Решение № 69 от 12.05.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000042 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 60/15.12.2021 г. по т.д. № 156/2021 г. Окръжен съд Плевен е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, с начална дата 06.08.2021 г., открил е производство по несъстоятелност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, постановил е налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, назначил е временен синдик на дружеството М. И. Н. и е насрочил първо събрание на кредиторите.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Новако Строй“ ЕООД само в частта му, в която е обявена началната дата на неплатежоспособност на дружеството „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД. Излагат се съображения за неправилност на постановения съдебен акт в тази част, тъй като спирането на търговската дейност, липсата на движение по банковите сметки на и след 06.08.2021 г. е функция на вече настъпила неплатежоспособност, а не начален момент на нейното проявление. „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД е финансирало/изпълнявало натрупаните си задължения с 1 приходите от текущата си дейност. Неговите приходи се формират от търговия /продажба/ с метални отпадъци, които дружеството не е заплащало предварително на техните собственици. По този начин с получените средства са се погасявали вече съществуващи задължения, за сметка на натрупването на текущи. Този ефект е видим както при погасяването на възникналите публични задължения, така и при частичното погасяване на задълженията към молителя и към други доставчици. Обстоятелството, че бившия едноличен собственик и управител И. Н. при всяко получено плащане е извършвал изтегляне на пари в брой, а при предстоящи плащания – внасяне на пари в брой сочи, че дружеството не е разполагало с отчитания като наличен паричен ресурс. Първата издадена от молителя „Новако Строй“ ЕООД фактура е с дата 08.06.2021 г., тя е останала неплатена, поради което молителят счита, че още от тази дата длъжникът е бил в невъзможност да посреща паричните си задължения със своето имущество, което състояние е било трайно.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде определена начална дата на неплатежоспособността 08.06.2021 г.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не заема становище, такова не е депозирано и в хода на въззивното производство.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал.

1 ГПК.

2

Пред Окръжен съд Плевен на 02.09.2021 г. е предявена молба от „Новако Строй“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, като се обяви неговата неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата 01.06.2020 г. В молбата са изложени обстоятелства, че на 31.05.2021 г. между „Новако Строй“ ЕООД и „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД е сключен договор, по силата на който молителят се е задължил да продаде отпадъци от черни и цветни метали при предварително уговорени цени за тон, намиращи се в производствената база в гр. Плевен, както и на кариерите и асфалтобазите в с. Бъркач и с. Градина. До 15.07.2021 г. купувачът осигурил работна сила за рязане, товарене и извозване на отпадъците, като за продадените количества били съставени две фактури - № 2549/08.06.2021 г. на стойност 22220,60 лв. и № 2596/15.07.2021 г. на стойност 114117,40 лв. По първата фактура са извършени частични плащания, като е останала непогасена сумата от 3000 лв. На 09.08.2021 г. по партидата на длъжника са вписани промени относно обстоятелствата – промяна на едноличния собственик и управител, както и седалището и адреса на управление. Промените са вписани по силата на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 03.08.2021 г. От последния обявен в Търговския регистър ГФО към 31.12.2019 г. е видно, че дружеството отчита като активи земи и сгради на стойност 80 хил.лв. Впоследствие единствения недвижим имот с построената в него сграда е продаден на 08.10.2020 г. на трето лице, като в Търговския регистър не е представен ГФО за 2020 г. С оглед обстоятелството, че длъжникът има безспорно и изискуемо парично задължение към молителя, което не е в състояние да изпълни, както и предвид на това, че финансовите затруднения нямат временен характер е отправена настоящата молба да бъде открито производство по несъстоятелност на „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, поради наличието на двете основания – неплатежоспособност и свръхзадълженост с начална дата 01.06.2020 г.

Ответникът „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва молбата, евентуално ако се открие производство по несъстоятелност счита, че началната дата следва да бъде 06.08.2021 г.

С обжалваното решение е прието, че е налице трайно и неотменимо състояние на неплатежоспособност на ответното дружество, с оглед 3 установените изискуеми и неизпълнени задължения по търговски сделки и изискуеми публични задължения, както и е налице свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ, като е приета начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството 06.08.2021 г., съобразно изследваните финансови показатели от вещото лице.

При така изложените обстоятелства и становища на страните, и предвид събраните доказателства настоящият състав мотивира следната фактическа обстановка:

Видно от рамков договор за покупко-продажба на черни и цветни метали от 31.05.2021 г., сключен между „Новако Строй“ ЕООД, като продавач, и „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД, като купувач, продавачът продава, а купувачът купува стоки, конкретизирани по вид, количество и цена чрез писмена заявка от страна на продавача, фактури и приемо-предавателни протоколи. Съгласно чл. 17 от рамковия договор купувачът се задължава да заплати на продавача цената на фактурираните стоки до три дни от издаване на съответната фактура. За извършените доставки са съставени фактура № 2549/08.06.2021 г. на стойност 22220,60 лв., от която погасени 19220,60 лв., и фактура № 2596/15.07.2021 г. на стойност 114117,40 лв.

По делото е приложен счетоводен баланс към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., отчет за приходите и разходите за 2020 г., отчет за собствения капитал за 2020 г. и отчет за паричните потоци по прекия метод за 2020 г.

Счетоводната отчетност на „Сто Ком комерс 1“ ЕООД се е водила от „Перфект Консулт“ ЕООД до 06.08.2021 г., след която дата новият собственик на капитала е заявил пред вещото лице, че дружеството не извършва дейност, не са правени счетоводни записи и не са подавани декларации и др. към НАП. За изготвяне на икономическия анализ относно състоянието на търговеца и изчисляване на показателите на ликвидност вещото лице е изследвало годишните и междинни счетоводни баланси на дружеството към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 30.06.2020 г., към 31.12.2020 г., към 31.03.2021 г., към 30.06.2021 г. и към 06.08.2021 г.

Коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството са, както следва: коефициент на обща ликвидност към 31.12.2017 г. – 1,89, към 31.12.2018 г. – 1,88, към 31.12.2019 г. – 2,37, към 30.06.2020 г. – 3,51; към 31.12.2020 г. – 2,52; към 31.03.2021 г. – 2,88; към 4

30.06.2021 г. – 2,88; към 06.08.2021 г. – 1,66; коефициент за бърза ликвидност - към 31.12.2017 г. – 1,69, към 31.12.2018 г. – 1,81, към 31.12.2019 г. – 2,30, към 30.06.2020 г. – 3,49; към 31.12.2020 г. – 2,46; към 31.03.2021 г. – 2,81; към 30.06.2021 г. – 2,81; към 06.08.2021 г. – 1,63; коефициент за незабавна ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,67, към 31.12.2018 г. – 1,38, към 31.12.2019 г. – 1,47, към 30.06.2020 г. – 2,71; към 31.12.2020 г. – 1,98; към 31.03.2021 г. – 2,36; към 30.06.2021 г. – 2,36; към 06.08.2021 г. – 1,49; коефициент за абсолютна ликвидност - към 31.12.2017 г. – 0,67, към 31.12.2018 г. – 1,38, към 31.12.2019 г. – 1,47, към 30.06.2020 г. – 2,71; към 31.12.2020 г. – 1,98; към 31.03.2021 г. – 2,36; към 30.06.2021 г. – 2,36; към 06.08.2021 г. – 1,49.

Коефициентът за обща ликвидност показва доколко наличните краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения, като приемливи стойности са над единица. Коефициентът за бърза ликвидност показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи /вземания, финансови активи и парични средства/ са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения, като приемлива е стойността на този показател над единица. В настоящия случай се установява, че за всичките анализирани моменти „Сто Ком Комерс 1“ ЕООД е в състояние да покрие с всичките си краткотрайни активи краткосрочните си задължения – коефициентите на обща и бърза ликвидност са над единица. Коефициентът за незабавна ликвидност показва доколко наличните финансови активи и наличните парични средства са достатъчни да покрият текущите задължения, а коефициентът за абсолютна ликвидност показва отношението на паричните средства към текущите пасиви, като се приспадат текущи погасявания на дългосрочни пасиви. Вещото лице е установило, че коефициентите на абсолютна и незабавна ликвидност са със стойност много по-висока от 0,40, което означава, че дружеството притежава най-бързо ликвидните активи – парични средства и може да покрие във всеки момент изискуеми задължения.

Наличието на парични средства е намерило отражение в баланса, с непрекъснато нарастване – от 24 хил.лв. в началото на анализирания период до 318 хил. лв. към 06.08.2021 г. Паричните средства представляват голяма част от краткотрайните активи, като към 06.08.2021 г. паричните средства са 90 % от краткотрайните активи на дружеството, а за периода 2020 – 2021 г. – над 75 %.

Показателите за финансова автономност дават количествена

5 характеристика на степента на финансовата независимост на дружеството от кредиторите. Коефициентът за финансова автономност е отношението на собствения капитал към пасивите на дружеството, като при стойности поголеми или равни на единица може да се счита, че предприятието е платежоспособно. Съответно коефициентът на задлъжнялост е отношението на пасивите на дружеството към собствения капитал и стойностите над единица сочат степен на задлъжнялост. В настоящия случай коефициентът на финансова автономност е, както следва: към 31.12.2017 г. – 0,35, към 31.12.2018 г. – 0,56, към 31.12.2019 г. – 0,94, към 30.06.2020 г. – 1,36; към 31.12.2020 г. – 1,52; към 31.03.2021 г. – 1,88; към 30.06.2021 г. – 1,88; към 06.08.2021 г. – 0,66. Коефициентът на задлъжнялост е, както следва: към 31.12.2017 г. – 2,89, към 31.12.2018 г. – 1,79, към 31.12.2019 г. – 1,06, към 30.06.2020 г. – 0,74; към 31.12.2020 г. – 0,66; към 31.03.2021 г. – 0,53; към 30.06.2021 г. – 0,53; към 06.08.2021 г. – 1,51. Към 30.06.2020 г., 31.12.2020 г., 31.03.2021 г. и към 30.06.2021 г. може да се счита според вещото лице, че предприятието е платежоспособно – коефициентът на финансова автономност е по-голям от единица, а коефициентът на задлъжнялост е по-малък от единица. Към 06.08.2020 г. може да се счита, че предприятието не е платежоспособно – коефициентът на финансова автономност е по-малък от единица, а коефициента на задлъжнялост – по-голям.