Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13185 от 02.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3555/2026
Вид
Решение № 13185
Подписан
02.07.2026
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 23, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13185 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110103555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от „Д. З." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., чрез пълномощника си юрисконсулт М. С. срещу С. О., ЕИК по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. С........., чрез пълномощника главен експерт Т. Й.а с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 639.61 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и реализирани обичайни разноски по щета № 211288099, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 31.07.2022 г. в град С.... срещу № 26, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 10.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 234.05 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2023 г. до 08.02.2026 г.

Ищецът твърди, че на 31.07.2022 г. в гр. С.... срещу № 26, е настъпило произшествие, при което върху паркиран лек автомобил „Форд Фокус" с рег. № ** **** **, собственост на В. В. Д., пада част от дърво. В резултат на произшествието на застрахования в дружеството автомобил са нанесени материални вреди, за отстраняването на които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1235.96 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски (общо 639.61 евро). Ищецът твърди, че отговорността за настъпване на произшествието е на С. О. в качеството й на собственик на дървото и възложител на работата, изразяваща се в бездействие и неизпълнение на задълженията за поддържане на тревните площи в съответствие с общинската нормативна уредба и Закона за пътищата. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства:

Удостоверение от СДПБЗН; Полица по застраховка „Каско на МПС"; Общи условия;

Свидетелство за регистрация на МПС; Искане за оценка на вреди; Протокол за извършен оглед; Цветни снимки – 15 броя; Възлагателно писмо; Опис-заключение; Приемопредавателни протоколи; Фактура № 5000009512; Ликвидационен акт; Преводно нареждане;

Регресна покана с товарителница; Писмо от С. О.; Справка за дължимата мораторна лихва.

Прави доказателствени искания за допускане на свидетел, допускане на съдебноавтотехническа експертиза и допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът С. О. оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението, че е налице покрит застрахователен риск, тъй като падането на дървото не е в резултат на природно бедствие. Твърди, че липсват данни процесното дърво да попада в 1 границите на общински имот, като от снимковия материал е видно, че същото е в градинка пред жилищна сграда. Оспорва да е налице бездействие и противоправност, тъй като не са постъпвали сигнали, налагащи действия по премахване или кастрене на дървото съгласно изискванията на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО. Възразява, че е налице обективна невъзможност, случайно събитие или непреодолима сила, както и евентуална изключителна вина на трето лице или на пострадалия, които освобождават общината от отговорност. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Пълномощно;

Извадка от интернет страница. Прави доказателствени искания за изискване на служебна справка от НИМХ или издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с такава.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с основание чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/ предпоставките по чл. 49 ЗЗД- вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в тежест на ответника.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти.

Между страните не се спори, а и с проекта си за доклад, обективиран в определение от 19.03.2026 г. и приет за окончателен в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното събитие между ищеца „Д. З.“ АД и собственика на увреденото имущество е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, покриващо рисковете за лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ** **** **, както и че във връзка с настъпилото събитие застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1235.96 лева, ведно с направени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева (общо 1250.96 лева, левова равностойност на 639.61 евро). Не е спорно между страните и обстоятелството, че процесното увреждане е настъпило на посочената в исковата молба дата – 31.07.2022 г..

Спорни по делото са въпросите, свързани с мястото на настъпване на произшествието, реализирания механизъм на настъпване на вредите, наличието на противоправно бездействие от страна на служители на С. О. по поддържане на зелената система в състояние, изключващо застрашаването на живота и имуществото на гражданите, и причинно-следствената връзка между тях и падналото дърво, размера на заявените претенции, както и релевираните от ответника възражения за липса на общински характер на имота и за наличие на случайно събитие/непреодолима сила.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писменото заключение на съдебно-автотехническата експертиза, изслушано и прието в открито съдебно заседание като обективно и компетентно, и гласните доказателства, съдът намира за по безспорен начин установен механизма на настъпване на процесното събитие.

От показанията на свидетелката В. В. Д. се установява, че на дата 31.07.2022 г. в гр.

С... пред входа на нейния блок (с адрес ул. ...., но с вход откъм ул. „П. К.“), същата е паркирала личния си лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № ** **** ** на обозначените за паркиране места в „зелена зона“. Сутринта около 10:00 часа свидетелката се 2 събудила от силен шум, излязла на балкона, който гледа към улицата, и възприела, че разположеното пред входа дърво се е пречупило изцяло и цялата му корона е паднала върху нейния автомобил, нанасяйки му увреждания по ламарините на купето, предния капак и тавана (вдлъбнатини и драскотини). За отстраняването на дървото е бил извикан специализиран екип на пожарната (СДПБЗН). Съдът кредитира изцяло тези показания като логични, последователни и непосредствено възприети от очевидец на последиците от инцидента.

Така описаният механизъм се потвърждава изцяло и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Вещото лице инж. Й. категорично установява, че деформациите по тавана, рамката на вратите, калника и предния капак на автомобила (подробно описани в експертизата) по своя характер, насоченост и разположение съвпадат напълно с динамиката на увреждане, причинено от стоварване на тежък предмет с дървесна структура върху повърхността на застрахованото МПС в паркирано състояние. Експертът заявява, че уврежданията са концентрирани в горната и предната част на купето, което изключва възможността същите да са получени при движение или динамично стълкновение с друго превозно средство. При тези данни съдът приема за доказано, че уврежданията по лекия автомобил „Форд Фокус“ са настъпили именно по описания в исковата молба начин и се намират в пряка причинно-следствена връзка с падането на процесното дърво.

Неоснователно се явява възражението на ответната С. О., че по делото не е индивидуализирано конкретното място на настъпване на вредоносното събитие и че дървото попада в частен имот. От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Д. се установи точното местоположение на увредения автомобил – пред входа на сградата на ул. „П. К.“, върху обозначено за паркиране място в „зелена зона“. Местата за паркиране в режим на платено градско паркиране („зелена зона“) съставляват част от общинския път.

По делото е установено, че мястото, на което е реализиран инцидентът, представлява общински път/улица по смисъла на чл. 3, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

С оглед императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1 от ЗП, управлението, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от кмета на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон, обхватът на пътя включва земното платно и ограничителната ивица, като в границите на населените места в него се включват и прилежащите тротоари и насаждения, съставляващи елемент от зелената система на града.

Легалната дефиниция на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП определя „поддържането на пътищата“ като непрекъсната дейност по осигуряване на необходимите условия за безопасно и удобно движение през цялата година, както и охрана и защита на пътищата. Тази дейност в градска среда обхваща и активните задължения на общинската администрация по контрол, подрязване, саниране и отстраняване на опасна декоративна растителност, разположена в обхвата на пътя или в непосредствено прилежащите зелени площи, която би могла да застраши сигурността на преминаващите или паркираните превозни средства. Ответникът С. О., в качеството си на юридическо лице, реализира тези свои законови правомощия по чл. 31, ал. 1 от ЗП чрез своите служители или чрез специализирани вътрешни структури, на които е възложила тази работа. Установяването на процесното вредоносно събитие – падане на прекършено дърво из основи върху правилно паркирано МПС – обективира неизпълнение (бездействие) именно на тези активни и текущи задължения по поддържането и защитата на пътя и зелената система. Тъй като вредите са причинени вследствие на неизпълнение на служебни задължения, възникнали директно от разпоредбите на Закона за пътищата и Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, ответникът С. О. носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди по реда на чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Липсата на предходни сигнали от граждани за лошото състояние на дървото не освобождава общината от отговорност, тъй като нейното задължение за обследване и поддържане на растителността е перманентно и текущо, а не последващо или обусловено от сигнали.

Напълно неоснователно е и възражението на ответника за наличие на обективна невъзможност, случайно събитие или непреодолима сила (буря/лошо време). От събраните по делото писмени доказателства – двете писма-справки от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 22.05.2026 г. и 02.06.2026 г., се установява, че в 3 следобедните и вечерните часове на предходния ден (30.07.2022 г.) е имало гръмотевична буря, при която натрупаното количество валеж е възлизало на едва 11,6 мм. За самата дата на събитието (31.07.2022 г.) НИМХ отчита променлива облачност, умерен северозападен вятър и липса на валежи. Представената от ответника извадка от интернет страница и карта на опасните явления за 31.07.2022 г. показва, че издаденият „жълт код“ за гръмотевични бури и силен вятър е засягал единствено 11 области в Северна България, докато област София е останала извън обхвата на предупреждението за опасно време. Регистрираните метеорологични показатели в гр. София съставляват обичайни за летния сезон климатични явления, които нямат характера на непреодолима сила или ураган с катастрофални последици. Здраво, правилно обследвано и поддържано дърво не би следвало да се прекърши из основи при умерен вятър и нормално количество валежи, поради което стоварването му изключва тезата за случайно събитие и доказва пропуска на общинските служби да установят навреме вътрешноструктурни увреждания или гниене на вещта.