Определение № 185 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500209 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Теа Сити Груп“ ЕООД и „Бастион Естейт“ ЕООД против Определение № 450 от 18.02.2026 г. по гр. д. № 2488/ 2025 г. на ОС - Пловдив, с което не са приети направените искания за признаване на право на задържане.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат доводи за допустимост на възражението за право на задържане и спрямо предявен иск по чл. 87 ЗЗД, с оглед на което се иска да се отмени, вместо което се постанови ново, с което се приеме за разглеждане направеното възражение за право на задържане.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по частната жалба Д. Д. А., А. Н. А. и Д. Н. А., с който искат да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, като провери правилността на обжалваното разпореждане въз основа на материалите по делото и изложените в жалбата доводи, констатира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес. С обжалваното определение се прегражда правото на ответниците да заявят за разглеждане в исковото производство възражението им за право на задържане за извършени подобрения, поради което предвид разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 2488/ 2025 г. на ОС – Пловдив е образувано по искова молба на Д. Д. А., А. Н. А. и Д. Н. А., с която са предявили срещу „Теа сити груп“ ЕООД, „Бастион естейт" ЕООД и „Белни-ХБ" ЕООД искове за разваляне на договор за учредяване на право на строеж и за заплащане на неустойка. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците „Теа сити груп“ ЕООД и 1

„Бастион естейт“ ЕООД са предявили насрещни искове за извършени в имота подобрения, във връзка с които са направили искане да им бъде признато право на задържане върху изградената част от сградата до заплащане на подобренията.

За да остави без уважение искането на ответниците за приемане на направеното възражение за право на задържане, окръжният съд, позовавайки се на съдебната практика, е приел, че правен интерес от предявяването му е налице само при предявен осъдителен иск за връщане на вещта, с какъвто не е сезиран.

При тези данни настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна. Атакуваното определение е съобразено със съдебната практика – цитираното от окръжния съд Решение № 201 от 17.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2013 г., II г. о. и др., което разглежда правото на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС като акцесорно, обезпечително право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието на непогА.о вземане за подобрения или разноски, като последиците от упражняването му са две: отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на задържаната вещ. В посоченото решение изрично е посочено, че с оглед обезпечителния му характер, чрез което се отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на необходими разноски или подобрения, то може да бъде предявено само като защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ. В случая съдът е сезиран с иск за разваляне на договора за учредяване право на строеж, уважаването на който няма за правна последица връщане на недвижимия имот, поради което ответниците не са застрашени от предаването му във владение на ищците. Възражението за признаване право на задържане по принцип се предявява заедно с насрещния иск или възражението за направените подобрения, но също така е допустимо да се предяви самостоятелно в производството по ревандикация при уважен в отделен процес иск за стойността на подобренията (т. 6 ТР № 1/ 04.01.2001 г. по т. д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). По тези съображения настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд за липса на правен интерес за ответниците – частни жалбоподатели от предявяване на възражение за право на задържане в производството по чл. 87 ЗЗД, поради което, като е отказал да го приеме, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 450 от 18.02.2026 г. по гр. д. № 2488/ 2025 г. на ОС - Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3