Решение № 12351 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12351 гр. ., 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф. при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110131205 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молба от 26.08.2021 г., против Г.

Д. А. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2779,86 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ офис ., находящ се в гр. ., бул. „. . ” . с абонатен № ., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, сумата в размер на 455,55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 23.11.2020г., сумата в размер на 28,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 02.12.2020 г. до изплащане на вземането, с която ответникът неоснователно се е обогатил, както и сумата в размер на 5,67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 23.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 60415/202 0 г. по описа на СРС, 127 състав , срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за процесния имот е доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил извънсъдебна покана до ответника за погасяване на начислените суми, но страната не предприела действия за погасяване на задължението. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

Исковата молба е връчена на ответника на 23.11.2021 г. като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.

1

Независимо от обстоятелството, че ответникът не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба съгласно задължителните указания дадени с т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът следва да разгледа обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора.

В разглеждания случай в хода на заповедното производство длъжникът е изложил доводи, че процесния имот не е ползван в посочения в исковата молба период, поради което топлинна енергия не е консумирана, а ако такава е доставена до сградата, в която се намира имотът, то тя не отговаря на нормативно разписаните изисквания за качество. В подаденото възражение се сочи, че топлофикационното дружество не е предоставило на страната сметка, извлечение от сметка или изравнителна сметка, като в допълнение е отбелязано, че при извършена справка в интернет страницата на кредитора липсва информация за непогасени задължения за процесния имот и период.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения или, че между страните е налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, респ. че между ищецът и трето за спора лице съществува валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022г. по в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, . – Б въззивен състав, водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

2

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупкопродажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

По делото не е спорно, че между страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди в писмена форма за действителност. Предвид обстоятелството, че ищецът поддържа твърдения за извършена доставка на топлинна енергия за имот представляващ офис следва да се приеме, че ответникът има качество на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ въвежда императивно изискване за писмена форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди /стопански нужди/. При липса на сключен между страните договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, липсва възможност топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, предвид което в този случай разполага с правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът в качеството на собственик на процесния имот се обогатил неоснователно, спестявайки дължими разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса дялово разпределение, е представен препис от договор за покупко-продажба от 29.15.2005 г., обективиран в нот. акт ., том II, рег. № ., нот. дело № ./2005 г. по описа на нотариус ., по силата на който ответникът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ офис.

От представените по делото от третото лице-помагач на страната на ищеца документи – дялово разпределение за процесния период се установява, че индивидуализираният от ищеца имот се намира в топлоснабдена сграда.

За установяване на количеството на потребена за процесния имот топлинна енергия по делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто показания се отчитат ежемесечно по електронен път. Експертът уточнява, че от отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружеството, като разликата се разпределя между всички потребители: за отопление / имот и сградна инсталация/ и битово горещо водоснабдяване. От приетото заключение се установява, че в 3 процесния имот има три броя радиатори с монтирани ИРРО и лира в санитарното помещение. Вещото лице сочи, че за процесния период не е осигурен достъп за реален отчет на уредите, като за периода е изчислено количество топлинна енергия за отопление на база инсталирана мощност умножена по максимален специфичен разход на сградата. От приетото заключение се установява, че топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е изчислявана върху пълната отопляема кубатура съгласно акт за разпределение на кубатурата. Вещото лице разяснява, че в процесния имот няма монтиран узаконен водомер за топла вода, като за исковия период има служебно начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база един брой потребител на топла вода при служебно определен разход от 140 литра на денонощие. От приетото заключение се установява, че стойността на енергията отдадена от сградната инсталация възлиза на 168,75 лева, топлинна енергия за отопление на имот изчислено на база инсталирана мощност умножена по максимален специфичен разход на сградата – 1470,01 лева и за БВГ – 1142,12 лева.