Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 222 от 25.09.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 121/2023
Вид
Решение № 222
Подписан
25.09.2023
В сила
09.11.2023
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

  • чл.38, ал.1, т. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.178д · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл.98, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.99а · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Б., 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200121 по описа за 2023 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. И. М. с ЕГН**********, чрез адв.В. В. от САК е обжалвала в законния срок наказателно постановление №***3г, издадено от Кмета на Община Б., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 вр. чл.178д от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.188, ал.1 и чл.189, ал.14 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява а се представлява от упълномощения от нея адв.В. В. от САК, който поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАДв .

Въззивната организация – Кмета Община Б., чрез пълномощника си В.ия Филипова – юрк. при Община Б. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща 1 представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: известие за доставяне; АУАН Серия А №***г.; покана; възражение до Кмета на община Б.; писмо от И.Г. – Кмет на община Б.; известие за доставяне – 2бр.; отговор до Кмета на община Б.; писмо от И.Г. – Кмет на община Б.; известие за доставяне – 2бр.; възражение до Кмета на община Б.; свидетелство за регистрация част І на МПС №*** от ***г.; експертно решение №***г., издадено от МБАЛ – гр.Е.; амбулаторен листо от *** г.; медицинско направление от *** г.; уведомление на основание чл.186, ал.3 от ЗДвП; снимка; глоба с фиш от ***г.; писмо от община Б.; известие за доставяне; Заповед № *** от ***г. на Кмета на община Б. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. Л. К., Р. В. Й. и А. Г. В., се установява следната фактическа обстановка:

На 03.10.2022 г. в гр.Б., бул.Цар Освободител, на паркинга, отстрани на поликлиниката към БМАЛ – Б., служители в КСОР на община Ботевград установили паркиран върху място, определено за хора с трайни увреждания, лек автомобил марка "Фолксваген", с рег.№ ***В, като за същия не била издавана карта от Община – Б. за паркиране по реда на чл.99а от ЗДвП. За тази констатация бил съставен фиш за налагане на глоба серия В №*** от ***г. в отсъствието на собственика на паркирания автомобил – В. И. М., за което било закрепено уведомление. Срещу горепосоченя фиш М. депозирала възражение и на 21.11.22г. св.И. Л.К. – главен експерит в КСОР при Община Б., в присъствието на свидетелите Р. В. Й. и А. Г. В., съставил АУАН №***г. срещу М.. Акта бил съставен за това, че на ***г. М. е паркирала собственото си МПС м. "Фолксваген", с рег.№ ***В на място обозначено с хора с увреждания без да й е издавана карта от Община – Б. за паркиране по реда на чл.99а от ЗДвП. Акта бил предявен на М. за запознаване със съдържанието му и тя го подписала. Въз основа на така съставеният акт е издадено наказателно постановление №***3г, от Кмета на Община Б., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.188, ал.1 и чл.189, ал.14 от ЗДвП на М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че ангажираната спрямо жалбоподателя административна отговорност за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата следва да отпадне като атакуваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Като основание за този правен извод на настоящата съдебна инстанция е че в процесното не е налице единство във фактическото описание на нарушението, посочено в съставения против М. АУАН и това в издаденото срещу нея НП.

3

В съставения срещу М. АУАН е вменено на същата, че на процесната дата и място е паркирала лекия си автомобил м.“Фолксваген“ без за същия да е издавана карта от Община – Б. за паркиране по реда на чл.99а от ЗДвП, т.е повдигнато й е административно-наказателно обвинение за това, че в качеството й на водач на лекия автомобил е извършила нарушение на чл.98, ал.2, т.4, вр. чл.186, ал.2 от ЗДвП.

В издаденото НП АНО вече се е отказал да търси отговорност на М., за това че е паркирала автомобила и не сочи като изпълнително деяние паркирането от нейна страна на място обозначено за хора с увреждания, без да е издавана карта за паркиране по реда на чл.99а от ЗДвП, а е отразил само, че тя като собственик на горецитираното МПС, след като е оспорила издадения й фиш, й е съставен АУАН е осъществила нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Така по този начин АНО търси вече отговорност на М. не в качеството й на водач на МПС, а в качеството й на собственик на паркирания автомобил, което е недопустимо, предвид на това, че с това се накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя и води до порок на издаденото НП до степен, налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен акт .

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН/ред. ДВ бр.

109 от 2020 г. / на адв.В. Х. В. от САК с ЕГН********** се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.1, т. 1 от Закона за адвокатурата.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение с адв.В. Х. В. от САК по чл.38, ал.1, т. 1 от ЗАдв, което в случая следва да е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Предвид гореизложеното, Община Б. следва да заплати на адв.В.

Х. В. от САК с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 121/2023г. пред Районен съд Б., с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №***3г, издадено от Кмета на Община Б., против В. И. М. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Община Б. да заплати на адв.В. Х. В. от САК с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 121/2023г. пред Районен съд Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5