Решение № 146 от 10.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. **, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100422 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от „***" ЕООД, ЕИК ** срещу „***“ ЕООД, ЕИК *** с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.327 , ал.1 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че дружеството като производител на дунапрен и изделия от него, и ответното дружество са се намирали в трайни търговски отношения с предмет продажба и доставяне на предлаганите продукти, като между тях се сключват неформални договори за продажба, като за сключването на всеки договор ищцовото дружество отправя заявка чрез телефонно обаждане, за което приемащият заявката представител на ответника води писмени бележки, или чрез съобщения в приложението „вайбър“. Сочи, че след сключването на договора се осъществява доставката на стоките, като за ответното дружество възниква задължение за заплащането им. Твърди, че през м.август за сключени три неформални договора за доставка на продуктите, предлагани от ищеца, но ответното дружество не е заплатило задълженията по тях. Заявява, че във връзка със сключените неформални договори са издадени 3 бр. фактури, както следва: по първия договор за продажба – фактура № 0000000622/10.08.2021 г. за сума в общ размер на 21 041,94 лв., с ДДС, с падеж 10.09.2021 г., с извършено частично плащане в размер на 4 000 лв., с остатъчна сума – 17 041,94 лв., по втория договор за продажба – фактура № 0000000634/20.08.2021 г. за сума в общ размер на 23 786,51 лв., с ДДС, с падеж 20.09.2021 г., като до момента не са извършвани никакви плащания по нея и по третия договор за продажба – фактура № 0000000640/25.08.2021 г. за сума в общ размер на 14 017,39 лв., с ДДС, с падеж 25.09.2021 г., като до момента не са извършвани отново никакви плащания по нея. Поради неизпълнение на задълженията, възникващи от сключените договори между страните, за ищцовото дружество възниква правен интерес за предявяване на настоящия иск, поради което моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответното дружество да заплати на ищеца гореописаните суми по издадените фактури, съобразно договорите за продажба, ведно със законна лихва за забава върху трите главници, считано от дата на подаване на настоящия иск – 30.08.2022 г. до окончателното заплащане на сумите.

Претендира разноски, прави доказателствени искания. Представя доказателства по опис.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който 1 заявява, че счита предявените искове за неоснователни и недоказани, направено е възражение относно местната компетентност пред РС **, като делото е било изпратено на РС ** по компетентност. Счита претенцията за необоснована, неоснователна и недоказана, оспорва изцяло по основание исковете, оспорват се твърденията, наведени в исковата молба, както и приложените доказателства, както и твърдението, че дружеството е страна по процесните договори, тъй като липсват доказателства за сключени договори с ищеца, както и заявки към него. Твърди, че видно от представените фактури липсва подпис на същите, както и доказателство, че те са получени и приети от ответника, като това се отнася и за стоките и разписките, които също не съдържат подпис на ответника. Заявява същото и по отношение на товарителниците, тъй като липсват доказателства стоките да са получени, като предвид всичко изложено счита, че искът е неоснователен и недоказан, като моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, възразява срещу доказателствените искания на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото 3 бр. фактури, № 0000000622/10.08.2021 г. за сума в общ размер на 21 041,94 лв., с ДДС, с падеж 10.09.2021 г., № 0000000634/20.08.2021 г. за сума в общ размер на 23 786,51 лв., с ДДС, с падеж 20.09.2021г. и № 0000000640/25.08.2021 г. за сума в общ размер на 14 017,39 лв., с ДДС, с падеж 25.09.2021 г. е видно, че същите са издадени от дружеството ищец и са с получател дружеството ответник. Видно от приетите по делото фактури, липсват подписи в графа „получател“.

От разпитаният в хода на производството свеидетел *** се установява, че същата, в качеството си на счетоводител при ищцовото дружество е запозната с търговските отношения между страните. Същата заявява, че в служебните ий задължение се е включвало да приема заявките, да ги изпраща към фабриката, да организира транспорта и да изготвя фактурата. Заявява, че отношенията мужду страните по делото датират от 2020г., като са имали установени отношения да получават заявка от ответното дружество по телефона, които те изпълнявали, съответно издавали фактура на ищцовото дружество, което извършвало плащане редовно . Заявява, че през 2021г. ответното дружество започнало да забявя плащанията, което довело до това да бъдат подканяни да платят неколкократно.

Според свидетелските показания на св.**, същият е осъществявал превоз за ищцовото дружество, като е превозвал дунапрен за ответното дружество, като е предавал превозваното лично на управителя на дружеството.

От изготвената по делото експертиза е видно, че процесните фактури са осчетоводени и при двете дружества – в ищцовото дружество са въведени като продукция, а ответното дружество е представило пред НАП като ги е включил в подадени справкадекларация по ЗДДС и е ползвал данъчен кредит. Експертизата установява, че само по фактура № 0000000622/10.08.2021 г. за сума в общ размер на 21 041,94 лв., с ДДС, с падеж 10.09.2021 г. има плащане в размер на 4000,00лв. на 19.08.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи на съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. В настоящия случай посочените по-горе реквизити са налице в представената като писмено доказателство по делото фактури № 0000000622/10.08.2021 г., № 0000000634/20.08.2021 г. и № 0000000640/25.08.2021 г., поради което се налага извода, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение.

2

В същото време вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. В този смисъл са Решение №211 от 30.01.2012 год. на ВКС по т.д. №1120/2010 год., ІІ т.о., ТК, Решение №96 от 26.11.2009 год. на ВКС по т.д. №380/2008 год., І т.о., ТК, Решение №№46 от 27.03.2009 год. на ВКС по т.д. №454/2008 год., ІІ т.о., ТК, Решение №42 от 19.04.2010 год. на ВКС по т.д. №593/2009 год., ІІ т.о., ТК и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че доколкото представената като писмено доказателство по делото фактури № 0000000622/10.08.2021 г., № 0000000634/20.08.2021 г. и № 0000000640/25.08.2021 г. съдържат всички изискуеми съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити и отразява съществените елементи на договора за продажба, посочени по-горе, то същите следва да се приемат като доказателство за сключения между страните договор за продажба, както и като доказателство за удостоверените в нея факти, в това число и факта на реалното предаване на стоката на ответника. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че посочените фактури са били осчетоводени в счетоводствата на страните, като вземане, приход и начислено ДДС при ищеца и като разход, ДДС и задължение при ответника; че същите са регистрирани в Дневника да продажбите при ищеца и в Дневника за покупките при ответника; че ответникът е ползвал право на данъчен кредит по тях; че фактура № 0000000622/10.08.2021 г. е била заплатена частично по банков път, като на 19.08.2021 год. е заплатена сумата от 4000 лева и че салдото по процесните фактури е било осчетоводено, като задължение в счетоводството на „***“ ЕООД, ЕИК *** и по-конкретно в счетоводна сметка 401 „доставчици“.

Изложеното само по себе си представлява недвусмислено признание на ответника на задължението и доказва неговото съществуване.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че страните по делото са били обвързани от валиден договор за покупко-продажба, поради което съдът намира предявеният иск с правно основание чл.79 ЗЗД за доказан по основание и размер, поради и което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл.

80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо 2593,83 лева в това число 2193,83 лв. за държавна такса и 400,00лв. за вещо лице. От ищеца се претендира и адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства за заплатено такова, поради и което съдът не ги присъжда.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, сьс седалище и адрес на управление: с.**, общ.**, ул.“**“ (стопански двор-сервиз), представлявано от управителя Ц***, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, р-н **, ул.“**“ №8, представлявано от управителя **, сумата от общо 54 845,84 (петдесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и четири ст.) лева, представляваща незаплатени суми по фактури № 0000000622/10.08.2021 г., № 0000000634/20.08.2021 г. и № 0000000640/25.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2022г. (дата на предявяване на иска) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, сьс седалище и адрес на управление: с.**, общ.**, ул.“**“ (стопански двор-сервиз), 3 представлявано от управителя Ц***, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. **, р-н **, ул.“**“ №8, представлявано от управителя **, сумата от 2 593,83 (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и 83 ст.) лева, представляващи разноски по производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – **: _______________________

4