Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2720 от 09.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12430/2022
Вид
Решение № 2720
Подписан
09.06.2023
Състав
КРАСИМИРА НЕДЯЛКОВА ПРОДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20221110212430 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. А. В., чрез адв. В. Ч., срещу наказателно постановление № 22-4332-017291 от 01.09.2022 г., издадено от началник група в ОПП СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП , за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лв.

Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно, доколкото в АУАН и НП не се съдържат точно, ясно и конктетно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, като в тях не е посочена и конкретна правна квалификация на твърдяното нарушение, както и че при издаване на НП не е обсъдено подаденото от жалбоподателя писмено възражение. Моли НП да бъде отменено и да бъде осъдена въззиваемата страна да заплати на А. А. В. направените по делото разноски.

Жалбоподателят, редовно призовон, не се явява. Представлява се от адв. В. Ч., който пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото не е доказано извършването на нарушението, както и че е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото АНО към подаденото възражение не е приобщил видеозаписите от полицейския автомобил, от които би се установило извършване на нарушението. Моли да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски.

Административнонаказващият орган – НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОПП-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 16.08.2022 г., в 21:00 часа, жалбоподателят А. А. В. управлявал лек автомобил, марка „******“, модел „**********“, с рег. № *********, в гр. София, по ул. „Бели Дунав“, с посока на движение от ул. „Алеко Богориди“ към ул. „Никола Жеков“ и на кръстовището с бул. „Ломско шосе“ приближил, навлязъл и преминал на червен сигнал при работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба. Нарушението е извършено при маневра ляв завой в посока бул. „Ломско шосе“. Установено е, че водачът е бил сам в автомобила.

Нарушението било възприето от служители при ОПП-СДВР – св. П. Х. Х. и св. М. Х. Т., които са се движили зад жалбоподателя и са видели извършването на нарушението.

Впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, свидетелските показания на свидетелите П. Х. Х. и М. Х. Т., справка картон на водача, два броя заповеди на министъра на МВР. Показанията на разпитаните свидетели изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. В съдебната фаза от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да са в подкрепа на неговите твърдения, поради което съдът приема, че фактическата обстановка по делото се е реализирала по описания по-горе начин. Съдът не кредитира подаденото от жалбоподателя възразние срещу съставения му АУАН, доколкото същото не е подкрепено с доказателства, които да оборят установената по-горе фактическа обстановка.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.

2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на процесуалните правила. В случая АУАН е съставен от служител на ОПП-СДВР, които лично и непосредствено е възприел извършеното нарушение. Достатъчно е актът да се състави от компетентен орган по смисъла на чл. 37 ЗАНН, поради което АУАН е съставен по надлежния ред и след запознаване с относимите доказателства, вкл. и след запознаване с версията на самия жалбоподател, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните 2 знаци и с пътната маркировка;

Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, съгласно която: „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.“

Правилата за преминаване през кръстовище са уредени в раздел XI на ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 47 от същия гласи: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“ А нормата на чл. 50, ал. 1 от същия закон урежда правилото, че „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като очевидно е навлязал в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А. А.

В. не е изпълнил задължението си по чл. 6, т. 1 ЗДвП да се съобрази със светлинните сигнали, забраняващи навлизане в кръстовището в този момент.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава кръстовище, че е длъжен да бъде в готовност да намали или да спре, в зависимост от светлинните сигнали на светофарната уредба /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да премине през кръстовището пътека, което е и сторил.

Деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай, доколкото представлява класическо изпълнително деяние от тази категория (а и не се установяват обстоятелства за крайна необходимост, във връзка с форсмажорна ситуация).

По размера на наказанието:

Съгласно нормата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДП (по-благоприятна редакция), наказва се с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Глобата е във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по индивидуализацията на размера се явяват безпредметни.

По разноските:

Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за 3 такива липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото (разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-017291 от 01.09.2022 г., издадено от началник сектор в ОПП - СДВР, с което на А. А. В. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП , е наложено наказание "глоба" в размер на 100 лв., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4