Решение № 488 от 23.04.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

IV – 55 23 април 2020 година град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА

МИХОВА мл.с.

ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 139 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби срещу Решение №166/26.08.2019г., постановено по гр.д.№723/18г. по описа на районен съд Несебър, с което е обявен, на осн.чл.216, ал.1, т.4 ДОПК за недействителен спрямо Държавата, договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт №

30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г. по описа на нотариус Ст.Ангелов с район на действие РС-Несебър, по силата на която „Стамали“ ЕООД - с.Равда, в качеството си на длъжник на държавата с установени с Ревизионен акт №*********/11.12.2013г., публични задължения в общ размер от 54605,79лв., от които главница 47 551,70лв. и лихви за просрочие от 7054,09лв., е продало на ответниците – физически лица - Г.П.Г., Е.Х.Г., К.И.С. и Г.Г.С., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес в ****, находящ се в сграда № 2 с предназначение за жилище, апартамент със застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м./ид.ч. от общите части на сградата, ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, представляващо ПИ с идентификатор *** по КК на с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ТД на НАП-Бургас сумата от 950лв., представляващи сторените разноски за юк.възнаграждение, както и да заплатят солидарно по с/ка на РС-Несебър дължимата държавна такса по делото в размер на 142,11лв.

Въззивна жалба вх.№8433/15.10.19г. – вх.рег. НРС, е подадена от ответниците Г.П.Г. и Е.Х.Г.. Излагат се подробни съображения, досежно предпоставките, които следва да се налице за уважаване на иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, за да се обоснове тезата на въззивниците, че не е налице субективния елемент – намерение за увреждане на кредитора. Имотът е придобит от дружеството – продавач, след като му е връчена заповедта за възлагане на ревизия; към датата на покупко-продажбата, ревизионният акт все още не е влязъл в сила.

Доказателствата по делото сочат, че продажбата е извършена не за увреждане на Държавата, а за снабдяване на дружеството със средства с оглед търговската му дейност и за разходи във връзка с предотвратяване изнасянето на имота на публична продан, поради вписана върху него договорна ипотека. Ищецът не е вписал възбрана върху имота в хода на ревизионното производство; поради вписаната върху имота ипотека, първи би се удовлетворил ипотекарния кредитор, а не ищеца.

Въззивна жалба вх.№8778/24.10.19г. – вх.рег.НРС, е подадена от ответниците К.И.С. и Г.Г.С.. Според въззивниците, е налице противоречие в мотивите на първоинстанционното решение.

Страните не спорят за съществуване на задължение на продавача спрямо държавата, нито за извършената продажба, след връчване на заповедта за ревизия. Налице е спор относно намерението за увреда на кредитора с тази сделка.

Подробни и пунктуални съображения се излагат за оспорване изводите на съда: фактите, установени по делото само са посочени, но не са обсъдени; при липса на доказателства за намерението за увреждане, съдът приема иска за доказан, само на основата на ревизионния акт. Пунктуално са посочени факти и обстоятелства, които въззивниците тълкуват в противоречие с изводите на съда че продажбата е осъществена с намерение за увреда. По делото е доказано основанието за продажба – получаване на средства за търговска дейност и за разходи в изпълнително производство.

Излагат се съображения за необоснованост на решението.

Препис от въззивните жалби на ответниците са връчени на НАП – ТД Бургас. В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори. Според ищеца, жалбите са недопустими, защото жалбоподателите не доказвали наличието на всички предпоставки относно своята процесуална легитимация. Посочена е съдебна практика, цитирани са нормите на ДОПК, за да се обоснове тезата, че след като е налице възложена данъчна ревизия, завършила с ревизионен акт, извършената сделка уврежда кредитора, т.к. с получените от нея суми не са погасени публичните задължения на продавача.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и видно от представената справка на Агенция по вписванията, с договор за покупко – продажба, сключен на 26.08.2013г., ответникът „Стамали“ ЕООД – с.Равда, е закупил от „Сле Груп“ - ООД, правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес в **** със застроена площ от 84,46кв.м., ведно с 12,32кв.м. ид.ч.

Не се спори, че с нотариален акт нот. акт № 30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г. по описа на нотариус Ст.Ангелов, с район на действие района на НРС, ответникът „Стамали“ – ЕООД, е продал на ответниците Г.Г. и К. Сиршнишка, през време на браковете им със съотв. Е.Г. и Г.С., правото на собственост върху същия имот, за сумата от 18000 лева, заплатени в брой.

Не се спори и видно от представения нотариален акт, с договор за учредяване на ипотека, сключен с нотариален акт №67, нот.д.№244/18.03.14г., на нотариус М.Бакърджиева, върху гореописания имот е учредена ипотека в полза на „Ем Джи Финанс“ – АД, за обезпечение на задължение по договор за заем на „Стамали“ – ЕООД, в размер на 44000 лева.

Ипотеката е заличена на 20.06.14г.

Не се спори, че по силата на Заповед за възлагане на ревизия №1300951/24.04.2013г., връчена на 07.05.2013г. на упълномощен представител на дружеството П.Филипов, на „Стамали“ ЕООД е извършена ревизия. Въз основа на извършената проверка от НАП, е издаден Ревизионен акт № *********/11.12.2013г., с който са установени публични задължения в общ размер от 54605,79лв., от които главница 47551,70лв. и лихви за просрочие от 7054,09лв.. Ревизионният акт е връчен на 21.12.2013г. на управителя на „Стамали“ ЕООД – Борислава Филипова; същият е обжалван и с влязло в сила на 17.07.2015г. Решение №1173/01.07.2015г. по адм.дело № 917/2014г. по описа на Административен съд-Бургас, жалбата на „Стамали“ ЕООД е отхвърлена.

В хода на ревизионното производство с Постановление от 05.11.2013г., връчено на 12.12.2013г., е наложена предварителна обезпечителна мярка – запор върху МПС л.а.Ауди С8 с рег. № А7711КХ с балансова стойност 84000лв., собственост на „Стамали“ ЕООД.

Ищецът твърди, че сделката, извършена с нотариален акт нот. акт №

30/12.06.2014г., том VІІ, рег.№ 6395/дело № 1193/2014г., е сключена от ответника „Стамали“ – ООД, с намерение да увреди Държавата, като негов кредитор. Поради това претендира на осн. чл.216, ал.1, т.4 ДОПК прогласяването й за недействителна по отношение на Държавата.

Ответникът „Стамали“ – ЕООД не изразява становище по иска.

Ответниците Г.Г. и Е.Г. оспорват исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че процесният имот е придобит от „Стамали“ – ООД в хода на производството по назначената ревизия; ако дружеството е имало намерение да увреди Държавата, не би придобило имущество. Към датата на извършване на атакуваната сделка, продавачът все още не е имал установени публични задължения - продажбата е извършена преди влизане в сила на административния акт и съдебното решение. При проверка в НАП не е било възможно да бъде установено наличие на задължения на продавача, поради което и купувачите по сделката са напълно добросъвестни и не са знаели по никакъв начин за ревизионното производство, като такива справки не се и извършват от НАП.

Според въззивниците, не е налице намерение за увреждане на кредитора по публичните задължения. Към датата на сключване на сделката, процесният имот е бил ипотекиран в полза на „Ем Джи Финанс“ АД, като продажбата му е имала за цел получаване на средства за погасяване на обезпеченото с ипотека задължение. Освен това, при насочване на принудително изпълнение от страна на НАП към процесния имот, то продажната цена би удовлетворила с привилегия ипотекарния кредитор.

Публичният изпълнител не е поискал налагане на предварително обезпечение в хода на ревизионното производство, нито към датата на съставяне на ревизионния акт, нито е предприел каквито и да било действия по препятстване сключването на процесната сделка.

Като цел на продажбата се сочи необходимост от средства за осигуряване на защита по наказателно дело, образувано срещу П.Филипов-съпруг на управителя на „Стамали“ ЕООД за допуснато през 2013г. ПТП, за което деяние през 2015г. е осъден на лишаване от свобода, довело до невъзможност за погасяване на ипотеката.

Ответниците К.С. и Г.С. оспорват иска с идентични съображения.

За установяване на твърденията на страните в първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Радослав Иванов Г. – брат на ответника С.и П.Г.Г. – син на ответниците Г.. Свидетелите установяват, че семействата С.и Г. от години летували в апартамент, собственост на св.Г., находящ се в гр.Св.Влас. Те също имали намерение да си закупят съвместно ваканционен апартамент. Чрез свой познат, свидетелят Г. узнал, че в с.Равда се продава спешно апартамент. Продавачът П.(П.Ф.– съпруг на Б.Ф.- управител на „Стамали“ – ООД – бел. съдия - докладчик) им показал процесния апартамент. При огледа обяснил, че има строителен бизнес и спешно му трябват пари, за да въведе в експлоатация сградата и да погаси ипотеката, която тежи върху имота.

Апартаментът бил на замазка и шпакловка. Ответниците се свързали с адв. Чанка Попова, която изготвила документите за сделката, проверила имота за тежести и продавача за задължения спрямо НАП. Споменала на ответниците, че П.направил ПТП. При разговор с Филипов, последният обяснил, че парите от сделката му трябват и за адвокат, защото блъснал някаква жена. Страните се договорили за цена от 18000 лева в брой, макар че преди това имотът бил обявен за 25000 лева, но П.Ф.имал спешна нужда от пари. Двете семейства дали по 9000 лева в брой

От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че управителят на ответното дружество „Стамали“ ЕООД –

Борислава Бисерова Филипова е сключила граждански брак на 29.01.2005г. с П.К.Ф.

Видно от справка за съдимост П.Ф.е осъден с влязла в законна сила на 29.07.2016г. присъда на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим за допуснато на 01.06.2013г. след употреба на алкохол ПТП със смърт на трето лице.

На 08.04.2015г. в търговски регистър е вписана промяна в собствеността и управлението на „Стамали“ ЕООД, като дружествените дялове са продадени от Борислава Филипова на Тунджай Емин Хасан.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, изр.1 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид събраните поделото доказателства, становищата на страните, и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Съобразно нормата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, недействителни спрямо Държавата са сделки или действия, сключени след датата на установяване на публично задължение, съотв. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат са установени публични задължения, с намерение да се увредят публичните взискатели.

Субективният елемент на фактическия състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника. Правилото на чл.134 и чл.135 ЗЗД е приложимо само за хипотезата на чл.216, ал.3 ДПОК, за случаите извън ал.1, какъвто не е настоящия. Следователно елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение на длъжника за увреждане на публичния взискател - кредитор. Намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца. (Решение №436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова).