Решение № 1523 от 16.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Варна, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20223110202365 по описа за 2022 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „МОРСКА ГРАДИНА ВАРНА“АД, гр. Варна, представлявано от П.И.Т., против НП № 000127-23/07.06.2022 г. на Директора на РИОСВ - Варна, с което на юридическото лице на основание чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.

17 ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на лицата, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуоросъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисии на флуоросъдържащи парникови газове/Наредбата/.

В депозираната до съда жалба, се твърди, че НП е незаконосъобразно, доколкото са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че дружеството ежегодно , считано от 2018 г. своевременно е подавало еднакви данни, които са били валидни и по отношение на данните за т.нар флуорсъдържащи парникови газове за 2021 г. Излага се твърдение, че дружеството е подало съответния отчет макар и след нормативно установения срок, а именно – на 05.05.2022 г. Сочи се, че е необосновано твърдението, че поради не представяне в срок на годишния отчет компетентният орган е нямал информация и не 1 е можел да изпълни своето задължение да осъществи доклад относно посочените данни. Излага се становище, че ако компетентният орган е нямал необходимата информация, е имал възможност по своя инициатива да я изиска. Навежда се довод , че АНО не е конкретизирал какви са вредните последици от липсата на своевременно подаден отчет, както и не е коментирано твърдението на представляващия, че поради действителни здравословни причини е бил възпрепятстван своевременно да входира годишния отчет. Излага се становище, че предупреждението по чл. 28 от ЗАНН се явява достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от П.Т., осъществяващ функцията на управител на същото, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Костадинова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че НП е издадено от компетентен орган в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Излага становище, че в хода на съдебното производство от събраните доказателства безспорно е установено извършването на описаното в НП деяние, както и обстоятелството, че дружеството-жалбоподател е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, поради което същото е било адресат на задължението по чл. 36 от Наредбата. Твърди се, че качеството „оператор“ се потвърждава от подаден отчет в предходната година, като подаденият извън срока отчет за 2021 г., а именно – в деня на издаване на акта, не омаловажава нарушението, а единствено е предпоставка за налагане на по-леко наказание, който факт е съобразен с налагане на минимално наказание с обжалваното НП. Иска се НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено в полза ва АНО юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителят – Ана Д.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 06.04.2022 г. служител на РИОСВ –Варна - св. А. Д. извършила проверка във входящ дневник на РИОСВ, при която е установено, че „Морска градина Варна“АД е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове. Установено е, че дружеството не е изпълнило задължението си, предвидено в чл. 35 ал.1 и чл. 36 от Наредба № 1 за реда и начина за 2 обучение и издаване на документи за правоспособност на лице, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /ДВ бр. 20/2017 г./ , във вр. с чл. 17 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно да представи в РИОСВ-Варна годишен отчет за стационарно климатично оборудване, зависещо от над 3 кг флуоросъдържащи парникови газове, находящо се в „Морско казино“, кв.

Морска градина, гр. Варна в срок до 15 февруари на текущата 2022 г. за периода от 1 януари до 31 декември на предходната 2020 г. Констатирано било, че нарушението е извършено в деня следващ последната дата за изпълнение на задължението, а именно на 16.02.2022 г.

При така установените факти, св. А. Д., на длъжност главен експерт в РИОСВВарна съставила на дружеството-жалбоподател АУАН № 000127/05.05.2022 г. за констатираното нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното НП № 000127-23/07.06.2022 г., с което на основание чл. 34, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 000127-23/07.06.2022 г. е издадено от компетентен орган - Директора на РИОСВ - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 43 ал.3 от ЗЧАВ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № РД-8/10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 43 ал.4 от ЗЧАВ и видно от заверено копие на съдържащото се в АНП копие на Заповед № 188/07.10.2021 г. на Директора на РИОСВ-Варна.

Административно-наказателното производство е образувано и наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като актът и НП са съобразени с нормите на чл. 42 и на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално 3 правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от ЗЧАВ лице, което не представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Нормата на чл. 17 ал.2 от ЗЧАВ предвижда, че с наредба на министъра на околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ, L 150/195 от 20 май 2014 г.).

Разпоредбата на чл. 35 ал.1 т.1 от Наредбата предвижда, че годишния отчет, съдържащ информацията по приложение № 9 от Наредбата се изготвя от операторите на стационарно хладилно и климатично оборудване, стационарни термопомпи, двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент, съдържащи 5 тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове; информацията се изготвя за по-малката стойност в килограми от 5 тона CO2 еквивалент или 3 килограма на съдържащите се в оборудването флуорсъдържащи парникови газове.

Нормата на чл. 36 от Наредбата сочи, че отчетите по чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 се предоставят на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове, до 15 февруари на текущата година и се отнасят за периода от 1 януари до 31 декември на предходната година.

Съгласно

§ 1 т. 10 от ДР на Наредбата "оператор" е физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Разпоредбата на чл. 2 т.8 от Регламент (ЕС) № 517/2014 сочи, че ) „оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на регламента.

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че дружеството-жалбоподател има качеството оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, поради което е било длъжно в срока по чл. 36 от 4

Наредбата да представи пред РИОСВ –Варна информацията, съдържаща се в приложение № 9 от наредбата под форма на годишен отчет. Като не сторило това, същото е нарушило цитираните по-горе норми. Времето на извършване на деянието правилно е отнесено към първия работен ден след изтичане на законоустановения срок за изпълнение на задължението.

Правилно е приложен материалния закон въз основа на така установената фактическа обстановка и правилно е определена санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружествотожалбоподател,а именно разпоредбата на чл. 34и ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, доколкото същата предвижда конкретното нарушение в диспозитива си, като разписва ангажирането на административно-наказателната отговорност на юридическите лица, които не представят в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, с налагането на имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Съдът намира, че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към конкретния случай, доколкото той не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които са гарантирани от нарушената правна норма, свързани с контрол и предотвратяване на необратимите вредни последствия за природата от използването на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове. С оглед на изложеното и доколкото за съставомерността на деянието законът не предвижда вредоносен резултат, са неоснователни доводите на въззивника, че АНО не е визирал такива.

О друга страна, доколкото отговорността на юридическите лица е обективна такава, субективните причини, възпрепястващи някое от лицата представляващи дружеството, да реализира съответните действия от името и за сметка на последното, не обосновава отпадане на отговорността на въззивника. В случая не са и ангажирани доказателства за твърдяните здравословни проблеми на управляващия, възпрепятствали го, както своевременно да изпълни задължението по чл. 36 от Наредбата, така и да забави неговото изпълнение с период около три месеца. Друг е въпросът, че към търговците, каквото качество има дружеството, законът поставя завишени изисквания, доколкото същите следва да организират дейността си по начин, който да гарантира възможност да се реализират управленските и представителни функции от името на юридическото лице, независимо от субективните затруднения на конкретните физически лица, участващи в управлението. Следва да се посочи, че и 5 самият управител е имал възможност да преупълномощи друго лице, което да осъществи необходимите действия в изпълнение на нормативното задължение, което в случая е нарушено.