Решение № 2506 от 14.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2506 гр. Пловдив, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330106363 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от Ж. Б. С. срещу Българската Държава, представлявана от *** ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника сумата в размер на 3903.17 лева – главница/начислена и изплатена издръжка за минал период/, 5 лева – допълнителни разноски, които вземания са предмет на принудително изпълнение по ***, образувано по изпълнителен лист от 10.11.2005 г., издаден по гр.д. № 222/2003 г. и изпълнителен лист от 11.05.2006 г., издаден по гр.д. № 3351/2005 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че въз основа на влезли в сила решения по гр.д. № 222/2003 г. и по гр.д № 3351/2005 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу ищецът са издадени два изпълнителни листове в полза на неговите деца за присъдени издръжки. Въз основа на изпълнителните листа е образувано ***. В хода на *** производство *** е поискала от държавата тя да изплаща присъдената срещу ищеца издръжка, съгласно Наредбата за заплащане от държавата на присъдена издръжка. Твърди се, че на 31.03.2009 г. по указание на *** е заплатила издръжка по *** дело за минал период в размер на 3903.17 лева. Твърди се, че след дата на плащане не са предприети други действия от страна на Държавата. С разпореждане от 19.08.2020 г. на *** Държавата е конституирана като присъединен по право взискател за частно държавно вземане, платена издръжка, по делото на основание чл.152, ал.7 СК, вр. с чл. 14, ал.1 и ал.2 от цитираната по –горе Наредба.

Счита, че вземането на държавата за платената издръжка е погасено по давност. Същото е станало изискуемо към момента на плащане на 31.03.2009 г. като давността е настъпила на 31.03.2014 г. с изтичане на предвидения в чл.110 ГПК 5-годишен давностен срок, който не е спиран или прекъсван.

С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължат вземането по издадения изпълнителен лист.

1

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита иска за недопустим, доколкото за ищеца липсвал правен интерес от водене на делото, тъй като *** дело, образувано по процесния изпълнителен лист е прекратено по право, по силата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Наред с това счита, че искът е неоснователен доколкото не е изтекла предвидената в закона давност, по *** дело били извършвани множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Счита, че до постановяване на ТР от 2015 г. е било Приложимо ППВС 3/1980 г., според което в *** давност не тече. Иска се прекратяване на делото като недопустимо, евентуално отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

По възражението на ответника, че искът е недопустим, поради липса на интерес, съдът счита, че какъв е интереса от завеждане на иск зависи от твърденията на ищеца. В случая ищецът твърди, че спрямо него има образувано, висящо *** дело за процесните вземания, което обуславя интереса му от предявяване на иска. Още повече сам ответникът твърди, че по *** дело, макар и при настъпила перемпция продължават да се извършват изпълнителни действия.

С оглед изложеното съдът намира възражението на ответника за недопустимост на иска за неоснователно, а дали е настъпила перемпция или не, това ще се установява по същество на делото, с крайния съдебен акт.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

С Определение от 26.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че въз основа на влезли в сила решения по гр.д. № 222/2003 г. и по гр.д № 3351/2005 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу ищецът са издадени два изпълнителни листове в полза на неговите деца за присъдени издръжки, както и че въз основа на изпълнителните листове е образувано ***, че в хода на *** производство *** е поискала от държавата тя да изплаща присъдената срещу ищеца издръжка, съгласно Наредбата за заплащане от държавата на присъдена издръжка, както и, че на 31.03.2009 г. по указание на *** е заплатила издръжка по *** дело за минал период в размер на 3903.17 лева, както и, че с разпореждане от 19.08.2020 г. на ***, Държавата е конституирана като присъединен по право взискател за частно държавно вземане, платена издръжка, по делото на основание чл.152, ал.7 СК, вр. с чл. 14, ал.1 и ал.2 от цитираната по –горе Наредба.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на посочените вземания и от кога същата тече.

В случая е приложимата обща 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото не са налице някои от изключенията, предвидени в чл.111 ЗЗД. Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането, съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД.

2

Изискуемостта на вземането на платилата издръжка държава е от датата на плащане, съгласно чл. 152, ал.6 СК.

В случая безспорно, че издръжката е платена от името на Държавата на 31.03.2009 г. , от тази датата настъпва изискуемостта на задължението на ищеца – длъжник да възстанови на държавата платената от нея издръжка.

Видно от писмо на Община Пловдив от 17.08.2020 г. /л.212/, същата уведомява ДСИ при РС – Пловдив, че е заплатила издръжка по процесния изпълнителен лист в размер на 3903.17 лева на дата 31.03.2009 г.

С разпореждане на *** от 19.08.2020 г. Държавата е конституирана като взискател по ***.

За периода от 31.03.2009 г. до 19.08.2020 г. ответникът не доказа, че настъпили обстоятелства, които да водят до спиране или прекъсване на давността за вземането й срещу ищеца – длъжник по *** в този период не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия по ***.

Действително съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** производство давност не тече. В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в т.10 е посочено, че в *** производство давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по висящи *** производства.

В случая не се установява от 31.03.2009 г., от която датата съдът приема, че Държавата е присъединен по право взискател по *** дело, поради плащане на издръжката, да са извършвани изпълнителни действия по ***, поради което е настъпила перемпция на 01.04.2011 г. и изп.дело е прекратено по право. От тази дата, доколкото няма висящо *** дело, давността продължава да тече, вече не е спряна и е изтекла на 01.04.2016 г.

За първи път изпълнителен способ по прекратеното по право *** е извършен на 17.12.2020 г., на която дата *** е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищеца – длъжник по *** /л.268/

Дори и да се приеме, че не е настъпила перемпция и *** не е прекратено по право, то с постановяване на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г., давността по *** дело продължава да тече и е изтекла на 27.06.2020 г.

С оглед изложеното искът се явява основателен и като такъв ще се уважи, като се признае, че ищецът не дължи на Държавата сумата в размер на 3903.17 лева, платена издръжка, поради погасяване на вземането по давност.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски и доказа такива, както следва 174.70 лева – платена държавната такса и 800 лева платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства, разписка, обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.7/. Общо разноски, които ще се присъдят на ищеца са в размер на 974.70 лева.

Така мотивира, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , ч е Ж. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ НА Българската Държава, представлявана от *** на финансите, с адрес: гр. София, ул. "Г.С. Раковски" № 102 сумата в размер н а 3903.17 лева – главница/начислена и 3 изплатена издръжка за минал период/, 5 лева – допълнителни разноски, които вземания са предмет на принудително изпълнение по ***, образувано по изпълнителен лист от 10.11.2005 г., издаден по гр.д. № 222/2003 г. и изпълнителен лист от 11.05.2006 г., издаден по гр.д. № 3351/2005 г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА Българската Държава, представлявана от *** на финансите, с адрес: гр.

София, ул. „Г.С. Раковски“ № 102 ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Б. С., ЕГН **********, с адрес:

*** сумата в общ размер на 974.70 лева – разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4