Решение № 1108 от 25.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110109983 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Р. П. И. с ЕГН **********, срещу Топлофикация София ЕАД ЕИК 831609046, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ

Ищцата моли наложеното със Заповед № 9/26.01.2022г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ да бъде отменено като незаконосъобразно. Моли се и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е в трудово правотношение с ответника, по силата на което изпълнява длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция „Правна“. Поддържа се, че наказанието, наложено с процесната заповед, е незаконосъобразно, тъй като с писмо, връчено на ищцата на 13.01.2022г., работодателят е поискал обяснение от ищцата съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, но не е посочил конкретни нарушения, визирани в заповедта за наказание, което е нарушило правото на защита на ищцата. Твърди се, че за налагане на дисциплинарно наказание нарушението на трудовата дисциплина следва да бъде безспорно установено, какъвто не е настоящият случай. Ищцата заявява, че не е допуснала грешка при изпълнението на служебните си задължения, спазвала е техническите и технологични правила, извършвала е качествено своята работа.

Претендират се направените в настоящото поизводство разноски.

Ответникът твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от ищцата и наложеното наказание е съответно. Претендират се направените в настоящото производство разноски.

В писмено становище по доказателствата ищцата твърди, че представените с отговора доклади са съставени за целите на настоящото производство, тъй като не са подписани от предполагаемите им съставители и няма подписи на изготвил и съгласувал.

По отношение на представените с отговора на исковата молба Вътрешни правила ищцата моли да не бъдат приети, тъй като наказанието не е наложено поради неспазването им, респ. не касаят предмета на спора. Твърди се, че представената с отговора на исковата молба кореспонденция по ел. поща също няма връзка с наложеното наказание и не касае предмета на спора. Моли се за изменение на проекто-доклада в частта, в която горепосочените 1 документи се приемат като доказателства.

На следващо място, по отношение на твърденията в отговора на исковата молба, че са налични приемо-предавателни протоколили, се твърди, че такива не са съставяни и не съществуват. Твърди се, че ищцата не е запозната с искане по чл. 193, ал. 1 КТ за обяснение, както и с никакъв друг доклад, който е представен по делото от ответната страна. Тези 34 бр. съдебни преписки, за които ответното дружество твърди, че са проверени и по нито една от тях изпълнитеният лист не е проверен от ищцата, последната сочи, са били все още в процес на проверка. Твърди се, че грешката при проверка на изпълнителен лист е допусната от колега на ищцата, проверил листа в нейно отсъствие, за което е уведомен прекият ръкодител и не е взето предвид при налагане на наказанието.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, установява се и от направените от свидетелката С. У. признания в откритото съдебно заседание на 12.10.2022г., че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът Р. П. И. заема длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция „Правна“ на ответното дружество.

Видно от приложените към исковата молба Писмо от ответника – работодател, с искане за обяснение от ищцата, съгасно чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ЧР-13/13.01.2022г. и Обяснение с изх. №ЧР-13/13.01.2022г. и вх. № ЧР-13/17.01.2022г., на 13.01.2022г. с писмо, връчено на ищцата на 13.01.2022г., ответникът – работодател, е поискал от ищцата обяснение, като на същия ден (13.01.2022г.) ищцата е входирала писмено обяснение до работодателя.

Видно от приетите по делото доказателства, и в частност – Доклад от Ръководител отдел „Съдебно изпълнение“ до директор дирекция „Правна“ относно установени нарушения на трудовата дисциплина и Заповед № 9/26.01.2022г. за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, се установява, че Докладът от Ръководителя на отдел „Съдебно изпълнение“ е от 03.12.2021г., когато трябва да се приеме, че най-късно е узнато за правонарушението, а процесната заповед е от 26.01.2022г.

Въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба, приложените към исковата молба, приложеното към исковтаа молба Обяснение с изх. №ЧР-13/13.01.2022г. и вх. № ЧР13/17.01.2022г., както и свидетелските показания на свидетелката С. У. в откритото съдебно заседание на 12.10.2022г., съдът констатира, че не е доказано, че ищцата Р. И. П. отговаря за пропуските относно неописани, грешно описани листа и лиоса на информация за какво е задържан даден изпълнителен лист, както и за погрешно образувания изпълнителен лист.

Видно от приложените по делото доказателства, както и от направените от свидетелката С. У. признания в откритото съдебно заседание на 12.10.2022г., липсват доказателства за вината на ищеца при нарушение на вменените му трудови задължения.

От приетите по делото доказателства (Заповед № 9/26.01.2022г. за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“) става ясно, че в Заповедта е посочено: 1) наказанието, 2) законният текст, въз основа на който се налага, 3) кой е нарушителят, 4) какво е нарушението, и в частност какви са обективните му признаци, 5) кога е извършено.

В Заповедта не е посочено: 1) какво е нарушението, и по-точно какви са субективните му признаци. Липсват и мотиви в заповедта.

Към отговора на исковата молба е приложено заверено копие от Заповед № 21/08.10.2021г., с което на ищцата се налага дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“.

Наказанието е наложено за нарушение, изразаяващо се в неспазване на правилата корспонденцията да се води в писмен вид, чрез електронна поща, като прекият ръководител да бъде добавян като читател, дори и по време на неговото отсъствие, кореспонденцията с 2 отдел „Счетоводен“ да се води на нарочно определен електронен адрес и прекият ръководител на отдел „Съдебно изпълнение“ да бъде добавян като читател.

От правна страна:

За да е основателен искът по чл. 357, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 1 и т. 2 КТ, страните трябва да се намират в трудово правоотношение или да са се намирали в такова преди завеждане на иска. В закона никъде да не е упоменато expressis verbis, че иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и „забележка“, предявен от лице, което е прекратило трудовите си правоотношения с ответника, е допустим. Напротив, съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя. Въпреки това, аргументите за допустимостта на иска следва да се извлекат от чл. 124, ал. 1 ГПК, според който всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съдебната практика е константна за наличието на правен интерес от предявяването на иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 и т. 2, дори и трудовото правоотношение между страните по делото да е вече прекратено (така Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г., Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3729/2013, Решение № 1831 от 30.04.2014 г. по гражд.д. № 20855/2013 г. на Пловдивския районен съд, Решение № 1723 от 18.10.2012 г. по гражд.д. № 2664/2012 г. на Русенския районен съд). Правен интерес е налице, тъй като дисциплинарните наказания „предупреждение за уволнение“ и „забележка“ са дисциплинарни наказания с морално съдържание[1] и отмяната им, въпреки по-лекото си практическо значение, когато трудовото правоотношение е прекратено, продължава да има морално значение ( в този смисъл е Определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3722/2013 г.). И все пак, и в този случай отмяната има практическо значение.

Това е така, защото дисциплинарните наказания по чл. 188, т. 2 и т. 3 КТ създават за работника състояние на наказаност и са част от дисциплинарното му минало, което е от значение както при постъпването му на работа при друг работодател, така и ако започне отново работа при същия работодател. А отмяната на дисциплинарното наказание има обратно действие - премахват се последиците на наказанието и се възстановява положението отпреди налагането му. И именно заради обратното действие на отмяната, работникът има интерес да води иска по чл. 357 КТ и след прекратяване на трудовото правоотношение с наложилия наказанието работодател, за да изчисти дисциплинарното си минало от присъствието и укора на т.нар. „морално наказание“, и за да се разреши повдигнатия спор за законността на налагането му ( в тои смисъл Определение № 1037 от 23.10.2013 г. на ВКС, III г.о. по гражд.д. № 3729/2013).

В процесния случай не се спори между страните по делото, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът Р. П. И. заема длъжността „технически сътрудник“ в отдел „Съдебни вземания“ в дирекция „Правна“ на ответното дружество, страните се намират в трудово правоотношение, налице е правен интерес и искът е допустим.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Освен в случаите на чл. 193, ал. 3 КТ, във всеки друг случай, в който работодателят е наложил дисциплинарно наказание, без да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

В настоящия случай разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е спазена, следователно заповедта не може да бъде отменена на това основание и спора следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 3 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. И в доктрината, и в съдебната практика е прието, че под „откриване нанарушението“ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарната власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. Такова откриване се приема, че е налице, когато са установени субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В процесния случай ответното дружество – работодател, е открило нарушението на 03.12.2021г., когато от Ръководителят на отдел „Съдебно изпълнение“ е изпратен Доклад до директора на дирекция „Правна“ относно установени нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта, от своя страна, е наложена на 26.01.2022г., един месец и 23 (двадесет и три) дена след откриване на нарушението.

Следователно преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.

Дисциплинарните наказания служат за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Последната обаче възниква, когато са налице три основни общи белега за всеки вид дисциплинарна отговорност, а именно: 1) деание; 2) противоправност; 3) вина. Дори и в заповедта, с което се налага дисциплинарно наказание, да са включени всички реквизити, при предявяване на иск за отменяне на заповедта, наложилият я носи тежестта да докаже, че нарушението е извъшено от работника или служителя, на когото е наложено дисциплиарното наказание, както и да се докаже вината на нарушителя.