Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 23.11.2023, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 8/2023
Вид
Решение № 193
Подписан
23.11.2023
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Девня, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100008 по описа за 2023 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД от „Йеттел България”ЕАД/, с ЕИК 130460283 /с предишно наименование “Теленор България“ЕАД, със седалище и адрес на управление:

1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез проц. представител адв. В. Н. срещу С. К. С., с адрес: с.З******** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 280, 33 лева, представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. дело № 75/2021 г. по описа на ДРС.

Ищецът излага в исковата молба, че На 06.03.2017г. между С. К. С. и „Теленор България“ ЕАД /понастоящем „Йеттел България“ ЕАД/ е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Нонстоп 29.99 promo 17.99” със стандартен месечен абонамент в размер на 29, 99 лв., и промоционален такъв в размер на 17, 99 лв. Твърди се, че ответникът С. не 1 изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 28, 51 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.08.2018 г. - 19.10.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 107, 24 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7282388864/20.12.2018 г. Сочи се, че на 22.07.2018 г. между горепосочените страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Нонстоп 29.99 с промо такса 17.99” със стандартен месечен абонамент в размер на 29, 99 лв., и промоционален такъв в размер на 17, 99 лв. Твърди се, че ответникът отново не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер 39, 13 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.08.2018 г. - 19.10.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III, чл. 3 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 105, 45 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № 7282388864/20.12.2018 г. Горепосочените задължения били индивидуализирани следните фактури:

1. Фактура № 7278355708/20.09.2018 г. за отчетен период 20,08.2018 г. - 19.09.2018 г. „ срок за плащане - 05.10.2018 г., издадена за сумата от 38, 29 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

- 20, 30 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***;

- 17, 99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ***.

Фактурата се претендира в размер на 25, 52 лв., поради извършено плащане в размер на 12, 77 лв., което погасява частично задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер *** до размера на 7, 53 лв.

2. фактура № 7279671887/20.10.2018 г. за отчетен период 20.09.2018 г. - 19.10.2018 г., срок за плащане - 04.11.2018 г., издадена за сумата от 42, 12 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

- 20, 98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***;

- 21, 14 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ***.

3. фактура № 7282388864/20.12.2018 г. за отчетен период 20.11.2018 г. - 19.12.2018 г., срок за плащане - 04.01.2019 г., издадена за сумата от 212.69 лв., представляваща неплатени неустойки, както следва:

- 107, 24 лв. неустойка за предпочетен номер ***;

2

- 105, 45 лв. неустойка за предпочетен номер ***.

Предвид неизпълнението на поетите задължения, ищецът е инициирал заповедно производство по ч. гр. д. № 75/2021 г. по описа на РС Девня, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за претендираната с настоящата искова молба сума. При връчване на заповедта на длъжника съгласно чл. 47 ал. 6 от ГПК заповедния съд е дал указания на ищеца да предяви иск за вземането си, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначен на ответника особен представител, в който същият заявява, че предявения иск е допустим и вероятно основателен. Сочи, че предвид невъзможността му да осъществи личен контакт с ответника, не би могъл да посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва в исковото производство.

В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява.

Представя писмено становище, в което поддържа исковата молба и моли за уважаването й с постановяване на положително решение по нея.

Ответникът се представлява от назначен от съда особен представител, който заявява, че иска е допустим и вероятно основателен. В хода на устните състезания моли за справедливо решение.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност представените доказателства, направи следните фактически изводи: на

Предявеният иск по чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 75/2021 г. по описа на РС - Девня, е налице издадена заповед за изпълнение № 65/22.01.2021 г. по чл. 410 от ГПК, с която ответникът С. К. С., ЕГН:

********** е осъден да заплати на „Теленор България“ЕАД, ЕИК: 130460283 /сега „Йеттел България“ЕАД, ЕИК: 130460283 - ищец по настоящото дело следните суми: 280, 33 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, произтичащи от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и 25 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 380 3 лева адвокатско възнаграждение.

По делото са представени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Общи условия на Теленор, както и 3 бр. фактури за предоставени мобилни услуги №7278355708/20.09.2018 г.,

№7279671887/20.10.2018 г. и

№7282388864/20.12.2018 г.

Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно правоотношение по договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях, а и същото се установява от представените пред настоящия съд доказателства, както и не е спорна изправността на ищеца по делото.

От представените Договори за мобилни услуги, подписани от страните, се установяват възникналите облигационни правоотношения помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имала възражения относно потребените услуги и тяхната реална стойност би следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.

Съдът приема, че издадените и представени по делото данъчни фактури с горецитираните номера, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответникът, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Не се твърди, а и не са представени от ответникът доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги, тежестта на доказване на които факти е негова, както му е указано с доклада по делото. Твърдението на ищеца, че ответника не е заплатил текущото си задължение за абонаментни такси и ползвани услуги на падежа, съгласно условията на сключения договор и допълнително споразумение към него, е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи доказателства за изпълнение, което не е сторено. Поради това съдът намира за установено съществуването на вземане на ищеца в общ размер на 280, 33 лева, представляваща главница за потребени и незаплатени абонаментни услуги за периода от 20.08.2018 г. до 19.12.2018 г. по сключени между страните Договори за мобилни услуги и неустойки в общ размер на 212, 69 лева, начислени съгласно договореното между страните поради предстрочно прекратяване на договора за услуги по вина на абоната.

С ъгласно ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на Общото събрание на търговска колегия на ВКС преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави трябва да се прави за всеки конкретен 4 случай към датата на сключване на договора и ако към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то същата ще бъде нищожна. В настоящия случай уговорената неустойка е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, който размер е съобразен с постигнато споразумение с КЗК в началото на 2018 год.

Така уговорената неустойка удоволетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в пропускането на обвързване с друг клиент при по - изгодни тарифи в сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след прекратяването и компенсира справедливо предвидимите вреди за доставчика. Налага се извода, че така договорената клауза не излиза извън пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон функции, отговаря на изискването за добросъвестност и не води, поради изложеното по-горе, до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ето защо и тази претенция на ищеца е основателна.

Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед направеното искане, в полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, съобразно с представените доказателствата по делото за извършването им, които са в общ размер на 725 лева, от които 25 лева доплатена държавна такса за водене на делото, 300 лева внесен от ищеца депозит за особен представител на ответника и 400 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с т. 12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на основание чл. 78 ал.1 вр. с ал. 8 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и претендираните и доказани деловодни разноски в заповедното производство, които съгласно представения списък се претендират в общ размер на 385 лева и за чието извършване в този размер в заповедното производство са налични доказателства.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. К. С., с адрес: с.З*********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Йеттел България”ЕАД/, с ЕИК 130460283 /с предишно наименование “Теленор България“ЕАД, със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 280, 33 лева /двеста и осемдесет лв., 33 ст./ незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 20.08.2018 г. до 19.12.2018 г., представляваща незаплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойки, произтичащи от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 5