Решение № 188 от 12.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Благоевград, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200265 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. А. Г., чрез адвокат Л. Г., против Наказателно постановление № 25-0314-001014 от 15.01.2026г., издадено от Началника на РУ-Петрич към ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 102,26евро/200лв./ С НП е постановено също и отнемането на 13 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон. Твърди се също, че не е доказано извършването на посоченото в НП нарушение.

Иска се отмяна на обжалвания акт и присъждане на адвокатско възнаграждение в процеса за адв.Л. Г. .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /НП е връчено лично на жалбоподателя на 28.01.2026г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 10.02.2026г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна при следните аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 30.12.2025г. мл.автоконтрольор А. Г. при РУ-Петрич на ОДМВР-Благоевград, заедно с колегата си св. А. Г., били на работа и се придвижвали в гр.П със служебен автомобил , когато до дом № на ул.“Р “ и в посока на движение от ул.“Ч “ към ул.“Ц “, възприели да се движи срещу тях и в срещуположното платно за движение на пътя, лек автомобил с марка и модел“Т “ с рег.№ , който решили да проверят, като при разминаването им с този автомобил, св.Г. разпознал, че той се управлява от жалбоподателя З. Г., когото познавал. Полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал с автомобила си и обърнали движението на автомобила си на удобно за това място на пътя, след което тръгнали в посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, но тъй като не го застигнали по пътя, отишли на адреса, където св.Г. знаел, че З. Г. живее, а именно на паркинг на клон на „Уникредит Булбанк“АД, находящ се в гр.П , на ул.“Р “№ .

Същевременно възприели, че жалбоподателят извършил маневра „изпреварване“ с автомобила си, с която според тях създал опасност за 2 насрещно движещо се ППС. При пристигане на място на паркинга, свидетелите Г. и А. Г. видели , че е паркиран автомобила, в който св.Г. разпознал като водач именно З. Г. . Жалбоподателят бил извикан чрез майка му на паркинга, където му бил съставен от св.Г., в присъствието на св.Г., АУАН серия GA №4496713, във връзка с извършено нарушение по чл. 42, ал.2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП .Актът е връчен лично на жалбоподателя на мястото и на датата и на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 15.01.2026г., Началникът на РУ-Петрич при ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 250314-001014, с което за нарушението, квалифицирано като такова по чл. 42, ал.2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26евро/200лв./ С НП е постановено също и отнемането на 13бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 10.02.2026г.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, се удостоверява делегираната компетентност на санкциониращият орган да издава НП при нарушения по ЗДвП.

От приложената справка за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.

По делото след служебното изискване е представено писмо от РУ Петрич от дата 28.04.2026 година, с което се представя заверено копие на инормационна карта за дейността с УО -1, 2, на наряда заведена с № 314р30554/30.12.2025 година за служителите на РУ Петрич – А. Г. и А. Г. и от тези доказателства се установява, че на 30.12.2025г., въпросните свидетели за времето от 19.37 часа до 20.25 часа са били на смяна в гр. Б и на ул. Р , изход за с.П .

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава от цитираните писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които напълно 3 кореспондират по между си и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина. В подкрепа на направените фактически изводи са и показанията на свидетелите по акта Г. и Г., които установяват, че на процесната дата възприели маневра на процесния автомобил, управляван според св.Г. от жалбоподателя З.в на посоченото в АУАН място, заради което го последвали с пуснати светлини и звук на служебния автомобил, доколкото трафикът им позволявал това, но го изгубили и потърсили в последствие на известния им негов адрес в гр.П . Там заварили паркиран същия автомобил, съставили акта и го връчили лично на З. Г..

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.42, ал.2, предл.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока бе представена по делото и заповед за делегирани правомощия на издателя на обжалваният акт / Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН, като тези документи са и лично връчени на адресата.

В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата, длъжностно лице и място на съставянето им, дата на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението и доказателства за неговото установяване. В НП е посочена и ясна санкционна норма, която кореспондира с посочената правна квалификация на твърдяното нарушение.

Наред с това обаче съдът констатира, че при посочване на фактическите обстоятелства, при които е завършено твърдяното нарушение, е допусната съществена фактическа неяснота и непълнота, с което е накърнено и затруднено в значима степен правото на защита. Така 4 съдът установи, че нито в АУАН, нито в НП е пояснено в достатъчна степен как с извършената от жалбоподателя маневра „изпреварване“ на движещ се пред него автомобил, е „създал опасност„ за насрещно движещо се МПС, което също не е посочено като рег.№ или други характеристики за да бъде индивидуализирано и идентнифицирано в процес. Не е пояснено в достатъчна степен и само място на извършване на твърдяното нарушение, което е отразено в акта и НП като :„при навлизане в пътна лента предназначена за движението му“. Наред с това неясно описание на твърдяното нарушение и допълнително навеждане на други неточни и противоречиви фактически твърдения за „подаден светлинен и звуков сигнал“ за спиране на жалбоподателя за да му бъде извършена полицейска проверка, при което той „ускорил скоростта на автомобила си и предприел маневрата изпреварване“, без отново да е пояснено по какъв начин е подаден въпросния звуков и светлинен сигнал от свидетелите Г. и Г. , къде са се намирали те при подаването му /на пътно платно на посочената улица или в служебен автомобил/ и могъл ли е водача З. Г. да го възприеме еднозначно и своевременно този сигнал за спиране за да спре автомобила си за проверка.

Тази фактическа неяснота, съдът квалифицира като липсващ основен и задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН/за АУАН/ и респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/за НП/, което е съществено процесуално нарушение при издаване на НП, с което е накърнено в значима степен правото на защита и за това е самостоятелно основание за отмяната на атакувания акт .

Само за пълнота на акта следва да се посочи, че доколкото в АУАН са посочени двама свидетели на твърдяното нарушение, които са разписали акта, то възражението на жалбоподателя за нарушение при съставянето на този документ по чл. 43, ал.1 от ЗАНН, се явява неоснователно. Законодателят не въвежда забрана за свидетел по акта, на служител, който познава или разпознава дееца на датата и мястото на твърдяното нарушение.

Отделно от горното, съдът счита, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства, кредитирани от съда като годни и достоверни, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна, вмененото му административно нарушение по чл. 42, ал.2, т. 2, пр. 1 от ЗДвП.

5

Съгласно нормата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

В казуса, от обективна страна се установи, че на процесната дата и място /30.12.2025г./, в гр. П , по ул.“Р “, с посока на движение от ул. „Ч “ към ул. „Ц “, жалбоподателят З. Г. е управлявал МПС/ лек автомобил с марка „Т “ с рег.№ /, но не се доказа, че е предприел маневра „изпреварване“ на конкретен друг автомобил, движещ се пред него , с което е създал опасност за конкретно насрещно движещо се ППС, нито пък конкретното място, на което евентуално е имал подобно поведение , респ. че е навлязъл в пътна лента на конкретна улица, предназначена за движение на насрещно движещо се ППС, което застрашил с това си управление.

След като жалбоподателят отрича и има възражения въобще да е извършил вмененото му деяние на процесната дата и непоясненото място в гр.П , то доказателствената тежест за обосноваване на тези обстоятелства и релевантни факти по делото е именно на наказващият орган. В случая, дори и с показанията на свидетелите по акта обаче не можа да се изясни тази непълнота на НП и АУАН, още повече, че свидетелите /Г. и Г. /, сами наведоха противоречиви по между им твърдения за мястото на въпросната „застрашаваща маневра“ на З. Г. и едновременно заявиха, че мястото на тази маневра е на ул.“Р “, но наред с това и на място, различно и непосочено такова в АУАН, а именно:“срещу вход на парка“ при ул.“Драва“ или „Ц “ в гр.П /св.Г./. По същият начин с показанията на тези свидетели не се изясни кога и как са подали звуков и светлинен сигнал на жалбоподателя за да спре автомобила си за проверка и дали и кога той е могъл да възприеме този сигнал, за да препятства тази проверка като „ускорява“ автомобила си и извършва „застрашителната маневра“ прямо непосочен отново и неидентифициран автомобил и респ. ППС на процесната дата . При разпита на свидетелите възниква и неяснота относно това дали застрашеното МПС е било едно и конкретно възприето от полицейските служители такова или „повече участници в движението „,както сочи в показанията си св.Г., без и последното да кореспондира с АУАН.

6

Съдът от своя страна принципно също би могъл да прояви активност при събиране на доказателствата заради приложимото служебното начало в този процес, но в случая липсата на ясна и конкретна от фактическа страна рамка на вменяваното нарушение, заради липсата на задължителни реквизити на същата в АУАН и в НП/място на нарушението и начин на извършването му/, практически прави недоказуема такава рамка по същество въпреки положените усилия и на съда в тази насока в рамките на този процес.