Протокол № 79 от 14.08.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно търговско дело 95/2025
- Вид
- Протокол № 79
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Илияна Тодорова Балтова, Янко Новаков Новаков, Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 79 гр. Бургас, 14.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илияна Т. Балтова
Членове:
Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Марина Д. Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000095 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Въззивникът С. Е. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат К. Д. от Адвокатска колегия – София, с пълномощно по делото.
Въззиваемото дружество „БГ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, редовно призовано, се представлява от адвокат К. С. и адвокат А. Д., двамата от Адвокатска колегия –Бургас, надлежно упълномощени.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 30.07.2025 година молба от въззивника, в която същият сочи, че на датата на насроченото днешно съдебно заседание, ще бъде на посещение в САЩ във връзка с годишната конференция на Международната госпел асоциация. В същото време, държи на личното си присъствие в съдебно заседание и в тази връзка моли за насрочване на нова дата. Към молбата е представена като разпечатка от ел. файл, писмо-покана с дата 05.05.2025 година от административния асистент на организацията, във връзка с издаване на виза за САЩ за времето на конференцията.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА получена по ел. път молба от 31.07.2025 година, към която се прилага пълномощното, съставено от въззивника, с което същият упълномощава адв. К. Д. от САК да го представлява по делото.
Предвид обстоятелството, че ел. подпис на лицето представило пълномощното не се валидира, СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител в днешно съдебно заседание, след негово изявление, че не разполага с оригинала и след непротивопоставяне от насрещната страна, да 1 завери документа.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че към молбата на въззивника от 01.08.2025 година, находяща се по делото, е приложен и оригинала на цитираното погоре пълномощно.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото на 04.08.2025 г. молба от С.
Е. И., изпратена чрез куриер, в която сочи, че моли делото да бъде отложено за друга дата, поради участие в горепосочената конференция в САЩ и желанието му за лично присъствие в съдебното заседание. Със същата молба уведомява съда, че желае занапред уведомленията до него като страна по делото да бъдат изпращани на постоянния му адрес: гр. Русе, ул. „Адмирал Рождественски“ № 54.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 11.08.2025 г. становище от въззивника, с което излага доводи по съществото на спора. На същата дата е постъпило и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, в което са формулирани четири въпроса.
АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото. По искането на доверителя ми за отлагане на делото, оставям на преценката на съда.
АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото.
Възразяваме най-категорично за отлагане на делото на посочените основания, тъй като, както видяхме, не се касае за възникнало препятствие в последния момент, а става въпрос за покана за конференция от м. май тази година, а освен това въззивникът е имал възможност да организира своята защита, както е и направил - той е упълномощил адв. Д. да го представлява.
Затова не считам, че са налице законови основания за отлагане на делото по тази причина.
АДВОКАТ С.: Присъединявам се към становището на колегата Д.. Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Д.: Относно искането за отправяне на преюдициално запитване, искам да кажа, че с колежкта С. се запознахме със същото, но го считаме за неоснователно, поради следните съображения:
На първо място и най-главно, изложената в него фактическата обстановка не отговаря на предмета на делото, не отговаря на нашите предявени искове, не отговаря на нашите фактически твърдения и не отговаря на текстовете на сключените между страните договори за наем и анексите към 2 тях. В абзац втори въззивникът изопачава нашите твърдения, като заявява, че ищецът основава претенцията си върху Анекс към договор за наем, в който е уговорено, че ответникът трябва да изплати половината от получените субсидии. Това не е вярно. Както се вижда от договора, сключен между нас, страните са се уговорили срещу предоставените за ползване 2500 дка земеделски земи да се заплаща възнаграждение за ползването в размер на половината от чистата печалба, реализирана от експлоатацията и субсидиите, които са елемент формиращ печалбата.
На второ място, дори да бяхме се уговорили, че наемът е в размер на половината от субсидиите, това не касае европейското законодателство, тъй като това е уговорка между два частни субекта. Цитираният чл. 9 от Регламент №1307/2013 е публично правило и то урежда отношенията между държавния орган „Фонд земеделие“ и бенефициентите на плащанията, където е посочено, че субсидии се изплащат само на регистрирани земеделски производители.
Тази норма е от публичен характер и тя не регулира частни отношения. Това, което е изложено като основание, въз основа на което да се направи запитването, не отговаря на правния спор по настоящото дело.
АДВОКАТ С.: Ще добавя само, че в решението на съда липсва правна норма, приложена от съда, която да е част от европейското право и да се нуждае от тълкуване.
АДВОКАТ Д.: Аз моля да се произнесете по молбата за преюдициалност, доколкото е направено такова искане от моя доверител и аз следва да го поддържам.
СЪДЪТ по направеното искане на въззивика за отлагане на делото за друга дата, предвид ангажираните доказателства, намира че не се касае за внезапно препятствие, възникнало пред същия, което да препятства явяването му в днешно съдебно заседание, доколкото, по данни от представените от него книжа, същият е бил поканен на въпросната конференция още на 05.05.2025 година.
Не се представят доказателства същият да е предприел пътуване, като липсват всякакви транспортни документи, удостоверяващи това, приложени към молбата. В допълнение, и в двете подадени молби за отлагане не се посочват конкретни обстоятелства, налагащи личното присъствие на страната в днешно съдебно заседание за извършване на действия, които упълномощеният адвокат да не може да извърши по настоящото дело.
Предвид горното, СЪДЪТ намира, че представителството на въззивника в днешно съдебно заседание от адвокат гарантира в достатъчна степен неговите процесуални права и достъпа му до съд, поради което не се 3 налага отлагане на делото, с оглед личното му присъствие в съдебно заседание.
Като съобрази, че не се налице предпоставки за отлагане на делото, СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 114/26.06.2025 година, с което са приети за допустими въззивните жалби на С. Е. И. против Решение № 289 от 19.11.2024 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 36 от 11.02.2025 г., както и против Решение № 94 от 09.04.2025 г., всички по търговско дело № 20232100900442/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас, и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По искането за отправяне на преюдициално запитване, след съвещание, СЪДЪТ намира следното:
Не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване по конкретно поставените от въззвника въпроси. Въпроси №1 и №4 от предложението са фактически и касаят разрешаването на спора, а не тълкуване на норма от първичното право на ЕС.
По отношение на въпрос № 2, поставен от въззивника, съдът намира, че цитираната разпоредба на чл. 9 от Регламент на ЕС № 1307/2013 година е ясна и има смисъл, който не буди никакво съмнение относно нейното правоприлагане, така че не се нуждае от допълнително авторитетно тълкуване. Нормата регламентира изискванията, на които трябва да отговарят лицата, представляващи активни земеделски стопанини.
По отношение на въпрос № 3 следва да се посочи, че същият не визира конкретна норма от европейското право, нуждаеща се от тълкуване.
Водим от всичко гореизложеното, съдът намира, че искането следва да се отхвърли.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Е. И. за отправяне на 4 преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз по въпросите, посочени в молбата на същия, депозирана пред настоящия съд на 11.08.2025 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВОКАТ Д.: Поддържам първоначалната въззивна жалба и допълнителната такава. Нямам възражения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства и нямам доказателствени искания към момента. Да се приключи събирането на доказателствата.
АДВОКАТ С.: Оспорваме жалбите. Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямаме възражения и допълнения по доклада на съда. Няма да сочим нови доказателства. Представям списък на разноските и доказателства за извършването им. Да се приключи събирането на доказателствата.
АДВОКАТ Д.: Присъединявам се към колегата С.. Моля да дадете ход по същество. Аз съм управител на дружеството, но съм и в качеството на упълномощен адвокат.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ХОД на устните състезания:
АДВОКАТ Д.: Уважаеми апелативни съдии, намираме, че първоинстанционният съд е допуснал следните съществени процесуални нарушения при постановяване на решението си:
В неговите мотиви не става ясно по категоричен начин дали той е приел, че се касае за договор за наем или договор за съвместна дейност. У нас се налага по - скоро мнението, че все пак той е приел, че се касае за договор за съвместна дейност, но чл. 37б, ал.1 от ЗПЗС изрично сочи кои са правните основания, при които може да се обработва земеделска земя, а това са договор за наем, договор за аренда и договор за съвместна обработка.
В настоящия случай, ако приемем, че се касае за договор за съвместна дейност, то е нещо съвсем различно от договор наем и договор за аренда. Поблизо сме до договор за съвместна обработка, който в случая обаче за такава съвместна обработка, законодателят изрично е предвидил, че това е възможно, 5 но само между член-кооператори, съгласно императива на чл. 31, ал.4, т.3 от Закона за кооперациите. Законодателят не е уредил друг начин за съвместна обработка на земята, каквато е фактическата претенция на другата страна, т.е. има пряко противоречие със закона.
На следващо място, понеже не е регистриран като земеделски стопанин, „БГ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД няма как да получи половината от директните плащания, както и да ги наименува конституционния съд дали са бонус, субсидия и както и да ги наименуват страните по договора доход, печалба, наем и т.н.
За същността, че се касае за директни плащания и съобразно чл. 20 от ЗЗД, най-вече съдим по това кой поема риска от тази дейност. Дружеството се е съгласило да поеме, наред с доверителя ми, риска от това директните плащания въобще да не бъдат получени или да бъдат намалени, ако земеделският стопанин бъде санкциониран при извършени проверки. Това, че паричните средства веднъж са преминали през земеделския стопанин и после са платени на дружеството, не променя същността, че се касае за директни плащания. Още повече, в противовес на изложеното от колегите, понеже се поемат и разходите за дейността, т.е. въззиваемата страна е встъпила изцяло в „обувките“ на земеделски стопанин, без да е регистриран като такъв и ако приемем, че постъпвайки по сметката на земеделския стопанин, тези пари изведнъж вече не са директни плащания, а са нещо друго.
На следващо място, и първоинстанционният съд и насрещната страна многократно повториха, че от съвместната дейност можело да има нещо друго като печалба и доходи, но в първоначалната искова молба г-н А. Д. посочи, че единственият доход, който може да се реализира от тази земя, са субсидиите/разговорно/, имайки предвид директните плащания.
На следващо място, първоинстанционният съд не се произнесе по изричните ни доводи за съществена нееквивалетност на престациите, която няма нищо общо с мотивите на съда, който коментира крайна необходимост и явно неизгодни услови, при каквито условия ние не твърдим, че са сключени анексите.
На последно място, твърдим, че насрещната страна е в неизпълнение, понеже тя не е предоставила на договорни основания цялата площ, а само 30 % от нея, на която част дружеството „БГ АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ“ е собственик. За останалите не следва да се търси каквото и да е обезщетение, което насрещната страна претендира.
Разпечатката съдържа 59 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d272137-0835-49a2-9a6d-3151c3270e04