Решение № 124 от 28.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000113 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Витоша“ № 89Б, чрез пълномощник – юрисконсулт Р. К., срещу Решение № 15/16.02.2024г. по т.д. № 41/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е уважен предявения от М. С. А. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило на 02.08.2022г. ПТП за сумата над 200 000 лв. до присъдената сума в размер на 380 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2023г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон – несъответствие с разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Развива оплаквания, че присъденият размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е силно завишен, не съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика при обезщетяване на аналогични вреди. Прави искане за отмяната му в атакуваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена над сумата от 200 000 лв. до присъдената от 380 000 лв.

Претендира направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. С. А. е подал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си - АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат С. Ч.. В същия заема становище за неоснователност на жалбата и наведените в нея 1 оплаквания. Претендира направените във въззивното производство разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения, искането, направено с нея, както и претенциите си за разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник - адвокат С. Р., поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи за нейната неоснователност. Поддържа искането си за разноски, включително за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца във въззивното производство. Представя списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/06/122001465259 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от П. Т. Г. лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ЕН 13**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Безспорно е и се установява от събраните писмени доказателства, че на 02.08.2022г., около 8.00 часа, в землището на град Долна Митрополия, на общински път PVN – 1045, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество автомобил с водач П. Т. Г. и велосипед, управляван от ищеца, при което пострадал последния. От приложеното НОХД № 1201/2023г. по описа на Районен съд-Плевен е видно, че с протоколно определение от 25.09.2023г. по делото е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което подсъдимият П. Т. Г. е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ЕН 13**** нарушил правилата за движение – чл.5 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП, чл.21 ал.2 от ЗДвП и чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, като при избиране на скоростта си на движение не се съобразил с условията на видимост и предприел маневра изпреварване на велосипед, управляван от М. С. А., без да осигури достатъчно странично разС.ие между тях, вследствие на което блъснал велосипедиста с дясно странично огледало и по непредпазливост му причинил четири средни телесни повреди – черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, наличие на разкъсно-контузна рана и счупване на черепа с проникване н черепната кухина, трайно затруднение на говоренето, трайно затруднение на движенията на долните и горни крайници и счупване на лява ключица, довело до трайно 2 затруднение движенията на лявата ръка за период от около един месец и половина – престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По изрично разпореждане на закона /чл.300 ГПК/, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от деянието относно това дали деянието е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. С оглед на това, налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вследствие на противоправното поведение на водача на л.а. „Сеат Ибиза“, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищеца са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ответника въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно изводите на първоинстанционния съд по отношение направеното от ответника с отговора на ИМ възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

По делото е приложена епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАДград Плевен, видно от която ищецът е приет в болничното заведение веднага след процесното произшествие в тежко общо съС.ие /кома/. В същия ден била извършена спешна оперативна интервенция – краниотомия на главата, под обща анестезия. Престоят му продължил до 05.09.2022г., когато е изписан в съзнание, но на легло. С ЕР № 92479/16.09.2022г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД му е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради съС.ието след получената вътречерепна травма с евакуация на хематом и продължителни рехабилитационни мероприятия при налична квадрипареза с тежка афазия.

Видно от епикриза на Клиника по пневмология и фтизиатрия, ищецът бил лекуван в същата поради бронхиектатична болест за времето от 12.10.-19.10.2022г. На 16.11.2022г. постъпил в Отделение по съдова хирургия в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД поради внезапно появил се оток в областта на лявата подбедрица. Резултатът от проведеното образно изследване е феморопоплитеална и илиачна тромбоза. За периода от 09.12.2022г. – 15.12.2022г., периода 29.03.2023г. – 04.04.2023г., периода 04.08.2023г. – 10.08.2023г. и периода от 27.10.2023г. до 02.11.2023г. ищецът е бил отново на лечение в Клиника по пневмология и фтизиатрия с диагноза бронхиектатична болест.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Д., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на 02.08.2022г. ПТП ищецът е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата челна област, счупване на костите на черепа в същата област, масивен излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /т.нар.субдурален хематом/ и излив на кръв под меката мозъчна обвивка /т.нар субарахноидален хематом/ в дясната 3 челно-теменно-слепоочна област, както и мозъчни контузии в същата област, счупване на лява ключица и на две ребра вляво. Вещото лице е пояснило, че след произшествието ищецът е бил приет в болница в тежко съС.ие, в безсъзнание, със симптоми на реална опасност за живота. Извършена му била спешна неврохирургична операция на главата – краниотомия /отваряне на черепа/, при която бил отстранен излива на кръв под твърдата мозъчна обвивка, който притискал паренхима на мозъчното вещество и причинявал мозъчна компресия. След операцията бил настанен в реанимация на изкуствена белодробна вентилация /апаратно дишане/ и венозно вливане на медикаменти, като в период от двадесет дни бил в кома. След изписването му от болничното заведение за продължаване на лечението в амбулаторни условия, същият е бил в съзнание, но с тежки говорни и психични дефекти и отпадна двигателна симптоматика на всички крайници, с катетър и памперси. В дома му са извършвани рехабилитационни процедури – масажи и двигателни упражнения, като се учел да пристъпва първоначално с проходилка, а след това с други помощни средства. Около пет-шест месеца след изписването можел да се придвижва самостоятелно с помощта на бастун на съвсем кратки разС.ия. Според заключението на експерта, през първите 6-7 седмици след излизане от безсъзнателното съС.ие ищецът изпитвал особено силни болки, чиято интензивност след това започнала да намалява, но страдал повече от т.нар. остатъчни явления от травмата, довели до почти пълна инвалидизация. При извършения преглед на ищеца експертът установил в дясната окосмена част на главата в дясна слепоочно-теменна област хлътване /костен дефект/ и белег от хирургичната интервенция, нарушена координация на движенията, слабост на долните и горните крайници. Ищецът бил на инвалидна количка, като можел самостоятелно да прави до около десетина крачки с помощта на бастун, но изпитва затруднения сам да стане от инвалидната количка и е необходима подкрепа от друг човек; разбирал и отговарял правилно на елементарни въпроси, но говорел бавно, не се оплаквал от болки в главата, а от виене на свят и затруднена дишане /ползвал инхалационни помпички/. Съгласно заключението, болките и страданията, които ищецът търпи вече са свързани с т.нар. остатъчни явления от тях и причинените неудобства като говорни и мисловни дефекти, пареза на крайници, нужда от поС.ни грижи, изразяващи се в помощ при придвижване, къпане, хранене. Според вещото лице, не се очакват подобрения в съС.ието на ищеца в резултат на някаква медицинска намеса.

Събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Д. М.ова А.а, дъщеря на ищеца, установяват, че когато баща й бил изписан от болницата през септември 2022г. той бил „полужив“, съпругът и брат й го носели на ръце, главата му била отпусната назад, с поставен катетър. Тогава сестра му започнала да се грижи за него – бил на легло, с памперси, хранел се със спринцовка, не можел да говори, като това съС.ие продължило около три месеца. На втория месец от завръщането си в дома си започнал леко да говори, но не знаел кой кой е, не познавал близките си, нищо не помнел. Сега също губел паметта си, но на моменти. Тъй като получил мускулна дистрофия на крайниците, около два месеца и половина го посещавал специалист, който му извършвал рехабилитационни процедури. От произшествието бил засегнат и десния му крак, получил тромбофлебит и отново лежал в болница. Сестра му се грижела за него почти една година. Започнал да се придвижва с помощта на бастун и да се къпи самостоятелно, но винаги трябвало да има придружител.