Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 23.06.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Административно наказателно дело 45/2023
Вид
Решение № 65
Подписан
23.06.2023
В сила
09.11.2023
Състав
АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 234, ал. 1, т. 1 · Закон за митниците

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Девня, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233120200045 по описа за 2023 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от В. Д. В., ЕГН: **********, срещу НП № BG 2022 - 2000 – 248 – НП / 02. 02. 2023 г. на Директор ТД – МВ – АМ.

Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет и четири ст., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Претендира за заплащане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, представлява. редовно призован, в съдебно заседание не се

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се 1 представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 16. 06. 2021 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер № ZCSU 8434723, натоварен със стока. За част от същата на 17. 06. 2021 г. в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002051647 R 4. Стоката била декларирана като лек автомобил, употребяван, марка „*******“, модел „********“, тип бензин, първ. рег.

*********, раб. обем 1995 куб. см, мощност 113 KWDIN, шаси № ******************, бруто тегло 1 382. 10 кг, нето тегло 1 380. 10 кг, с код по Тарик 8703239000, ставка на митото в размер на 10. 00 %, държава на износ САЩ, декларирана митническа стойност 2 402. 34 лв. = 1 500 щатски долара, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 240. 00 лв. мито и 549. 71 лв. ДДС. Получател на стоката бил възз. В. Д. В..

При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирани митнически стойности на употребявани автомобили с държави на изпращане САЩ и Швейцария, в българските митнически органи бил получен отговор от американските митнически органи, с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосочения автомобил, при износа му е декларирана стойност 3 883. 00 щатски долара = 7 019. 64 лв., респективно дължимите държавни вземания били в размер на 701. 96 лв. мито и 1 565. 52 лв. ДДС.

Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.

Изключение от това е приложена от въззивника фактура за автомобила, че стойността на сделката е 1 500. 00 щатски долара. Основание за това е наличието на официален отговор от митническите власти на страната износител с приложена електронна информация за износ (EEI), че стойността на сделката за този автомобил е 3 883. 00 щатски долара.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното.

Отговорността на въззивника е ангажирана затова, че на 17. 06. 2021 г. в Митнически пункт Варна – Запад подал митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002051647 R 4, на стока – лек автомобил, употребяван, марка „***********“, модел „**********“, тип бензин, първ. рег. *********, раб. обем 1995 куб. см, мощност 113 KWDIN, шаси № *************, бруто тегло 1 382. 10 кг, нето тегло 1 380. 10 кг, с код по Тарик 8703239000, ставка на митото в размер на 10. 00 %, държава на износ САЩ, декларирана митническа стойност 2 402. 34 лв. = 1 500 щатски долара, въз основа на което били заплатени държавни 3 вземания в размер на 240. 00 лв. мито и 549. 71 лв. ДДС, вместо с декларирана стойност 7 019. 64 лв. = 3 883. 00 щатски долара и дължими държавни вземания в размер на 701. 96 лв. мито и 1 565. 52 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 461. 73 лв. мито и 1 015. 81 лв. ДДС, общо 1 477. 54 лв.

Не се спори по делото, че на 17. 06. 2021 г. в Митнически пункт Варна – Запад въззивникът е подал митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 002002051647 R 4, на внесена от него стока. Спорен се явява въпроса каква митническа стойност е следвало да се декларира, респективно какви държавни вземания се следват.

Въззивникът смята, че това е 2 402. 34 лв. = 1 500 щатски долара, държавни вземания в размер на 240. 00 лв. мито и 549. 71 лв. ДДС. Въззиваемата страна приема, че това е 7 019. 64 лв. = 3 883. 00 щатски долара, държавни вземания в размер на 701. 96 лв. мито и 1 565. 52 лв. ДДС.

Доколкото е налице официален отговор от митническите власти на страната износител с приложена електронна информация за износ (EEI) съдът приема, че се сформира извод за категоричност на доказателствата в подкрепа на обвинението, като визираната в тях стойност следва да се приеме за реалната в конкретния случай. Оттук следва резонния извод, че декларираната пред българските митнически власти стойност се явява занижена, респективно това е довело до частично заплащане на дължимите държавни вземания, с което е осъществен от обективна страна състава.

Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото редуциране.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред съдът счита, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се 4 различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като твърдяното нарушение се доказа по безспорен начин от събрания доказателствен материал. В АУАН и НП нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. Както по – горе беше посочено, налице е официален отговор от митническите власти на страната износител с приложена електронна информация за износ (EEI), които съдът няма основания да не кредитира. По – горе съдът изложи мотиви относно маловажност, но следва да бъде добавено, че спазването на строго регламентирания ред в тази насока е особено наложително, доколкото същия има за цел да защити интересите на огромен брой лица, доколкото води до кумулиране на средства в бюджета.

Въпрос на лична организация е как да се организира изпълнението на конкретно задължение, като евентуални трудности в тази насока не могат да обусловят неспазване на законови разпоредби, респективно отпадане на отговорността.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № BG 2022 - 2000 – 248 – НП / 02. 02. 2023 г. на Директор ТД – МВ – АМ, с което на В. Д. В., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно 5 наказание „Глоба“ в размер на хиляда четиристотин седемдесет и седем лв. и петдесет и четири ст., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН: ********** да заплати на ТД – МВ – АМ сумата от осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6