Определение № 245 от 28.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 28.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500268 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Р. Д. В. чрез процесуалния й представител адвокат Д. М. против определение № 831/25.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 387/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Жалбоподателката твърди, че определението е неправилно по изложените в частната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 387/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, първоначално като гр.д. № 141/2026 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е образувано по предявения от Р. Д. В. чрез процесуалния й представител адвокат Д. М. иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Ищцата твърди, че е наследник на Н Д В като негова преживяла съпруга, с конклудентни действия приела наследството му, а 1 приживе В учредил „Диахем“ ЕООД, впоследствие прехвърлил на два пъти дяловете си на трето лице, а ищцата активно подпомагала съпруга си в осъществяване дейността на дружеството с лични средства и труд и по този начин увеличила наследството на Н В. В исковата молба се твърди също, че след смъртта си В оставил като наследници ищцата като преживяла съпруга и сестра си М Д П, както и парични средства в разплащателни и спестовни сметки в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД, сумите по които са с произход дейността на „Диахем“ ООД, голяма част разпределени между страните и останала неразпределена само сумата 250 000 евро по посочена депозитна сметка в „Юробанк България“ АД. Предвид изложеното ищцата моли съда да й бъде присъдено възнаграждение /увеличение на наследствения й дял в пари като възнаграждение за приноса й в увеличение на наследството на В/ в размер на 100 000 евро от наследствената маса на наследодателя Н В, която сума бъде присъдена, като дължимата на ответницата по закон 1/3 част от наличната главница по посочена депозитна сметка в „Юробанк България“ АД в размер на 83 333,33 евро бъде присъдена директно на ищцата от банковата сметка и тя да има право да се разпореди с пълната стойност по банковата сметка, а разликата до 100 000 евор, т.е. 16 666,67 евро, да бъде възстановена на ищцата от ответницата с оглед полученото от последната наследство от наследодателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

С разпореждане № 758/23.02.2026 г., постановено по гр.д. № 387/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, исковата молба е оставена без движение до посочване от ищцата в едноседмичен срок от съобщението на своя телефонен номер и електронен адрес, заявяване дали желае да получава съобщения по делото на този адрес, уточняване какво представлява цялото имущество, което е останало в наследство от Н В, каква част от него е поделена и по какъв начин между страните като наследници, ако наследството включва единствено парични средства по банкови сметки, посочване общата наследена сума и каква част от нея ищцата е получила до момента, уточняване какъв е произходът на паричните суми по банковите сметки на наследодателя – трудово възнаграждение, дивиденти или нещо друго, изложение на подробни фактически твърдения за това в какво се изразява приносът й за увеличение на наследството – с какви конкретни свои действия и труд е 2 допринесла за това наследодателят да получи паричните суми по сметките си и получавала ли е някакво възнаграждение, твърди ли да е допринесла и за получаваното от наследодателя възнаграждение в качеството му на управител на дружеството и защо или приносът касае само дивидентите, доколкото същите са разпределяни с оглед печалбата на юридическото лице, защо счита, че приносът за увеличаването на наследството е в паричен еквивалент на 100 000 евро и по какъв начин е формирана тази сума, по какъв начин тази сума се отнася към полученото до момента от ищцата наследствено имущество, както и до формулиране на петитум, съответстващ на твърдените обстоятелства, който да е изцяло осъдителен, доколкото искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН, предявен като самостоятелен извън делбеното производство, е осъдителен и да се иска от съда да определя как да се получи от ищцата част от претендираната сума /директно от сметка на наследодателя/ е недопустимо. На същата е указано, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а след отстраняване на констатираните нередовности съдът ще определи дължимата държавна такса по делото.

С молба от 13.03.2026 г. ищцата е посочила телефонен номер и електронен адрес, уточнила е, че наследството на В се изчерпва с лек автомобил, който наследниците смятат да продадат и да си разпределят продажната цена, и посочените в исковата молба суми по банкови сметки, посочила е произхода на средствата по тях и своя принос за придобиването им, респ. за увеличаването на наследството, като въз основа на изложените обстоятелства е формулирала петитум, както следва: да бъде присъдено възнаграждение /увеличаване на наследствения дял/ в паричен еквивалент със сумата 100 000 евро в полза на Р. Д. В. от наследствената маса на наследодателя Н Д В, за която сума от 100 000 евро да бъде осъдена М Д П да я заплати на Р. Д. В., като част от претендираната сума, равняваща се на 83 333,33 евро, да бъде заплатена от конкретно посочена банкова сметка в „Юробанк България“ АД, по която има неразпределени суми от наследството на Н В, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С обжалваното определение е върната исковата молба на Р. Д. В. в частта, с която се иска част от общо претендирата сума от 100 000,00 евро, а именно 83 333,33 евро, да бъде получена от ищцата директно от банкова 3 сметка с IBAN *************** в „Юробанк България“АД и е прекратено в тази част производството по делото.

При служебната проверка на обжалваното определение не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По същество съдът намира, че обжалваното определение е правилно.

Настоящият състав приема за безспорно, че искът по чл. 12, ал. 2 от ЗН, касаещ спор между сънаследниците, може да се предяви не само в делбеното производство, но и в отделно такова, в което да се иска присъждане в полза на ищеца на увеличението на имуществото в паричен еквивалент, а не в натура, който иск е осъдителен.

При тълкуване волята на Р. В., изразена в исковата молба и уточняващата такава, следва да се приеме, че тя е предявила иск по чл. 12, ал.

2 от ЗН с петитум да бъде осъдена М В П да й заплати сумата 100 000 евро, представляваща възнаграждение /увеличаване на наследствения дял/ в паричен еквивалент от наследствената маса на наследодателя Н Д В, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Като допълнително искане В. е посочила част от претендираната сума, равняваща се на 83 333,33 евро, да й бъде заплатена директно от посочената банкова сметка в „Юробанк България“ АД, по която има неразпределени суми от наследството на Н В.

С обжалваното определение е върната исковата молба на Р. Д. ВВа именно по допълнителното искане на ищцата - в частта, с която се иска част от общата претендирана сума от 100 000 евро, а именно 83 333,33 евро, да бъде получена от В. директно от посочената банкова сметка в „Юробанк България“ АД, като в тази част е прекратено производството по делото.

Съдът напълно споделя изводите на окръжния съд, че такова искане е недопустимо, тъй като от една страна по този начин ищцата посочва предварително начин на изпълнение на решението, което би създало проблем, включително за евентуална преценка в изпълнителното производство за сексвестируемост на вземането, а от друга страна – без участието на „Юробанк България“АД в исковия процес банката не може да бъде осъдена, респ. задължена, да изплати на В. сумата.

4

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение на окръжния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а делото следва да продължи за разглеждане по предявения от Р.

Д. В. против М Д П иск по чл. 12, ал. 2 от ЗН в размер на 100 000 евро.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 831/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 387/2026 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателката.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5