Решение № 49 от 28.02.2024, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Девня, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100787 по описа за 2023 година

Предявен е чрез процесуален представител иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността от Д. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр.

В*********** срещу Р. И. С., ЕГН: **********, с адрес: с. С*********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **********, представляващ УПИ /парцел/ № VIII, в кв. 86, планоснимачен номер 85 от кадастралния план на село Щ., одобрен със заповед № 65/1993 г., находящ се в с. Щ., обл. Вълчи дол, обл. Варна с площ от 3 000 кв. м., както и за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху гореописания процесен имот.

Ищецът излага в исковата молба, че в периода от 01.06.1996 г. до 27.07.2023 г. е владял еднолично и самостоятелно гореописания недвижим имот трайно и необезпокоявано от никого, поддържал го е, не е позволявал нарушаването на владението и границите на имота от трети лица, като вследствие на изтеклата придобивна давност е придобил правото на собственост върху него. Излага, че имотът е ограден с мрежа, а на портичката му е бил поставен катинар, от който ключ и съответно достъп до имота е имал само той. Сочи, че все още не се е снабдил с документ за собственост на имота, както и, че трети лица, държавата и общината до момента не са имали претенции за правото на собственост върху имота, не са оспорвали изтеклата в полза на ищеца придобивна давност и не са се снабдявали с актове за собственост. Твърди също така, че ответникът Р. И. С. не е собственик на горепосочения имот, но през месец април 2023 г. на няколко пъти е проявявал 1 интерес към него, като първоначално е изразявал желание да го закупи от ищеца. Впоследствие - през месец юни 2023 г. ответникът самоинициативно е започнал да влиза в имота, без да предупреждава изрично за това ищеца, като на няколко пъти ищецът го гонил от там чрез устни предупреждения. Ищецът посочва, че на 28.07.2023 г. е отишъл да нагледа имота си и е установил, че катинарът на портата на имота е сменен, като старият катинар е разбит и захвърлен на земята, а на портата на имота е поставена нова верига с друг катинар, като в самия недвижим имот били разположение различни вещи на ответника, главно земеделски инвентар. В двора на имота малко по-късно се появил и самият ответник, който заявил, че „той ще държи ключа и той ще определя кой и кога ще ползва имота, защото ищецът не бил никакъв собственик“. Ищецът счита, че действията на ответника представляват такива по нарушаване на правото му на собственост, поради което и на основание чл.

108 от ЗС предявява настоящия иск срещу Р. И. С. за установяване на правото му на собственост върху процесния недвижим имот и за осъждане на ответника да му предаде владението на имота. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез проц. представител - адв. К. Т. от АК - София, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не отрича, че на 28.07.2023 г. е установил владение върху процесния недвижим имот в с.

Щипско с идентификатор ***. Твърди, че ищецът Д. С. Ж. не е собственик на горепосочения недвижим имот, не разполага с никакъв документ, доказващ както собствеността му, така и начина, по който я е придобил, както и че в имотния регистър няма вписан собственик, нито отбелязване на документ за собственост, издаден за този имот. С оглед на това оспорва факта, че ищецът е собственик. Не оспорва факта, че в периода от 01.06.1996 г. до 28.07.2023 г. ищецът е владял процесния имот, но счита, че той не би могъл да го придобие по давност, доколкото като ничия вещ имотът е станал държавна или общинска собственост по силата на закона и не може да бъде придобит по давност от частни лица. Твърди, че имота е станал държавна собственост през 1950 г. и е бил такъв към момента на установяване на владението на ищеца през 1996 г., поради което не може да се придобие по давност, тъй като съгласно § 1 от на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г.; изм. с Решение № 3 на Конституционния съд на РБ - бр. 18 от 2022 г./ давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на 2 други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Моли за отхвърлянето на иска и също претендира разноски.

С писмена молба вх. № 383/18.01.2024 г. ищецът, чрез проц. си представител – адв. Св. Ж. от АК – София излага, че след подаване на исковата молба ответникът му е предал владението на процесния имот, вкл. и ключове от катинара за входния портал, поради което прави искане за изменение на търсената защита – от осъдителен иск по чл. 108 от ЗС към установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на гореописания процесен имот.

В с.з. ищецът се явява лично и със своя пълномощник, който поддържа искането за изменение на правното основание на предявения иск. В хода на устите състезания моли за положително произнасяне по изменения иск.

Ответникът, редовно призован не се явява. Чрез проц. представител представя писмено становище, в което излага становище по искането за изменение на иска, изготвения по делото проект за доклад, представените от ищеца доказателства. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ на ответника на основание чл. 38 ал.. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.

На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на основанието на предявения иск, като същият от осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се счита предявен като установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прави следните фактически констатации:

Видно от представената скица на поземлен имот №15-91986725.08.2023 г. е, че ПИ с идентификатор **********, находящ се в землището на с. Щ., общ. Вълчи дол, обл. Варна е с площ от 2 425 кв. м. по КККР, одобрени със Заповед РД – 18-34/22.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като в КРНИ няма данни за собственици на имота или носители на други вещни права.

От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 5307001409/25.08.2023 г., издадено от Община Вълчи дол се установява, че данъчната оценка на ПИ с идентификатор ********** възлиза на 6 751, 20 лева.

Представени и приети като доказателство по делото са и два бр. удостоверения, издадени от Кмета на Община Вълчи дол и от Областния управител на Област Варна, от които е видно, че за процесния имот с идентификатор ******** няма съставен акт за общинска собственост или акт за държавна собственост.

3

От ответната страна е представена справка от Служба вписвания – гр. Девня, от която е видно, че в СВ няма вписани разпоредителни сделки за имота, вписана е само исковата молба по настоящото дело.

Видно от приетия по делото приемо – предавателен протокол, съставен на дата 20.09.2023 г. е, че на същата дата ответникът Р. И. С. е предал на ищеца Д. С. Ж. владението върху описания в исковата молба поземлен имот и ключа от катинара на входния портал.

В настоящото производство са събрани и гласни доказателства по искане на ищцовата страна. И тримата разпитани по делото свидетели - А. С.

Д., Д.а К. Н. и Е. И. К.еднозначно сочат, че ищецът е владял процесния имот непрекъснато и необезпокояван от никого от 1995 г. до момента, в който ответникът не се е самонастанил в него през лятото на 2023 г. Твърдят, че до този момент имота е бил ползван и обработван като зеленчукова градина единствено от ищеца и никой никога не е имал претенции към него. Заявяват, че в имота няма постройки, заграден е с оградна мрежа и има порта, която се заключва с катинар. Свид. Н. сочи, че преди 1995 г. имота се е ползвал от родителите на ищеца.

Съдът няма основания да не кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, доколкото по делото няма данни същите да се намират в родствена връзка с ищеца и да имат съдебни спорове с ответника.

Освен като обективни и безпристрастни същите следва да се кредитират и като взаимно кореспондиращи и базиращи се на преки и непосредствени впечатления.

При така визираните фактически констатации, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищеца, зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В настоящия казус в процеса на делото ищецът преминава от осъдителен към установителен иск, като в условията на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска и търсената с него защита.

Установителен иск е този, с който се иска само да се установи съществуването или несъществуването на дадено право, както е в случая да се установи, че ищецът е собственик на даден имот, ако ответникът оспорва това /положителен установителен иск/. Съдът намира, че в конкретния случай е налице извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че ответникът, макар и освободил владението на процесния имот, продължава да оспорва правото на собственост на ищеца върху него.

Ищецът основава собственическите си претенции върху имота въз основа на изтекло в негова полза давностно владение. За да е осъществен фактическият състав на оригинерния придобивен способ – давностно 4 владение, е необходимо да се установи, че: ищецът осъществява фактическа власт върху имота; че държи имота като свой; че е изтекъл предвиденият в закона давностен срок според вида на владението. Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според чл.

70 ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее веща на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната в закона форма е опорочена. Доколкото по настоящото дело не се установява ищецът да е придобил процесния имот на някакво юридическо основание, годно да направи собственик, то приложима е 10 годишната давност. За установяване осъществяването на фактическа власт от ищеца върху имота с намерение за своене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели. С гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на имота по давност. О т кредитираните показания на разпитаните свидетели се установява, че от 1995 г. – 1996 г. до настоящия момент процесния имот се е владеел от ищеца, който е полагал грижи за него като за собствен. Ето защо, съдът приема, че по делото е доказан обективният елемент от придобивното основание давностно владение – осъществяването на фактическа власт върху имота от страна на ищеца. Намерението за своене на вещта се предполага.

След като ищецът е владял имота с намерение за своене явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 и повече години, то той го е придобил по давност.