Решение № 111 от 23.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ловеч, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200649 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000166/15.04.2025 г. на З. Щ. М., Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на Х. С. Х., с ЕГН **********, точен адрес гр. С. ул. Н.Р. № .. ет... , ап. ..на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв., за това, че на 05.04.2025 г. в 14:46 часа, в община ЛОВЕЧ, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, АУДИ С 8, ..., България при обстоятелства: ПП-1-4 км 55+900 с посока на движение от гр. Варна към гр.

София управлява лек автомобил Ауди С8 с рег. номер.... собственост на ....... ЕООД ЕИК...., като не съобразява поведението си с пътната маркировка. Водача не е сам в автомобила, с което е извършил:

1. НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Х. С. Х., който го обжалва в срок и моли същото като незаконосъобразно и неправилно и съставено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила да бъде отменено. Моля да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него, редовно призована не се явява и адв. Г. С. По делото е депозирана писмена защита от адв. С., процесуален представител на жалбоподателя, с вх. №10713/19.09.2025 г., с която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи. Моли съда да присъди в полза на доверителят и разноски в размер на 400 лева.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Същия е депозирал молба по делото, с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди издаденото НП. Прави възражение за прекомерност на 1 основание чл.53, ал.4 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите И. Б.

Т., Е. П. М. и С. Е. Ж., от писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 05.04.2025 г. бил съставен Акт Серия GA № 817802 за установяване на административно нарушение от свид. И. Б. Т. в присъствието на свид. Е. П. М. и свид. С. Е.

Ж. против Х. С. Х. с ЕГН **********, точен адрес гр. С., ул. Н. Р., № .., ет......ап..., за това, че на 05.04.2025 г. в 14:46 часа, в обл. ЛОВЕЧ, общ. Ловеч, път Коритна- Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище - /Разград – Шумен/ километър 55, при обстоятелства: ПП-1-4 км 55+900 с посока на движение от гр. Варна към гр. София управлява лек автомобил Ауди С8 с рег. номер .. собственост на ... ЕООД ЕИК ...., като не съобразява поведението си с пътната маркировка. Водача не е сам в автомобила, с което виновно е нарушил:

1. чл.6 т.1 - НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, от ЗДвП;

С акта не са иззети доказателства. В акта е вписано „Имам възражения не съм нарушил пътната маркировка“.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН „Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им.“. Видно от отразеното в съпроводително писмо с рег. №176200-4837/19.06.2025 г., с която е депозирана жалбата в РС Ловеч, ведно с административно наказателната преписка, към датата на изпращате на документите в РУ Ловеч, не е върнат екземпляр от процесното НП, изпратено за връчване, с отразени дата на връчване и подпис. По делото по искане на съда е депозирано и писмо с вх. №1432/05.02.2026 г. от Началника на РУ Ловеч, видно от което не могат да представят на съда доказателства на коя дата НП е връчено на жалбоподателят, тъй като лицето не е открито на адреса и липсват при тях доказателства за надлежно връчване и подписване на НП. Тъй като е задължение на наказващият орган да ангажира доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, както и като взе предвид, че процесното НП е издадено на 15.04.2025 г., а жалбата против него е депозирана в РУ Ловеч на 30.04.2025 г., видно от отразената дата в електронния подпис, с който е подписана и жалбата е изпратена, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима /съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от връчване на НП/.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това 2 произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдът счита, че административно наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като наказаното лице е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено и така да организира адекватна защита. В АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателя не съобразява поведението си с пътната маркировка, но в какво точно се изразяват действията му, с които не е съобразил поведението си, не е посочено. Това създава неяснота, която рефлектира на законосъобразността на издадените АУАН и НП.

Няма спор между страните, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДВП водачите на МПС следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, но същевременно с това разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, което в случая видно от обжалваното НП не е направено.

Изложеното дотук налага изводът, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби, тъй като не е налице ясно, точно, пълно и коректно излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушението.

Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатото нарушение е неотстранимо поради което и налагат отмяна на НП.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата 400.00 лв., което се установява от представения по делото договор за правна защита и 3 съдействие. Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 400 лв.“. С оглед на това, ОД на МВР – Ловеч следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х. С. Х., с ЕГН **********, точен адрес гр. С., ул. Н. Р., № .. ет... , ап... сумата 204.52 евро /400.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-1762-000166/15.04.2025 г. издадено от З. Щ.М., Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, опълномощен с 8121з1632/02.12.2021 г., с което е наложена на Х. С. Х., с ЕГН **********, точен адрес гр. С., ул.

Н. Р., №..ет... ап... на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20.00 лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Ловеч да заплати на Х. С. Х., с ЕГН **********, точен адрес гр. С., ул. Н. Р., № .. ет... , ап... , сумата от 204.52 евро /400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

4