Решение № 320 от 14.08.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Червен бряг, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Цветина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100571 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 и чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на П. Н. П., с ЕГН ********** от ***, обл.

***, ул. “***“ № *** против С. Й. П., с ЕГН ********** живуща в ***, обл. ***, ул. “***“ № ***, с която на основание чл. 49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, както и да даде разрешение и замести липсващото съгласие от майката за преиздаване на задграничния паспорт на роденото от брака дете С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. и разрешите пътуването й в чужбина, придружавано от бащата или изрично упълномощено от него лице. С исковата молба са представени като писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на дете; статистическа карта и документ за платена държавна такса за образуване на гражданско дело. В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на **.**.**** г. в ***, обл. ***. Същите са родители на едно дете, С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. което към момента е малолетно. Твърди се още, че от преди няколко години ответницата е напуснала семейното жилище и от тогава страните живеят в условията на фактическа раздяла, като брака им съществува само формално и е без съдържание. В исковата молба се твърди още и, че бащата отглежда детето си сам, подпомаган от свои близки и роднини. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните граждански брак, като на ищеца бъде предоставено упражняването на родителските права върху общото на страните дете, с всички произтичащи от това законни 1 последици, както и да даде разрешение и замести липсващото съгласие от майката за преиздаване на задграничния паспорт на роденото от брака дете С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. и разрешите пътуването й в чужбина, придружавано от бащата или изрично упълномощено от него лице. Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор не е постъпил такъв от ответницата.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Моли на основание чл.127, ал.3 от СК съда да постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка за бъдеще време, преиздаването на задграничния паспорт на роденото от брака дете С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. и разрешението за пътуването й в чужбина, придружавана от бащата или изрично упълномощено от него лице.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява лично и не взема становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак бр. и у-е за раждане на дете, че с акт № *** от **.**.**** г. страните са сключили валиден граждански брак в в ***, обл. *** и същите са родители на едно дете - С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. което към момента е малолетно, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 вр. с чл.143 и чл.127а, ал.2 от СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, преиздаването на задграничния паспорт на детето и даване на разрешение, заместващото съгласието на другия родител за свободното му пътуване в чужбина.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на **.**.**** г., като видно от представения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. ***, през последните няколко години ответницата е напуснала семейното жилище. От тогава съпрузите не са поддържали контакти и ответницата не се е интересувала от детето – не е изпращала пари за издръжка, не се е интересувала от детето.

Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение от няколко години в условията на фактическа раздяла, като ищеца поддържа своето непоколебимо желание за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от една година фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищеца желание за 2 прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции.

Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, като вина за това имат и двете страни.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на общото на страните дете: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. По делото безспорно се установи, че страните са родители на едно дете - С. П. Н., с ЕГН **********, родена на **.**.**** г. което към момента е малолетно и след раздялата се отглежда от бащата, който полага непосредствени грижи и осигурява издръжката му, подпомаган от своите близки и роднини. От представените по делото писмени доказателства /представения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. ***/ се установява, че на детето е осигурено достатъчно лично пространство, в обитаваното от семейството жилище. По делото безспорно бе установено, че бащата е подпомаган от своите близки и разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на детето.

3

За ответницата не се събраха доказателства за реализираните от нея трудови доходи.

Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху общото на страните дете, което е все още малолетно и се определи неговото местоживеене, както и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии, с оглед стриктното следване интересите на детето Съдът намира, че бащата е този който полага и може да полага необходимите непосредствени и ежедневни грижи за него. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху общото на страните дете и определи местоживеене му при бащата.

По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в съответствие, с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, по местоживеене на майката, както и да го взима за един месец през лятото не съвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.

По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от майката трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление на МС на Р. България МРЗ е определена на 1 077.00 лв.

/550.66 евро/, което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 269.25 лв. Вземайки предвид възрастта на детето, за което се дължи издръжка съдът приема, че същото за задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 300.00 евро. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й.

В тази връзка съдът намира, че майката може и трябва да участва в издръжката на Стефка, със 160.00 евро, а разликата ще се поеме от бащата, който ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2026 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака, съпругата ще продължи да ползва брачното си фамилно име П..