Решение № 2158 от 19.12.2019, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№2158 гр. Русе, 19.12.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета в състав:

Председател: Тихомира Казасова при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 772 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

С.Д.– юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на 31.10.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М. е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на 7210 лева, от които 7000 лева – главница и 210 лева – такса са разглеждане на кредита. Твърди, че на същата дата кредиторът превел заемната сума (7000 лева) по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***.6, ал.1 от ОУ, съставляващи неразделна част от Договора, усвоената парична сума се олихвявала с възнаградителна лихва формирана от тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка 10.85%. Към 31.10.2016г. така определения общ размер на възнаградителната лихва възлизал на 2659.04 лева.

Контрагентите постигнали съгласие, кредитополучателят да бъде включен в групова застраховка, при 594 лева застрахователна премия, разделена на 72 месечни плащания (всяко в размер на 8.25 лева), дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски.

Подписвайки договора, ответникът се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в контракта. Молителят пояснява, че кредитополучателят приел да възстанови сумата 10 462.83 лева (сбор от главница, такса за разглеждане на кредита, възнаградителна лихва и застрахователна премия), съгласно погасителен план, неразделна част от договора, на 72 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка на стойност 145.32 лева, в периода 14.11.2016г. – 14.10.2022г.

По силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 20.12.2016г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлило на ищцовото дружество вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит №2475418/28.10.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1. Въз основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, с писма изх.№УПЦ-П-УКФ/2475418/22.12.2017г. и изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2475418/09.07.2018г., последното, връчено чрез ЧСИ с рег.№760 са изпратени уведомления до длъжника за извършената цесия.

С.М. заплатила 1027.34 лева, с които били погасени: 413.37 лева – възнаградителна лихва; 519.25 лева – главница; 90.75 лева – застрахователна премия и 3.97 лева – лихва за забава. Предвид неточното изпълнение, с оглед разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер 403.81 лева за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г. На основание чл.12, ал.2, б.“а“ от ОУ кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.

Молителят счита, че уведомлението за цесията и обявяване предсрочната изискуемост са надлежно връчени на ответника, на 19.07.2018г., чрез залепяне на неговия постоянен адрес от ЧСИ с рег.№760. В тази връзка сочи съдебно решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г. на І т.о. на ВКС.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7380/2018г. по описа на РРС срещу С.М.М. за сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.; 152.15 лева – заплатена държавна такса; 36 лева – разноски за връчване на уведомително писмо и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения, С.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С.М.М.,

ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С.сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В условията на евентуалност, моли С.М.М.,

ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т.

С.сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Е.К. – М. - особен представител на ответника С.М.М. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага аргументи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Поддържа, че не са релевирани доказателства, извършената цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да е съобщена на длъжника по съответния ред. Поради това счита, че за ищеца не е възникнало правото да претендира суми по договор за потребителски кредит №2475418/28.10.2016г.

В тази връзка сочи, че приложените към исковата молба уведомления са изпратени чрез пощенски оператор и ЧСИ, но не са получени от С.М..

Твърди, че в договора не е предвидена клауза, според която изявлението на едната от страните ще се счита достигнало до другата без фактически да е получено, с оглед което и съгласно практиката на ВКС, счита, че уведомленията не са връчени по съответния ред.

Заявява, че съобщенията за цедираното вземане могат да се връчат на длъжника с исковата молба. В случая, предвид проведената процедура по чл.47 ГПК, същите са получени от особения представител, назначен от съда.

Позовавайки се на разпоредбите на чл.34, ал.3 и чл.29, ал.5 ГПК приема, че е недопустимо съобщението за цесия да се извършва чрез особения представител, тъй като последният не разполага с изричните пълномощия да го приеме.

По изложените по-горе съображения счита, че преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, предсрочната изискуемост на вземането също не е надлежно съобщена на ответника.

Намира претенциите за неоснователни и поради липса на доказателства, обуславящи извод, че заемната сума е предоставена на ответника.

Моли съда да отхвърли установителния иск и предявените в условия на евентуалност осъдителни искове като неоснователни.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

На 31.10.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.М.М. е подписан Договор за потребителски паричен кредит №2475418, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника заем в размер на 7000 лева, които кредитополучателят приел да възстанови, ведно с такса за разглеждане на кредита; застрахователна премия и възнаградителна лихва в периода 14.11.2016г. – 14.10.2022г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 145.32 лева, съгласно погасителен план. Приложени са двустранно подписани ОУ за отпускане на потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съставляващи неразделна част от контракта.

Според чл.6, ал.4 от ОУ (Раздел: Лихви, такси и комисиони. Методика за изчисляване на променливия лихвен процент и на референтния лихвен процент) с потвърждаване на ОУ, потребителят приема, че ще се счита за надлежно уведомен по реда на чл.6, ал.3 на посочения от него електронен адрес, факс, мобилен телефонен номер и/или постоянен адрес, дори когато същите са променени, освен ако не е уведомил писмено УКФ за промяната.

В чл.12, ал.6 от ОУ е предвидено правото на кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

По силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, подписан на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 20.12.2016г., „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлило на ищцовото дружество вземането произтичащо от Договор за потребителски кредит №2475418/28.10.2016г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1.

Съобразно разпоредбата на чл.99 ЗЗД, цедентът потвърдил извършената цесия и упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници по всички вземания, които са цедирани.

Представени са писма, адресирани до длъжника, с изх.№УПЦ-П-УКФ/2475418/22.12.2017г. и изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2475418/09.07.2018г., ведно с известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД и уведомления на ЧСИ с рег.№760. От последните е видно, че ответникът не е установен на посочения в договора за кредит адрес и уведомленията не са му връчени, въпреки опитите на кредитора да установи местонахождението му.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7380/2018г. по описа на РРС срещу С.М.М. за сумите: 6690.75 лева – главница по 66 неплатени погасителни месечни вноски за периода 14.05.2017г. – 14.10.2022г. по договор за потребителски паричен кредит №2475418/28.10.2016г. сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2018г. до окончателното й изплащане; 517.12 лева – възнаградителна лихва за периода 14.05.2017г. – 18.12.2017г.; 399.84 лева – обезщетение за забава за периода 14.05.2017г. – 01.11.2018г.; 152.15 лева – заплатена държавна такса; 36 лева – разноски за връчване на уведомително писмо и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно, всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по делото доказателства и счетоводната документация, предоставена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вещото лице е установило, че по Договор за паричен кредит №2475418 по банкова сметка, *** С.М.М. е извършен превод на 427.36 лева (преводно нареждане от 31.10.2016г.). Кредитополучателят изпаднал в забава на 14.05.2017г. Към 01.11.2018г. непогасеното задължение по договора възлизало на: