Решение № 462 от 15.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Бургас, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120106183 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, представляван от ******, действащо чрез пълномощник юрисконсулт *****, против Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ******, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1471/24.06.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 4476/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 322. 05 лева, от които 306. 93 лева, представляваща главница, включваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, *****, с ИТН ****, клиентски номер **********, ведно с обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15. 12 лева за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г. /като такава не е начислява за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително/ и законна лихва върху главницата от 23.06.2021 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуващо между страните облигационно отношение, свързано с продажбата на 1 електрическа енергия при публично известни общи условия, изпълнение на задължения на продавача за доставка на енергия по партидата на клиентски номер **********, отнасящ се за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в гр. Бургас, *****, като същият не е изпълнил задължението си за заплащане стойността на доставени в обекта ел. енергия и мрежови услуги за периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. в общ размер от 306. 93 лв., която се търси със съответните лихви.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Ц.С., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди се, че не е доказано, че ответникът има качеството на собственик, ползвател или наемател на обекта, за да се ангажира отговорността му, още по-малко наличието на сключен договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди.

Недоказано било и потребеното количество енергия.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 4476/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за търсените в настоящото производство суми от ответника. В хода на заповедното производството длъжникът не е бил открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.

Съгласно фактура № 1241941330/30.11.2020 г. за отчетния период от 23.10.2020 г. до 22.11.2020 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 147. 41 лв. с ДДС. Съгласно фактура № 1243796721/31.12.2020 г. в отчетния период от 23.11.2020 г. до 22.12.2020 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 159. 52 лв. с ДДС или общо главница в периода на претенцията от 306. 93 лв. с ДДС. Във фактурите се съдържа и детайлна разпечатка за изразходените кВтч ел. енергия и съответно стойността й.

Видно от изисканите данни от Община Бургас, се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот през 2012 година по наследвяне, като е представена в тази връзка Декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

2

При тези данни се налага извода, че в периода на претенцията от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. ответникът се легитимира като собственик на процесния обект, при все че липсват данни и подкрепящи ги доказателства да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост. Всъщност това е регистрираният постоянен и настоящ адрес на лицето.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

В съответствие с възложената доказателствена тежест, ищцовото дружество следва да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните, свързано с продажбата на електрическа енергия, доставяна до посочения обект, както и размера на задължението на ответника за главницата и дължимата мораторна лихва.

В тази връзка съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационно правоотношение между страните. На първо място съгласно разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон за сключването на търговска сделка, каквато е продажбата на електрическа енергия, не е необходима писмена форма.

Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото дружество, продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Към процесния период /23.10.2020 г. до 22.12.2020 г./ действат Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД, одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД влизат в сила на 27.06.2008 година, след като са публикувани на сайта на дружеството. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и съгласно чл. 13 от действащите в процесния период общи условия от 10.05.2008 г., ищецът е длъжен да снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа, а според установеното в чл. 1 т. 4 от общите условия, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Така ищецът доставил на ответника – собственик на такъв обект, в периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. електрическа енергия на обща стойност 306.93 лв. В чл. 27 от приетите с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, клиентът заплаща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата до деня на плащане на сумата.

При това съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат 3 уважени.

При този изход на спора и по разноските:

Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв., включваща заплатената за производството държавна такса от 75 лв., заплатен депозит за особен представител в размер на 150 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност по делото

При това общата дължима сума за разноските е в размер на 400 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

Приема за установено, че Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ******, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, представляван от ******, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1471/24.06.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 4476/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 306.93 лева - главница, представляваща стойността на доставена електрическа енергия за периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. по партидата на клиентски номер **********, отнасящ се за обект на потребление в гр.

Бургас, *****, с ИТН ****, ведно с мораторна лихва в размер на 15.12 лева върху главницата за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г., и законната лихва върху нея от подаване на заявлението – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ******, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, представляван от ******, сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. за ч.гр.д. № 4476/2021 г. и 325 лв. за гр.д. № 6183/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Вярно с оригинала!

4

К.К.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5