Решение № 5187 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5187 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110206443 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от П. В. Е., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.***, против наказателно постановление №23-4332002058/15.02.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, в частта, в която на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП единствено в частта му, в която са му наложени две административни наказания за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Навежда доводи, че не е извършил така вмененото му нарушение, поради което иска отмяната му в тази част. Твърди, че на посочената дата е управлявал процесното МПС, спазвайки всички правила за движение по пътищата. Оспорва описаната във санкциония акт фактическа обстановка, като не отговаряща на обективната истина. В тази смисъл твърди, че не е искал да избяга от последвалия го бул със специален режим на движение, последният не е подавал звуков, а само светлинен сигнал, поради което го 1 помислил за линейка, тъй като в близост се намирала болница, както и че е спрял доброволно управлявания от него автомобил.

Жалбоподателят, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени обжалваното НП, тъй като няма вина за вменените му нарушения.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призована, не се представлява и не взема становище по направените възражения в жалбата и по същество на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.04.2023 г., съгласно вписаната дата върху разписката, а жалбата против него е подадена чрез АНО на същата дата – 19.04.2023 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GА, с бл.№300829, на 06.02.2023 г., от компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Ц. В. В., в присъствието на един свидетел /очевидец/, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта Б. Б. Г., против П. В. Е., за това, че:

По пункт 1-ти: На 06.02.2023 г., в 22:30 часа, в гр.София, по ул.“Промишлена“, управлява лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№***, собственост на В.П. Е., ЕГН **********, с посока на движение от ул.“Братя Бартел“ към ул.“Жюл Лошо“, и при извършена проверка на ул.“Промишлена“ и ул.“Братя Прошек“, при извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7500“, с проба №01551, е установен положителен резултат над 0,5 на хиляда - 0,57 промила на хиляда в количество издишан въздух в апарата, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от 2

ЗДвП.

По пункт 2-ри: На 06.02.2023 г., в 21:35 часа, в гр.София, по ул.“Промишлена“, управлява лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№***, собственост на В.П. Е., ЕГН **********, с посока на движение от ул.“Братя Бартел“ към ул.“Жюл Лошо“, водачът не спира на ясно подаден светлинен и звуков сигнал, подаден на ул.“Монтевидео“ със служебен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№***, който е оборудван със специален режим на движение.

Автомобилът е спрян на ул.“Промишлена“ и ул.“Братя Прошек“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП;

По пункт 3-ти: Водачът не представя контролен талон към СУМПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актосъставителят посочил, че АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци, въз основа на изготвена от тях докладна запискаа от АП ППГ Сигма 2.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, на датата на неговото съставяне – 06.02.2023 г., с отразяване, че има възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражение пред АНО в законоустановения 7-дневен срок.

Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя административни наказания за две нарушения, както следва:

По пункт 1-ви: На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП;

По пункт 2-ри: На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По пункт 2-ри, процесното НП, поради липса на подадена жалба, е влязло в законна сила на 03.05.2023 г. и съдът не следва да се произнася в тази му част.

3

С процесното НП не е ангажирана отговорността на жалбоподателя за описаното нарушение в пункт 1-ви на АУАН, поради несъставомерност на деянието, с оглед резултата от медицинско изследване на дадената кръвна проба от 0,46 промила, съгласно отразеното в справката картон на водача, последното обусловило връщане на отнетото с акта СУМПС на жалбоподателя на 09.02.2023 г.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: обясненията на жалбоподателя; показанията на свидетелите В. и Г.; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; докладна записка; справка картон на водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО, издадени от министъра на вътрешните работи; Заповед №513з-772/28.01.2019 г. на директора на СДВР-МВР за преназначаване на актосъставителя на заеманата длъжност в СДВР.

Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя заповеди и акт за встъпване в длъжност, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на вменено на жалбоподателя разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съдът намира следното: нарушение на

Изложената фактическа обстановка по отношение на така вмененото нарушение се установява от събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на посочените дата, час и място, т.е. не оспорва качеството си на водач на описания в АУАН и НП лек автомобил. Същият оспорва извършването на нарушението, като в жалбата и дадените обяснения в хода на съдебното следствие твърди, че е помислил буса за линейка, поради което не е спрял само на подения от него светлинен сигнал, без звуков такъв, т.е. навежда доводи за липса на вина за извършване на нарушението.

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, вменява в задължение на водача на ППС, при подаден сигнал от контролните органи, да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията 4 на свидетеля Г. се установява по безспорен и несъмнен начин, че на посочените в АУАН дата, час и място, при изпълнение на служебните си задължения и с описания в двата акта служебен автомобил, оборудван със специален режим на движение, съвместно с колегите си от АП ППГ Сигма 2, са подали звуков и светлинен сигнал за спиране на водача на процесния лек автомобил, на който последният не се подчинил и не спрял веднага, а продължил движението си, и едва след няколко пресечки, сам отбил на найшироката улица в квартала и спрял, въпреки, че имал възможност да направи това и на преходните улици. Категоричен е, че водачът на МПС-то е възприел подадения светлинен сигнал за спиране, който ясно се е виждал, предвид тъмната част на денонощието, както и че освен светлинен сигнал, са подавали и звуков такъв за спиране. Свидетелят Г. добросъвестно съобщава и факта, че докато са следвали процесното МПС, неговият водач не е направил опит да отбие, за да пропусне служебния автомобил. Така описаното от свидетеляочевидец поведение на жалбоподателя, оборва дадените от последния обяснения, че не е спрял веднага, защото е помислил буса за линейка.

Безспорно при наличието на такива възприятия, жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си да отбие и пропусне „линейката“, което очевидно също не е направил. По тази причина, съдът възприема дадените обяснения от жалбоподателя в този смисъл единствено като защитна теза, с цел избягване ангажирането на административнонаказателната му отговорност за извършеното деяние. Показанията на свидетеля Г. намират подкрепа и в изготвената докладна записка от полицейски служител Д.И., в която се съдържат данни относно причината да последват управлявания от жалбоподателя автомобил, а именно: след като последният ги забелязал, по време на обхода им по ул.“Монтевидео“, рязко променил посоката си на движение и завил по ул.“Братя Бартел“, и след подаден светлинен и звуков сигнал, последният рязко ускорил и продължил движението си по ул.“Братя Бартел“ към ул.“Промишлена“. Горните данни навеждат на еднозначен извод, че жалбоподателят ясно е възприел, както служебния автомобил като полицейски, така и подадения светлинен и звуков сигнал за спиране, но съзнателно не е спрял управлявания от него автомобил, очевидно, за да избегне последваща полицейска проверка, при която е установено, че управлява МПС-то след употреба на алкохол, каквато констатация е направена в АУАН, но с процесното НП не е ангажирана отговорността му.

5

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г., като обективни, последователни и кореспондиращи на направените констатации в съставения АУАН. В този смисъл и предвид обстоятелството, че свидетелят В. е съставил АУАН, въз основа на данните от свидетели-очевидци и изготвената от тях докладна записка, съдът намира, че и неговите показания са обективни и в подкрепа на направените в акта констатации. Освен това, по делото няма данни, които да дават основание на съда да приеме, че свидетелите В. и Г. са предубедени пряко или косвено от изхода на делото, съответно за тяхно неправомерно поведение в хода на извършената проверка на жалбоподателя.

Елемент от фактическия състав на нарушението е фактът на подаване на сигнал от контролен орган, а че в случая е бил подаден сигнал, е несъмнено установено. Недопустимо е при подаден сигнал водачът да преценява какво поведение да следва. Законовото му задължение е да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Във всички случаи, докато участва във движението, водачът дължи и необходимото внимание към всички обстоятелства на и около пътя, и поради това, за да се приеме, че за него не е възникнало задължението по чл.103 от ЗДвП, е необходимо безсъмнено доказателство, че водачът не е могъл да види сигнала на контролния орган, каквото доказателство в случая не е налице. Напротив, налични са доказателства за такова поведение на жалбоподателя, изразяващо се в предпримане на бягство, което недвусмислено сочи на съзнателно взето решение за неподчинение, и то непосредствено, след възприемане на служебния автомобил и подадения от него сигнал. Управлението на МПС с концентрация на алкохол от 0,57 промила в издишания въздух от жалбоподателя, каквото деяние е описано в пункт първи на АУАН, безспорно представлява основателна причина за избягване на проверката, доколкото на жалбоподателя е било добре известно, че няма право да управлява МПС, след употреба на алкохол, независимо от факта, че не е ангажирана отговорността му за това нарушение с процесното НП, поради несъставомерност на деянието.

Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d23d836-77d1-4980-ae49-d51089d4d463