Решение № 1170 от 06.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Варна, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110108200 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от М. Ц. Д., ЕГН **********, действащ чрез адв. Й. А., срещу „Д. З.“ АД, ЕИК *, действащ чрез юрк. И. Г., пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 100.00 лева, частичен иск от общо 14 001.16 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, протекторзадна броня, водач ляв задна броня, капак заден, под багажник, основа заден ляв калник външна, основа заден десен калник външна, рог заден ляв, подкалник PVC заден десен, калник заден десен, калник заден ляв, подкалник PVC заден ляв, врата задна лява, предна врата лява, праг ляв, стоп десен, стоп ляв, надпис марка, надпис модел, габарит десен заден ДКН, рог заден десен престилка задна, ауспух задна част, държач под ляв стоп, държач под десен стоп, панта заден капак дясна, панта заден капак лява, греда напречна багажник, облицовка багажник вътрешна лява, облицовка багажник вътрешна дясна, основа стоп ляв, основа стоп десен и тампон ауспух заден на собствения на ищеца лек автомобил марка „П.“, модел „*“, с peг. № *, причинено в резултат на реализирано на 03.02.2024 г. На АП „Х.“ км. * ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „А.“, модел „*”, с peг. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2024 г. около 10:35 часа, на АМ „Х.“ км. *, ищецът, управлявайки собствения си автомобил „П. *“, рег. № * по посока гр. С., видял животно пред себе си и за да предотврати удара намалил скоростта, в резултат на което бил блъснат отзад от л. а. „А. *“, рег. № *, управляван от Д. Д..

За възникналото ПТП били уведомени контролните органи, които посетили мястото на ПТП и съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2014-1020-189. В съставения КП като виновен бил посочен водачът на л. а. „А. *“, рег. № *, а като причина за реализирането на ПТП, че същият се движел с несъобразена дистанция, поради което и блъска автомобила на ищеца.

1

Лекият автомобил на виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните увреждания по лекия автомобил на ищеца.

На 05.02.2024 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета, ведно със снимков материал.

В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 7 998.40 лева. Ищецът счита, че заплатеното обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 22 000.00 лева, от която следвало да се приспадне заплатеното извънсъдебно обещетение в размер на 7 998.40 лева.

По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения остатък в размер на 14 001.16 лева.

Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск, но го оспорва по основание и по размер.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „ГО на автомобилистите“ със срок на действие от 30.12.2023 г. до 29.12.2024 г. за лек автомобил марка „А.“, модел „*“, с peг. № *; че на 03.02.2024 г. е реализирано ПТП по описания в исковата молба механизъм; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка и е изготвен снимков материал; че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 7 998.40 лева.

Ответното дружество обаче оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че с извършеното от застрахователя плащане интересът на ищеца е напълно удовлетворен, доколкото паричната равностойност на действителната претърпяна вреда, изчислена към датата на ПТП, възлиза на изплатената сума.

По същество моли съда да остави без уважение предявения иск и да присъди в полза на ответното дружество сторените съдебно-деловодни разноски, имайки предвид че гражданските притезания са погасени чрез доброволно извънсъдебно плащане.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения иск. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя размера на иска, като го увеличава до сумата в размер от 13 072.93 лева, частично от общо 14 001.16 лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 10.03.2025 г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1./ че за лек автомобил марка „А.“, модел „*“ с peг. № * е сключен с ответното дружество договор за застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на действие от 30.12.2023 г. до 29.12.2024 г.; 2./ че на 03.02.2024 г. е реализирано ПТП по описания в исковата молба механизъм; 3./ че ищецът на 05.02.2024 г. е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка и е изготвен снимков материал; 4./ че на ищеца е изплатено обезщетение в размер от 7 998.40 лева.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „П.“, модел „*”, рег. № *.

По делото е ангажиран констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20241020-189 от 03.02.2024 г. на л. 5, от който е видно, че механизмът на ПТП е съответен на твърдения в исковата молба.

2

От приобщение протокол за извършен оглед по щета № 211712720 от 27.04.2024 г. от служител на ответния застраховател се установяват и щетите по собствения на ищеца лек автомобил.

По делото са ангажирани и две експертни заключена – първоначална единична САвТЕ и повторна САвТЕ.

Съгласно първоначалното експертно заключение възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на 24 105.75 лева, а действителната му стойност към 03.02.2024 г. е 21 400.00 лева. Стойността на запазените автодетайли от процесния автомобил, които е възможно да не са увредени, след приспадане на разходите е в размер на 618.98 лева.

Автомобилът при продажба на скрап струва 384.00 лева, а стойността, която би заплатил търговец на употребявани резервни части за останките от процесния л. а. е 1 200.00 лева.

Съгласно повторното експертно заключение общата стойност на щетите на лекия автомобил на ищеца по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 24 757.46 лева и включва цената на труда и материалите /с части втора употреба и с нови части/.

Действителната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП възлиза на 22 271.33 лева. Според вещото лице инж. К. единствено сигурната цена, която би получил собственикът на увреденото МПС, е при продажба на скрап срещу сумата от 438.88 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да обори презумпцията за вина, включително да докаже всички свои дилаторни и перемпторни възражения, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило по описания в исковата молба механизъм и на посочените място, дата и час; че ищецът е собственик на увредения лек автомобил „П. *“, рег. № *; че за лек автомобил „А. *" с ДК № * е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 7 998.40 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.

Настъпването на щетите по процесния мотоциклет, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещите лица по изслушаните първоначална и повторна САвТЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, пълни, ясни, обективни.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 7998.40 лева, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г.

3 на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).