, че подсъдимият К. към 29.10.2012г. работел като кабелен техник във фирма „Нет Сърф Нет“ – Б., заедно със св.М.. На 29.10.2012 г., двамата били изпратени на адреса на хотел „П.“ по заявка на клиент в жилищната кооперация. Около 09,50ч., подсъдимият и св.М. отишли със служебен автомобил „Ситроен Б.“ с рег. [рег.номер на МПС] на адреса и решили да оставят автомобила си на паркинга зад кооперацията.Двамата паркирали автомобила на паркинга зад хотела и тръгнали към входа на кооперацията за жилището на клиента си. В този момент при тях отишъл пострадалия А., който ги попитал дали са клиенти на хотела и защо паркират на паркинга, който е частна собственост и обслужва именно гостите на хотела. Подсъдимият се обърнал с груби и нецензурни реплики към А., като му казал „Какъв си ти,та ще ни казваш къде да паркираме“ и го напсувал на майка.Пострадалият им казал, че е собственик на хотела и на паркинга и трябва да преместят автомобила от мястото. Заради отношението на подсъдимия , пострадалия повишил тон и разпоредил на подсъдимия и св.М. да напуснат паркинга, при което св.М. тръгнал към автомобила за да го премества, а подсъдимият тръгнал да излиза от двора и паркинга, като вървял към предната част на хотела и бул.“Васели Левски“.Пострадалият тръгнал след подсъдимия за да се прибере обратно в рецепцията на хотела, където до преди идването на Ч. и К. пиел кафе заедно със съпругата си –св.П. А. и тяхната съседка св.Я./сн. №17, 20 и 21 от фотоалбума, направен при оглед на място в съдебната фаза на процеса, с допълнителни показания и обяснения на страните по делото, надлежно протоколирани в съдебният протокол от 18.06.2015г./ Недоволен от това, че трябва да се премести автомобила от паркинга, след като отиват на адрес на клиент, живеещ в същата кооперация и липсата на възможност за паркиране на автомобила в близост, докато завивал пред рецепцията на хотел „П.“ /сн.№15 и 17 от фотоалбума към огледа на място/, подсъдимият взел един камък от разкопан участък на тротоара пред жилищната кооперация и хотела и го хвърлил по пострадалия, който в този момент вече се намирал пред рецепцията на хотела си. Подсъдимият се намирал на тротоара пред хотела в този момент и на разстояние около 2-3 метра от мястото, където бил застанал пострадалият А. . Камъка ударил А. и попаднал в главата му /в областта на лявата слепоочнотеменна част./ От този удар, пострадалият А. паднал на земята и загубил съзнание. В тази насока са показанията на пострадалото лице, както и показанията на другите двама очевидци на този инцидент- съпругата на А., който се намирала на същото място и стояла пред рецепцията на хотела, заедно със съпруга си, пиейки кафе , както и св.Я./съседка на А./, която също този ден пиела кафе на маса в рецепцията на хотела заедно с П. А. и пострадалият Д. А..Двете жени се изплашили от случилото се, св.П. А. веднага натиснала паник-бутона от Рецепцията на хотела и излязла да помогне на съпруга си. Обадила се и на Спешен център. Пред рецепцията и на тротоара излязла и св.Я., като и А. и Я. възприели лично и непосредствено случилото се с пострадалия, защото витрината на рецепцията на хотела е стъклена и имали пълна и безпрепятствена видимост към тротоара пред хотела и местоположението на А. преди падането му на земята от удара с камък . Св.А. и св.Я. също така, в показанията си твърдят, че и двете лично възприели как подсъдимият се навежда и взима от тротоара камък, с който замеря пострадалия, а последния пада от удара в главата на земята и губи съзнанието си. Те потвърждават тези си показания в съдебното производство и по време на проведеният и с тяхно участие оглед на местопрестъплението, като всяка от двете свидетелки подробно и конкретно описва местоположението си преди и по време на удара с камък по А. от страна на подсъдимото лице/сн.№15,16,17,20 и №23 от фотоалбума към делото/.Св.А. твърди, че след този удар се е свестил и има спомен, едва от закарването му в болничното заведение. От своя страна св.А. и св.Я. са категорични, че А. е загубил съзнание за времето от 1-2 минути, като не е реагирал на въпросите и опитите на св.А. да разговаря с него . По главата му се е появила кръв и оток от удара и св.А. лично му помогнала да стане и да отиде до рецепцията на хотела, където изчакали органите на Спешен център за оказване на първа помощ на А. . През това време подсъдимият наблюдавал случващото се и дори според св.Я. взел още по-голям камък от земята с намерение да го хвърли, но тогава св.Я. му се скарала и той не хвърлил и взетият втори камък. Св.Я. твърди, че след като пострадалия се свестил от удара с камъка по главата му , той повтарял „Лошо ви е , лошо ми е.Свят ми се върти.“ През това време, св.М. извадил автомобила от паркинга на хотела и се опитал да го паркира при спирка за градски автобус пред хотела /сн.№1,сн.№22/, но след като К. удари А., двамата се качили в автомобила и потеглили и напуснали местопрестъплението, без да посетят адреса на клиента, заради когото били изпратени на това място на процесната дата от работодателя си.

Заради подаденият сигнал с паник-бутон от св.А., на място пристигнали полицейските служители-свидетелите С. и св.Р.. Те заварили на място А., св.А. и св.Я.. Тези свидетели обяснили на полицаите, че А. е удар с предмет по главата от друго лице, а причината за това била забележка направена от пострадалия към две непознати лица да не паркират в паркинга на хотела. Св.С. е категоричен, че на място е била и св.Я., а докато разказвал за случая, пострадалият заявил, че му става лошо и била извикана линейка на Спешен център, която откарала А. .От своя страна св. Н. споделя, че издал разпореждания по ЗМВР за несаморазправа само по отношение на лицата, посочени като причинители и предизвикали саморазправа на процесната дата и място, без да може да конкретизира кои са били тези лица. В тази връзка , съдът констатира, че в ДП, разпореждания по чл.55 от ЗМВР да не се саморазправят с пострадалия А., има издадени от процесната дата само за подсъдимия К. и св.М. .

При разпита на св.М. и подсъдимото лице се развива друг версия за случилото се на процесната дата между К. и пострадалия А. . Според К. и М., след като отишли на адреса на клиента и паркирали служебният си автомобил зад кооперацията,в която се намирал и хотел „П.“, ги посрещнал пострадалия , който започнал да ги обижда и да им крещи защото са паркирали на това място. Според подсъдимия и св.М., паркинга не бил обозначен като такъв и не било видно, че е частен . Тези им твърдения обаче се опровергаха при огледа на място, като и от фотоалбума направен за това процесуално действие е видно, че паркинга зад хотел“П.“ е обозначен именно като такъв в към хотела с голяма табела на входната врата за паркинга.Самият паркинг е ограден в заден двор на жилищна кооперация с входна врата, която се отваря и затваря и не е вярно твърдението на М., че се касае за общодостъпно място, в което може да паркира всеки гражданин/сн.1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13 от фотоалбума към протокола за оглед на място в съдебна фаза на процеса/.Според К. и М., пострадалият не обяснил, че паркинга е към хотела и частна собственост, а това не кореспондира с показанията на свидетелите А., А. и Я., които са категорични, че пострадалият веднага обяснил на М. и подсъдимия, че не могат да паркират автомобила си на процесният паркинг, защото е частна собственост и именно за това им наредил да преместят и автомобила си. Св.М. и подсъдимия твърдят също, че М. отишъл да премести автомобила от паркинга, а К. тръгнал в посока „Зърнени храни“ и бул.“В.“.След като преместил автомобила от паркинга на спирка на булеварда, св.М. твърди, че видял подсъдимият и пострадалият да си разменят юмручни удари пред хотела, като А. взел тротоарна плочка от земята и ги заплашил,“ че ще ги осакати“. През това време, според М., св.А. казала, че ще извика полиция, а св.Я. въобще не била на местопрестъплението. М. и К. твърдят, че се изплашили от поведението на пострадалия и напуснали местопрестъплението с автомобила си, но в по-късно се върнали и заварили пред хотела полицейски служители. Свидетелите А., Я. и А. категорично отричат да е било такова поведението на пострадалия спрямо подсъдимия на процесната дата, нито пък да са разменяни юмручни удари между пострадалия и подсъдимия и пострадалия да е взимал тротоарна плочка, с която да се е заканвал спрямо К. и М. . За нанасянето на юмручни удари св.М. не е споменал и в показанията си в досъдебна фаза, а в съдебна фаза заяви, че липсата на този факт се дължи на обстоятелството, че „много бързал за работа“ и отговарял „само с да и не“ на разпитващите го. Св.М. твърди също, че възприел идването на полиция на място, както и линейка от Спешния център, но не видял пострадалия да се качва в нея. Признава, че в полицията, издали разпореждания по ЗМВР само на него и на подсъдимия след процесният случай.