Решение № 1376 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330206574 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008335/04.11.2025 год., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Г. К., с ЕГН **********, на основание чл.179ал.2 в. с чл.179,ал.1,т.5,пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева 153,39 евро за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,б.А от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата и депозирана до съда молба, жалбоподателката моли за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Повереникът й – адв.Б., в съдебно заседание поддържа така депозираната жалба. Не се претендира присъждане на направени по делото разноски.

1

Въззиваемата страна Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 25.10.2025 г. срещу жалбоподателката М. Г. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бланков № 4725357/25.10.2025 г. затова, че на същата дата в 10:40 часа в гр.Пловдив на ул. “Райчо Цанов“ на кръстовище с бул.“Христо Ботев“, управлявала л.а.**** с рег.№ ****, като извършва следните нарушения: 1. При извършване маневра завой наляво по бул.“Христо Ботев“, навлиза частично в съседната пътна лента и се сблъсква с движещия се по нея лек автомобил с рег.№ ****, марка „****, с което допуска ПТП с материални щети по автомобила. 2. Като водач на пътно превозно средство, участник в ПТП, не уведомява органите на МВР, като напуска местото на извършване на ПТП, а впоследствие е върната на место след обаждане по телефон от Оперативната дежурна част на сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Поведението на жалбоподателката било квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2,б.А от ЗДвП, за което св.С. Г. Т., на длъжност „младши автоконтрольор“ при Сектор „ПП“ Пловдив към ОДМВР гр.Пловдив съставил АУАН в присъствието на нарушителката. Последната се е запознала със съдържанието на акта и го подписала без възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл.179ал.2 в. с чл.179,ал.1,т.5,пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева 153,39 евро за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,б.А от ЗДвП.

2

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства - от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставителя С. Г.

Т. , които съдът кредитира като обективни, непротиворечиви, подкрепени от писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.

В съдебно заседание Т. категорично потвърждава , че жалб. К., че дежурният ОДЧ е успял да се свърже с ния, като от нейна страна му било обяснено , че в момента е на „шопинг“ в МОЛ-а и малко по- късно щяла да се върне. На место също така било установено наличие на следи от съприкосновение с автомобила на потърпевшото лице, които били с различен цвят от този на „**** с рег.№ ****.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. От своя страна разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2,б.А от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие да уведоми органите на МВР, без да напуска местото на извършване на ПТП ,.

От събрания по делото и анализиран доказателствен материал, съдът намира за безспорно и категорично, че поведението на жалбоподателката М.

К., като водач на процесното МПС, е в разрез с предвиденото в горецитираните разпоредби от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС – л.а.**** с рег.№ ****, при което при извършване маневра завой наляво по бул.“Христо Ботев“ е навлзла частично в съседната пътна лента и блъснала движещия се по нея лек автомобил с рег.№ ****, марка „****, като по този начин е и допуснала ПТП с материални щети по автомобила. Също така, вместо да спре и като участник в ПТП да установи какви са последиците от произшествието, не е уведомила органите на МВР и е напуснала местото на извършване на ПТП .

Основно фактите по нарушението и механизма на ПТП се установяват както от надлежно описаното в АУАН и НП, така и от приложените в преписката снимков материал.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката М. К., като водач на процесния лек автомобил, за който 3 факт, същата не е възразила при съставянето на АУАН в нейно присъствие.

Освен това възражения не са били направени от нейна страна и по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което на практика е признание и съгласие с отговорността, с която е ангажиран и за какво точно поведение.

Съдът намира, за неопровергани фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да оборват обвинителната теза, залегнала в акта. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Правилно и законосъобразно са приложени и съответните санкционни норми. При определяне на наказанията наказващият орган е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл.27 от ЗАНН, като е отчел смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и степента на засегнатост на обществените отношения. Съдът намира, че така наложените наказания в найпълна степен ще изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.

При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

АУАН и НП са съставени от компетентни лица в кръга на тяхната компетентност, при спазване на процедурата за съставянето им, в предвидената от закона форма и при спазване на материалните и процесуални разпоредби. И двата административни акта съдържат изискуемите по закон реквизити, изброени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието и на двете нарушения е ясно, конкретно, изчерпателно и съдържа всичките индивидуализиращи ги признаци /време, място, авторство и обстоятелства, при които са били извършени/, които обективират в достатъчна степен в какво се е изразило поведението на наказаното лице. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя, поради непълнота при описание на вменените нарушения, каквито твърдения се излагат в жалбата.

Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

4

Според съда не са налице основанията за прилагане на нормата по чл.28 от ЗАНН по отношение на вменените на жалбоподателя нарушения, които не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният от същия вид. Горното мотивира и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани. Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна, предвид потвърждаването на обжалваното НП.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-1030008335/04.11.2025 год., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. Г. К., с ЕГН **********, на основание чл.179ал.2 в. с чл.179,ал.1,т.5,пр.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева 153,39 евро за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2,б.А от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5