Решение № 1264 от 26.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41915/2022
- Вид
- Решение № 1264
- Подписан
- 26.01.2025
- Състав
- Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл. 13, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 50, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия
- чл. 33 · Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала
- чл. 221, т. 5 · Търговски закон
- чл. 240, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1264 гр. С., 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110141915 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Ел Би Булгарикум“ ЕАД срещу Б. Б. М., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание, както следва: иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 711,11 лева, представляваща получени без правно основание суми за периода от 17.11.2016г. до 18.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане и евентуален иск с правно основание чл. 240, ал.
2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 711,11 лева , представляваща вреди, причинени на дружеството за периода на управление, която сума е формирана, както следва: 16 610 лева – неправомерно получени плащания за периода от 17.11.2016г. до 17.11.2019г. на основание действали за посочения период КТД в дружеството;
3 931,11 лева – неправомерно получени плащания за периода от 18.11.2019г. до 29.10.2020г. на основание действали за посочения период КТД в дружеството и в резултат на неправилни изчисления на дължимото възнаграждение; 3170 лева – неправомерно получени от ответника плащания за периода 29.10.2020г. до 18.04.2022г. на основание действали за посочения период КТД в Дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували търговски отношения във връзка с възлагане на управлението на дружеството като били сключени следните договори: Договор № *******г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление; Договор № ****г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление;
Договор № *****г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с 1 едностепенна система на управление. С Протокол № 7 от 12.04.2022г. от заседание на Съвета на директорите на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ответникът бил освободен като член на Съвета на директорите, като бил и прекратен сключения с него Договор № *****г. за възлагане на управлението. Сочи се, че ответникът е участвал като член на Съвета на директорите в три мандата на управление, както следва: първи мандат на управление (за периода от 17.11.2016г. до 17.11.2019г.); втори мандат на управление (за периода от 18.11.2019г. до 29.10.2020г.) и трети мандат на управление (за периода от 29.10.2020г. до 18.04.2022г.) По време на управление на СД в дружеството действали следните колективни трудови договори (КТД): Колективен трудов договор от 12.02.2015г.;
Колективен трудов договор от 06.01.2017г.; Колективен трудов договор от26.11.2018г.;
Колективен трудов договор от 30.11.2020г. В първите три КТД било посочено, че членовете на Съвета на директорите на дружеството се ползват от социалните придобивки в КТД, а в последния договор липсвала такава клауза. Аргументира, че социалните придобивки не включват получаване на парични плащания, но въз основа на действалите в Дружеството за посочения по-горе период колективни трудови договори, ответникът неправомерно получил такива. Излага, че по време на първия мандат на ответника /от 17.11.2016г. до 17.11.2019г./ въз основа на сключения договор за възлагане на управление, между страните били възникнали граждански правоотношения като ответникът в качеството си на член на Съвета на директорите, получил без правно основание суми в общ размер 16 610 лв. Като основание за начисляването и изплащането на сумите бил посочен действащият колективен трудов договор за съответния период. Поддържа, че в периода 17.11.2016 год. - 17.11.2019 год. са действали колективен трудов договор, сключен на 12.02.2015 год., колективен трудов договор, сключен на 06.01.2017 год. и колективен трудов договор, сключен на 26.11.2018 год. Съгласно т. 6.3. от Договор № ******* година членът на съвета на директорите имал право да ползва социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битовото и културно обслужване на сключения колективен трудов договор в дружеството, но само с решение на общото събрание на работниците и служителите в дружеството, каквото решение ищецът сочи, че няма. Въпреки изложеното по време на първия си мандат ответникът получавал плащания на основание на КТД. Сочи, че за втория мандат /18.11.2019г. – 29.10.2020г./ е получил суми в размер на 2 745 лева отново на основание КТД. Поддържа, че за този период е действал КТД от 11.10.2019г., където въобще не била уредена възможността членовете на СД да ползват придобивките по действащия в дружеството КТД. Излага, че начинът за определяне и изчисляване на възнаграждението по договорите за възлагане на управлението, сключени на 11.10.2019 год. се съдържа в чл. 9 от правилника за реда за упражняване права на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, който гласял, че: „По решение на ОСА възнаграждението на Изпълнителя се определя по показателите, критериите и стойностите на чл. 33 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с ПМС № 112/23.05.2003 год.“. В периода от месец ноември 2019 год. до месец април 2020 год. включително възнагражденията на членовете на СД били определяни правомерно, но в периода от месец май 2020 год. до месец 2 октомври 2020 год. включително Възнагражденията на членовете на СД били определяни в нарушение на принципите, показателите, критериите и стойностите по реда на чл.56 от ППЗПП. Сочи, че за периода ответникът е получил неправомерно сумата от 1186,11 лева. За третия мандат на управление развива съображения в насока, че ответникът е получил без основание 3170 лева, като основание за получаване на сумата сочи, че е посочен КТД от 30.11.2020г. Аргументира, че в последния сключен с ответника договор за възлагане на управление не е предвидена възможност членовете на СД да ползват придобивките по действащия КТД. Развива подробни съображения в насока, че договорът за възлагане на управление има мандатен характер и се урежда от гражданското и търговското право. С оглед посоченото излага, че КТД действа само по отношение на работници и служители, не и по отношение на членове на СД. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че е участвал в управлението на четири мандата, за което били сключени следните договори: Договор *******г., Договор *******г., Договор ****г. и Договор *****г. Твърди, че в първия договор в чл. 6.3. е уредена възможността членовете на СД „ да ползват социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социалнобитово и културно обслужване на сключения КТД в дружеството“. Сочи, че когато е встъпил в длъжност като член на СД на 24.02.2015г. е действал КТД от 12.02.2015г., който уреждал осигуряване на финансови средства за Коледно-новогодишните и Великденските празници, както и за възможността за ползването им от членовете на СД. В чл. 22 от посочения КТД било уредено, че социалното подпомагане е във вид на парични плащания „в размер на не по-малко от две минимални работни заплати за страната“. Излага също и че в раздел VII на посочения КТД били уговорени плащания на парични средства като форма на социално подпомагане, поради което счита твърденията на ищеца, че социалните придобивки не включват парични плащания, за неоснователни. В чл. 29 на КТД от 12.02.2015г., било посочено и също, че членовете на СД се ползват от социални придобивки по КТД. Излага, че в чл. 6.3. от Договора за управление *******г. изрично била предвидена възможността членовете на СД „да ползват социалните фондове и формите на социално обслужване, отразени в раздела по социално-битово и културно обслужване на сключеният КТД в дружеството“. Ответникът сочи, че същата клауза съществувала и в Договор *******г. Твърди, че за исковия период са действали и КТД от 06.01.2017г. и 26.11.2018г., в които била уредена възможността членовете на СД да се ползват от социалните придобивки по КТД. Оспорва и твърденията на ищеца да са налице надчисления при определяне на възнаграждението на ответника, като подробно излага и че възнаграждението за периода от м. май 2020г. до м. октомври 2020г. е определено съгласно нормативните изисквания. Обръща внимание, че с Протокол № РД-0643/10.05.2018г.; Протокол № РД-02-25/22.05.2019г.; Протокол № РД-03-13/15.05.2020г. и Протокол № РД-03- 07/15.04.2021г. членовете на СД на ищцовото дружество, вкл. и ответникът, са освободени от отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
3
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В рамките на служебните си правомощия съдът намира, че предявените осъдителни искове – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуален такъв с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ следва да бъдат разгледани именно в тази последователност и няма основание за промяна в реда на тяхното съединяване. Това е така, защото изложените в исковата молба твърдения по съществото си са за това, че липсва каквото и да било правно основание за получаване на процесните суми от ответника поради неприложимост на клаузите в колективните трудови договори спрямо правоотношението на ответника, съответно поради неправилно приложение на реда за определяне на възнаграждението на ответника. Едва в случай, че тези доводи бъдат приети за неоснователни и съдът установи, че в действителност такова основание съществува, се осъществява вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на развитите при евентуалност доводи на ищеца, че въпреки неговото съществуване, сумите са платени незаконосъобразно вследствие на противоправното поведение на ответника. При така изложените фактически твърдения и правни доводи, изводът на съда за съществуване или несъществуване на основанието за имущественото разместване се явява обуславящ и кондикционният иск подлежи на разглеждане на първо място.
Освен това следва да се посочи, че съгласно исковата молба и приложените на л. 67, л.
75, л. 77 и л. 80 от делото счетоводни справки, претендираната сума от общо 23 711,11 лева се състои от вземания, основани на различни факти, довели до неоснователно обогатяване:
На първо място тя се състои от сумата от общо 22 525 лева, представляваща извършени без основание социални плащания по колективен трудов договор за периода от 17.11.2016г. до 18.04.2022г., от които 16 610 лева – платени през първия мандат на ответника като член на съвета на директорите /от 17.11.2016г. до 17.11.2019г./, 2745 лева – платени през втория му мандат /от 18.11.2019г. до 29.10.2020г./ и 3170 лева – платени през третия му мандат /от 29.10.2020г. до 18.04.2023г./.
На второ място в общата сума от 23 711,11 лева се включва и сумата от 1186,11 лева се претендира като недължимо платено възнаграждение по договора за управление и контрол за периода от 05.05.2020г. до 29.10.2020г. поради неправилен ред за определяне на възнаграждението – чл. 56 от ППЗПП вместо чл. 33 от ПРУПДТДДУК.
Макар двете вземания да се основават на една и съща хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и да представляват един иск, фактите водещи до тяхното възникване са различни, затова сумите следва да бъдат разгледани поотделно.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. задържането на сумата.
Разпечатката съдържа 23 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d2b6bff-a407-4165-99f8-c14deb9693a2