Решение № 4746 от 15.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4746 гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20211100511144 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20120517 от 20.05.2021 г. постановено по ГД № 14904 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 162 състав, са отхвърлени предявените от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) срещу ответника А. Д. П. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК положителни установителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 364,13 лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода от 30.03.2018 г. до 21.08.2018 г. за имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. *******, с клиентски номер 300006863240, както и за сумата от 11,57 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.05.2018 г. до 16.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.12.2018 г. по ЧГД № 75205 по описа за 2018 г. на СРС, 162 състав. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от ищеца съгласно чл. 78 от ГПК за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано в срок от ищеца „Електрохолд Продажби“ ЕАД в цялост. Въззивникът ищец излага доводи, че решението на СРС е неправилно. Излагат се съображения за неправилност на извода на първата 1 инстанция, че не е установено между ищеца и ответника за исковия период да е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищеца е доставил в жилището на ответника електрическа енергия. Сочи се, че от представените от ищеца писмени доказателства се установява наличието на облигационна връзка между страните. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго вместо него, с което исковата претенция да бъде уважена в цялост.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника А. Д. П. чрез назначения му особен представител – адв. Л. А., с който се изразява становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на първоинстанционното решение, по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

В мотивите на обжалваното решение е възпроизведена фактическата обстановка. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е 2 ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени за разглеждане са искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР (преди това ДКЕВР) по предложение на енергийните предприятия.

Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), „потребител на енергия“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си, а съгласно § 1, т. 2а (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

В разглеждания случай не е доказано по делото, че ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия за процесния имот, респ. че е живял в последния в исковия период, а оттам и че между страните съществуват облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия. Ищецът нито твърди, нито доказва на какво основание в исковия период ответникът е имал качеството потребител на електрическа енергия за процесния имот – в качеството му на собственик или на ползвател на последния, като изрично му е указано с доклада по делото, че в негова тежест е да докаже наличието на облигационна връзка между страните, възникнала от договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, сключен при Общи условия, както и че за този юридически факт не сочи доказателства. Въпреки това дадените указания ищецът е възприел пасивно процесуално поведение и не се е възползвал от предоставената възможност. Същевременно по делото са събрани данни, че имотът, в който е доставена ел. енергия, е общински, както и че ищецът е напуснал същия и в него са настанени други лица. При това 3 положение тази основна предпоставка – наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, остана недоказана.

Съдът обаче е длъжен да изгради фактически изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да не са достатъчни, като приложи правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес (така Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.). В случая доказателствената тежест за неустановените правнорелеванти факти се носи от ищеца, предвид което нему следва да се възложат и неблагоприятните последици от тяхното неустановяване, а именно отхвърляне на исковата му претенция поради недоказване на юридическите факти (предпоставките), обуславящи основателността на същата.

Предвид изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, респ. доколкото крайните изводи на двете инстанции – първа и въззивна, относно релевантните за разрешаването на спора въпроси съвпадат, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

По отношение на разноските:

При този изход на делото право на разноски в производството пред въззивната инстанция има единствено въззиваемият ответник. Последният обаче не е сторил такива, доколкото същият е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000,00 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20120517 от 20.05.2021 г. постановено по ГД № 14904 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 162 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5