Решение № 273 от 14.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Ловеч, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20244310102080 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт С.К., срещу М. М. И., по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, в която се твърди, че на *** между „Креди Йес“ ООД /заемодател/ от една страна, и ответницата М. М. И.

/заемател/ от друга, е подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност в размер на 300 лв.

/триста лева/, с уговорени 15 на брой седмични вноски в размер на 30.00 лева, като първата е с падежна дата – 10.10.2022 г., а последната – на 16.01.2023 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната на заемодателя в посочения период била в размер на 318.78 лева, като в изпълнение на поетото от страна на длъжника договорно задължение са постъпили плащания в общ размер на 30.00 лева.

Посочва се, че на 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент, и ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД цедирал /прехвърлил/ вземането си по гореописания договор за паричен заем на ищеца, като цесионер. Придобитото от ищеца вземане, съгласно Приложение № 1 към договора за цесия, възлизало на 448.11 лева, от които 281.06 лева – непогасена главница, 16.47 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и 150.56 лева – неустойка. Всички непогасени вноски по договора били с настъпил падеж и съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят е изпаднал в забава.

Посочва се още, че във връзка с прехвърленото вземане и необходимостта същото да породи действие спрямо ответника, предишният кредитор /цедентът/ с пълномощно от 12.01.2024 г. е упълномощил ищеца да уведоми от негово име /на цедента/ всички длъжници по вземанията на последния, които са цедирани съгласно сключения договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това, 1 цедентът, чрез пълномощника си – ищецът, изпратил чрез препоръчана поща до длъжника уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, а в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, ищецът моли да се счита, че е налице надлежно уведомяване в рамките на съдебното производство с получаване на исковата молба и приложеното към нея уведомление за прехвърляне на вземанията.

Ищецът посочва още, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, но по образуваното ч.гр.дело № 1788/2024 г. на Районен съд – Ловеч, заявлението му било отхвърлено, поради което и съгласно указанията на заповедния съд, предявява настоящия осъдителен иск.

Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да му заплати дължимата сума в общ размер на 448.11 лева по Договор за паричен заем № *** от ***, от която: 281.06 лева – непогасена главница, 16.47 лева – договорна /възнаградителна/ лихва и 150.56 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моли за присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.

С уточняваща молба от 16.12.2024 г., ищецът поддържа, че ответницата – длъжник е направила плащания по договора за заем в общ размер на 30.00 лева, от които: погасена главница – 18.94 лева, погасена договорна лихва – 2.31 лева и погасени неустойки – 8.75 лева. Уточнява, че претендираната сума в общ размер на 448.11 лева е част от вземането по приложения към заявлението запис на заповед, издаден за сумата от 450.00 лева.

В законоустановения едномесечен срок ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В депозирана писмена молба от негов пълномощник, се поддържа предявения иск. Представен е списък на разноските на ищеца.

Ответницата М. М. И., редовно призована, не се явява и не изразява становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1788/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№ 7460/03.07.2024 г., от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, е било образувано ч.гр.дело № 1194/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд, впоследствие преобразувано в ч.гр.дело № 1788/2024 г. по описа на същия съд /след разрешен спор за подсъдност/, срещу длъжник М. М. И. за същите вземания, основаващи се на Запис на заповед, издаден в обезпечение на задълженията по посочения в исковата молба договор за паричен заем.

С Разпореждане № 2568/06.10.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията си.

С оглед на това и в указания срок са предявени настоящите осъдителни искове по реда на чл.

415 ал. 1, т. 3 от ГПК.

Безспорно е по делото, че на *** е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея 2

Договор за паричен заем № *** между „Креди Йес“ ООД, в качеството на заемодател, и ответницата М. М. И., в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя потребителски заем в размер на сумата 300.00 лева, която заемателят е получил, при уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ 49.053%, месечен лихвен процент – 3.340%, с обща сума за плащане – 318.78 лева, която се дължи на 15 броя седмични вноски, с дата на първо плащане – 10.10.2022 г. и дата на последно плащане – 16.01.2023 г. /видно от чл. 3, в който са посочени параметрите на отпуснатия заем/.

Съгласно чл. 6 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ и на условията на чл. 10 ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора, както и с още едно от посочени обезпечения, по избор на заемателя – в случая ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Видно от чл. 8 от договора, с подписването на същия заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10 ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 131.22 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Установява се, че на ***, т.е. в деня на сключване на договора за паричен заем, ответницата М. М. И. е издала запис на заповед, с който се е задължила да заплати на предявяване на „Креди Йес“ООД сумата от 450.00 лева за обезпечаване изпълнението на процесния договор за паричен заем, съставляваща общо дължимата сума по договора при непредоставено обезпечение /видно от приложения в оригинал по ч.гр.д.№ 1194/2024 г. на ЛРС Запис на заповед от ***, предявен на длъжника на 04.10.2022 г./.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на „продавач“ /„цедент“/, и ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /„цесионер“/, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, включващ и вземането по процесния договор за паричен заем /под № *** от приложение № 1/12.01.2024 г. към договора за цесия – л. 24 от делото/.

Представено е потвърждение от „Креди Йес“ ООД по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за така извършената цесия.

Съгласно представено пълномощно от 12.01.2024 г., цедентът /продавач/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил цесионера – ищец по делото, да уведоми от името на първия всички длъжници по всички вземания на дружеството, които последното е цедирало /прехвърлило/, съгласно договора за цесия, сключен на 12.01.2024 г.

С оглед на това, дружеството-ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е изпратило уведомително писмо до ответницата за извършената цесия и за размера на задължението й, както и че неин кредитор вече е това дружество, като видно от приложената обратна разписка, пратката не е била връчена на получателя, с отбелязване, че е „преместен“ от посочения адрес.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за паричен заем.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Креди Йес“ ООД, като 3 заемодател, и ответницата, като заемател, в резултат на сключения между тях договор за паричен заем № ***/***, по силата на който заемодателят е предоставил на ответницата паричен заем в размер на сумата 300.00 лева, а тя се е задължила да го върне.

Това вземане, се установи, че е прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. и Приложение № 1/12.01.2024 г. към него, който съдът намира, че е валидно сключен между заемодателя /цедент/ „Креди Йес“ ООД и цесионера ищец „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като последният има всички права на кредитор.

Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата молба уведомително писмо за цесията, връчено й заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК – в този смисъл е установената съдебна практика /напр. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, и др./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см.

Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о./.

Безспорно е, че процесните вземания, произтичащи от договор за паричен заем, са обезпечени със запис на заповед /приложен в оригинал към заповедното производство/. В случая с въведените твърдения в исковата молба от ищеца - поемател за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, каквото се явява договора за паричен заем.

Съдът счита, че договорът за паричен заем, по който се търси изпълнение има характер на договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договоръ т за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа изрично изброени реквизити, сред които годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин /т. 10/.