Решение № 358 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 175/2025
- Вид
- Решение № 358
- Подписан
- 11.08.2025
- Състав
- Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова, Иванина Игнатова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.350 · Граждански процесуален кодекс
- чл.352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 358 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Ил. Димитрова
Членове:
Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №260008/07.08.2024 г., постановено по гр.д.
№826/2020 г. по описа на РС – Панагюрище е изнесен на публична продан следния недвижим имот, представляващ дял единствен от заключението на вещото лице: имот пл.№288, за който е отреден УПИ ХХХІІ-288, в кв.19 по плана на село Баня, община Панагюрище, с площ от 585 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 28 кв.м. и едноетажна масивна сградагараж, с площ от 41кв.м., при съседи на УПИ ХХХІ-288: север улица, изток-имот пл.№289, запад - имот пл.№287 и юг- улица, при квоти: ¼ ид.ч. за ищцата И. Н. З., ЕГН **********, ¼ ид.ч. за ищеца П. Н. З., ЕГН 951229344 и ½ ид.ч. за ответницата К. К. К., ЕГН **********, като пазарната оценка на недвижимите имоти, съгласно заключението на вещото лице възлиза на сумата от 76 810 лв.
1
Осъдена е К. К. К., ЕГН ********** да заплати на И. Н. З., ЕГН********** сумата от 481,18 лв., която представлява подобренията, направени от И. Н. З. и сторените от нея разходи за материали, за доставка и цени за труд при изграждането на външна подпорна бетонова стена на ул.„****“, настилка от бетон по площадки на външно стълбище и външна вароциментна пръскана мазилка по фасада на гараж към ул.„Стоян Калоянов“.
Осъдена е К. К. К., ЕГН ********** да заплати на П. Н. З., ЕГН ********** сумата от 481,18 лв., която представлява подобренията, направени от П. Н. З. и представляващи разходите за материали, за доставка и цени за труд при изграждането на външна подпорна бетонова стена на ул.„****“, настилка от бетон по площадки на външно стълбище и външна варо-циментна пръскана мазилка по фасада на гараж към ул.„Стоян Калоянов“.
Осъдена е И. Н. З., ЕГН ********** да заплати на К. К. К., ЕГН ********** сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по съдебно - оценителната експертиза.
Осъдена е П. Н. З., ЕГН ********** да заплати на К. К. К. сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение на вещото лице по съдебно - оценителната експертиза.
Осъдена е И. Н. З., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на РС - Панагюрище държавна такса в размер на 768,10 лв., представляваща 4% върху стойността на получения от нея дял.
Осъден е П. Н. З., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на РС - Панагюрище държавна такса в размер на 768,10 лв., представляваща 4% върху стойността на получения от него дял.
Осъдена е К. К. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на РС - Панагюрище 2 държавна такса в размер на 1 536,20 лв., представляваща 4% върху стойността на получения от нея дял.
Решението се обжалва с въззивна жалба от К. К. К., в която се излагат доводи за неправилност, като се твърди наличие на допуснати нарушения на материалния закон и на процесуални норми.
На първо място, във въззивната жалба се изразява несъгласие с избрания от съда способ за извършване на делбата чрез изнасяне на процесния имот на публична продан. Поддържа, че са налице законовите елементи на чл.349, ал.2 ГПК и процесният имот следвало да бъде възложен на нея, в какъвто смисъл имало и направено искане с молба от 27.06.2023 г.
Вторият довод за неправилност на атакуваното решение касае претенцията за подобрения, като се твърди, че не е доказано претендираните подобрения да са извършени от ищците.
Въведени са и доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения.
Искането е решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да бъде отменено и постановено ново решение, с което процесния имот да се възложи на жалбоподателката, както и да се отхвърлят исканията по сметки.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с изложени твърдения за неоснователност. Твърди се, че подобренията са доказани, а жалбоподателката е оспорила единствено техния размер, който предвид събраните по делото доказателства, бил доказан. Относно изложените съображения за неправилност на решението в частта относно предпочетения от съда способ за извършване на делбата, въззиваемата страна твърди, че въззивницата не е направила претенция за възлагане на имота, надлежно предявена и приета в производството.
Искането е решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
3
Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите във въззивната жалба, становищата и възраженията на страните пред въззивния съд, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал 2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск за делба и производството е във фазата по извършването й.
С влязло в законна сила съдебно решение №260029/07.06.2022 г. по гр.д.№826/2020 г. по описа на РС – Панагюрище е допуснато извършването на съдебна делба между И. Н. З., П. Н. З. и К. К. К. по отношение на следния недвижим имот: имот пл.№288, за който е отреден УПИ ХХХІІ-288 в кв.19 по плана на село Баня, Община Панагюрище, с площ от 585 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., едноетажна паянтова сграда със ЗП=28 кв.м. и едноетажна масивна сграда – гараж с площ от 41 кв.м., при следните квоти: ¼ ид.ч. за И. Н.
З., ¼ ид.ч. П. Н. З. и ½ ид.ч. К. К. К..
С определение №260019/27.03.2023 г., делото е внесено за разглеждане в открито заседание на 26.04.2023 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните. Това определение е редовно връчено на 03.04.2025 г. лично на адв.Д. – пълномощник на К. К..
В първото по делото заседание от втората фаза на процеса, проведено на 26.04.2023 г., К. К., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ищците З., редовно призовани, не се явяват, представляват се от 4 адв.Ангелова – Арбалиева, която прави искане по реда на чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на делбения имот и искания за сметки по реда на чл.346 ГПК.
С решение №260008/07.08.2024 г. по гр.д.№826/2020 г. по описа на РС – Панагюрище процесният недвижим имот е изнесен на публична продан. Уважени са претенциите за сметки на ищците.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд намери следното:
Относно способа за приключване на делбата:
Допусната е делба между трима съделители, притежаващи съответно ¼, ¼ и ½ ид.ч. от правата в съсобствеността, по отношение на жилищен имот – двуетажна еднофамилна жилищна сграда и поземления имот, в който същата е построена.
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял не може да бъде спазен – чрез изнасяне на публична продан (чл.348 ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл.349 ГПК; 2) ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя 5 и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл.350 и чл.352 ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл.353 ГПК.
За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н. Имотът би бил поделим тогава, когато при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.
Не е спорно между участниците в настоящата делба, а е установено от събраните във фазата по извършването й доказателства, че жилищният имот и дворното място, в което се намира, не могат да бъдат поделени по начин, така, че всеки съделител да получи реален дял според правата си в съсобствеността, т.е. имотът е неподеляем.
В случай, че допуснатият до делба имот е неподеляем, разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК допуска делбата да се извърши чрез поставяне на имота в дял на един от съделителите и извършване на уравнение в пари или в други имоти на останалите съделители, при наличие на конкретни предпоставки, а именно - неподеляемият имот да е жилище; съделителят да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Според чл.349, ал.4 ГПК, искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 ГПК, което в настоящия случай не е сторено. Практиката и при действието на ГПК от 1952 г. и при сега действащия ГПК приема, че тази претенция 6 следва да бъде предявена най-късно в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, тъй като това е съдебното заседание, в което страните следва да изразят становището си досежно начина на извършване на делбата.
Противното би довело до възможността претенцията да се предяви за първи път пред въззивния съд, което противоречи на принципа на триинстанционното разглеждане на делата.
Неоснователни са оплакванията на възивния жалбоподател за допуснати от районния съд процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото му на участие в производството и невъзможност да упражни правото си да предяви възлагателна претенция в срока по чл.349, ал.4 ГПК. Правилно районния съд е дал ход на делото в съдебно заседание, проведено на 26.04.2023 г., тъй като страните са били редовно призована. Не са били налице твърдения, а още по-малко доказателства за невъзможност на ответницата да се яви в съдебното заседание. Видно от данните по делото в първото по делото заседание, проведено на 26.04.2023 г., за което К. К. е редовно призована, не се е явила, нито е представлявана от нейния пълномощник, нито е депозирана молба по хода на делото или пък молба за отлагане на делото. Претенцията по чл.349, ал.2 ГПК не е заявена в преклузивния срок, поради което настоящия състав не обсъжда останалите възражения, направени с въззивната жалба относно претенцията й за възлагане.
Гореизложеното обосновава извода за неоснователност на претенцията й за възлагане на процесния имот по реда на чл.349, ал.2 ГПК, доколкото не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това. Тъй като имотът е неподеляем, способа за извършване на делбата е чрез изнасяне на процесния имот на публична продан, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права, в какъвто смисъл е и първоинстанционното решение.