Решение № 63 от 04.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Велико Търново, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000046 по описа за 2023 година

С Решение № 70/30.12.2022г. по т. д. № 81/2021 год. ОС- Ловеч е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, да заплати на Ю. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, *********, сумите:

2 471,36 лв. (за имуществени вреди) и 130 000 лв. (за неимуществени вреди), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното им изплащане, представляващи застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 24.05.2017г., с лек автомобил марка „БМВ“, модел „Z3“ с peг. № РР 15****, управляван от В. И. З., чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата над присъдените суми до пълния претендиран размер от 170 000 лв. (на обезщетението за неимуществени вреди) и до 2 521 лв. (на обезщетението за имуществени вреди). Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от Ю. М. Б. от гр. Троян, чрез адв. М., в частта, в която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди за разликата над присъденото обезщетение до пълния претендиран размер от 170 000 лева, в частта за законната лихва върху неуважената част от претенцията за неимуществени вреди, както и в частта на разноските, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат възражения, че размерът на обезщетение за неимуществени вреди бил занижен, определен немотивирано, не било отчетено обстоятелството, че 1 пострадалата до края на живота си ще живее с главоболие, двойно виждане, болки в гърба, страх от насрещно движещи се автомобили и страх, че може да загуби дъщеря си. Съдът не отчел размера на минималната работна заплата за страната и не приел изложените от ищцата аргументи за справедливост на претендирания размер обезщетение. Претендираното обезщетение в размер на 170 000 лева било справедливо с оглед претърпените от ищцата телесни увреждания, които са неизлечими и с които тя трябва да живее до края на живота си. Преценена на месечна база, дори на дневна база, тази сума от 170 000 лева била малка и на практика представлявала незначителна компенсация за претърпените от ищцата вреди, ако се приеме, че й предстои поне още 20 години живот, след като са минали 5 години от датата на преживяното ПТП.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и да се уважи изцяло претенцията на Ю. Б. за неимуществени вреди, като се присъди законната лихва за забава върху сумата 40 000 лева от датата на предявяване на исковата молба до датата на окончателното плащане на сумата, както и всички сторени съдебно- деловодни разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание.

Възраженията във въззивното производство са сведени единствено до неправилността на съдебния акт поради нарушение на материалния закончл.52 ЗЗД, като пострадалата, чрез процесуалният си представител, поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото обезщетение със сумата 40 000 лева, в която част претенцията й за неимуществени вреди е отхвърлена.

За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лева, първата инстанция е изложила подробни мотиви, съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД, след преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства. Отчетени са вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалата при увреждането й, трайността на вредните последици, интензитета и продължителността на изживените от ищцата болки и страдания- че Ю. М. Б. е жена в зряла работоспособна възраст, на която са причинени множество травми: Черепно-мозъчна травмаконтузия на мозъка, нарушена цялост на шести черепно- мозъчен нерв;

Коремна травма- разкъсване на тънко черво и чреводържател с развитие на фибринозногнойно възпаление на коремницата (фибринозно-гноен перитонит), повърностни пукнатини на черния дроб, вътрекоремни хематоми в областта на цекума (началото на дебелото черво), двете извивки- дясна в областта на черния дроб и лява- в областта на слезката (Флексура коли 2 хепатика ет лиеналис), около влагалището на левия прав мускул и ректума (правото черво); Гръдна травма- изразяваща се в реактивното възпаление на плевралните листове с ограничен излив в двете гръдни кухини. Отчетено е, че травматичните увреждания са животозастрашаващи и са създали състояние на реална опасност за живота на ищцата, а леталният изход е избегнат единствено заради своевременна квалифицирана лекарска намеса. Съобразено е, че всички увреждания са наложили оперативна интервенция и заради настъпило усложнение при коремната травма е имало повторна операция, а лечението е продължило с престой в лечебно заведение за около месец, след това при амбулаторен режим и в домашни условия. Взето е предвид, че през време на проведеното лечение и възстановяване ищцата е изпитвала значителни болки и страдания, нуждаела се от чужда помощ при придвижване и извършване на обичайни човешки дейности, продължава да има главоболие, световъртеж, замайване при резки движения, невъзможност за продължително ходене по неравен терен. За да определи справедливия размер на обезщетението ОС- Ловеч е акцентирал на наличието на „двойно виждане“ при ищцата, което продължава и понастоящем, при отсъствие на благоприятна перспектива за отпадането му (заради трайното увреждане на шести черепно-мозъчен нерв), както и че увреденото зрение и неуспеха от провежданото лечение водят до изпадане в депресии, до липса на мотивация, до чувство на вина и безперспективност. Съобразено е също, че ПТП е довело до възникване на посттравматично стресово разстройство при Ю. Б., което продължава да персистира с лека смесена тревожно- депресивна симптоматика. Освен изброените обстоятелства първата инстанция е отчела конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ.

Апелативен съд Велико Търново счита, че правилно е определен размера на обезщетението за неимуществени вреди, което е предмет на въззивното производство.

При определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди- морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, първоинстанционният съд е взел предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. ОСЛовеч е обсъдил подробно събраните доказателства и конкретните факти по делото, мотивирал е съдебният си акт, като е изложил подробни съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с тежестта на причиненото на ищцата увреждане, неблагоприятната прогнозата и отражението върху възможността за водене на пълноценен живот, но е отчел и кога е настъпило ПТП- 24.05.2017г., съобразявайки социалноикономическото състояние в страната към този релевантен момент.

Преценени са отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, изложени са подробни мотиви, поради което възраженията във въззивната жалба в тази част се явяват неоснователни.

3

Въззивният съд счита, че определеният с първоинстанционното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължим на ищцата, е правилен и съответстващ на събраните по делото доказателства, както и на принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД.

Именно с оглед установените по делото обстоятелства относно причинените на Ю. Б. телесни увреждания от настъпилото на 24.05.2017г. ПТП, проведеното лечение с оперативни интервенции, претърпените болки и страдания като интензитет, степен и продължителност, обстоятелството, че е налице „двойно виждане“, което продължава и понастоящем, възникналото посттравматично стресово разстройство, възрастта на пострадалата и социално- икономическите условия в страната към релевантния момент на увреждането, т. е. към момента на пътното произшествие, въззивният съд намира за справедлив определеният размер обезщетение от 130 000 лева. Към момента на произшествието Ю. М. Б. е била на 57 години. Безспорно същата е получила множество животозастрашаващи травматични увреждания, които са наложили оперативна интервенция, а заради настъпило усложнение при коремната травма е имало повторна операция, търпяла е значителни болки и страдания, нуждаела се от чужда помощ при придвижване и извършване на обичайни човешки дейности. Но следва да се отчетат и обстоятелствата: че лечението е продължило с престой в лечебно заведение за около месец, а след това при амбулаторен режим и в домашни условия; към настоящият момент пострадалата вече може да ходи на работа и да управлява автомобил, както е посочила в показанията си и св. Таня Б. /дъщеря на ищцата/; общото здравословно състояние на пострадалата е възстановено с лечение на зрителната функция- в.л. д-р Доровски в с.з. на 03.10.2022г. Освен това видно от заключението на психиатричната експертиза, въпреки преживяното психотравмено събитие от ищцата, към момента негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, не е налице траен значим спад в цялостното социално функциониране, способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени, не е налице семейна или трудова дезадаптация.

Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на увреждането- 24.05.2017г. и съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД въззивният съд също намира, че обезщетение в размер на 130 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за определяне на обезщетение в по- висок размер от посочения.

Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Същата следва да бъде осъдена да заплати на другата страна разноски в размер на сумата 360 лева, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл.25 ал.1 Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70/30.12.2022г. по т. д. № 81/2021 год. на 4

ОС- Ловеч в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ю. М. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. Троян, *********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр. София ******** сумата 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5