Определение № 1855 от 10.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1855 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Светлана Станева

Надежда Дзивкова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501661 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение № 1964/13.05.2026г., пост. по гр.д.№ 1482/25, АРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 155/04.03.2026г. по същото дело в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че не е възможно да се установи дали представеният договор за процесуално представителство се отнася за процесното дело. Сочи, че е налице трайна съдебна практика, че е недопустимо един и същи договор да се представя по различни заведени от ищеца граждански дела. Оспорва и наличието на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.38 от ЗА. Прави доказателствени искания за установяване на имущественото състояние на семейството на ищеца. Поддържа и че правото на иск е упражнено единствено с цел да се увреди дружеството ответник. Развива съображения, че ищецът е инициирал две идентични производства във връзка с два договора за кредит, а е могъл да получи защита в рамките на един процес. Моли да бъде изискано другото производство, за да се прецени общия икономически интерес.

Оспорва и размера на присъденото възнаграждение, като счита същия за прекомерен. Моли за отмяна на обжалваното определение и за отказ от присъждане на разноски, евентуално за тяхното намаляване..

Ответната страна З. В. Д. не е подал отговор.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на З. Д. против Сити кеш ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, платена недължимо по недействителна клауза за неустойка. С Решение № 155/04.03.2026г. искът е уважен изцяло. Присъдени са и разноски за 1 процесуалния представител на ищеца – адв. Д. Б. в размер на 300лв. , по реда на чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита.

Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за изменение.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно като краен резултат.

На първо място следва да се отбележи, че за всеки иск, който е уважен, загубилата страна дължи разноски, чийто размер следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Последната се преценява винаги конкретно с оглед обема и сложността на свършената работа, но винаги се дължи поне един минимум, доколкото адвокатската дейност е високо професионална и положеният адвокатски труд следва да се овъзмезди. В този смисъл присъдените разноски от 300лв. са дори под приеманите минимални възнаграждения от съдебната практика по подобни искови производство.

По отношение на оплакванията, свързани с липсата на предпоставки за прилагане на чл.38 от ЗА настоящият състав намира, че този въпрос принципно е без значение за ответниците по което и да е дело, по което е оказвана подобна помощ. Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му , респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно/ както в настоящия случай/ в минимален размер. От друга страна съдът няма как да проверява и санкционира дали реално са налице предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, т.к. този въпрос стои извън предмета на делото / чл.6, ал.2 от ГПК/. В този контекст липсва законово основание съдът да се проучва имущественото състояние на ищеца или дали ищеца е в близки отношения с пълномощника си.

По отношение на оплакването за злоупотреба с права, следва да се отбележи, че доколкото самият жалбоподател твърди, че в случая е налице производство по друго дело с предмет друго правоотношение , по отделен договор, то спорен настоящия състав липсват основания за разглеждане на споровете в едно производство, т.к. липсва общност в предмета. Това, че между страните са сключвани еднотипни договори не може да обоснове разглеждането на споровете по действителността им или изпълнението им в едно производство. Напротив, практиката изобилства с множество дела, образувани от небанкови финансови институции срещу едни и същи длъжници за изпълнение на различни договори помежду им. Доколкото се 2 касае за различни правоотношения, в какъвто смисъл е и твърдението на жалбоподателя, то липсват основания да се приеме, че е налице злоупотреба с права. По тази причина и е безпредметно изискване на данни за другото производство между страните.

Предвид изложеното съдът намира, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е под приеманите минимални размери, поради което е правилно и законосъобразно и липсват основания както за неприсъждане на такова, така и за намаляването му.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 1964/13.05.2026г., пост. по гр.д.№ 1482/25, АРС .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3