Определение № 3117 от 11.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 11.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Гроздева

Членове:

Геновева Николаева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002103459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н. срещу решение № 7 от 14.01.2025 г. по в.гр.д.

№ 191 от 2024 г. на Ямболския окръжен съд, II въззивен състав, с което е потвърдено решение № 39 от 26.01.2024 г. по гр.д.№ 881 от 2023 г. на Ямболския районен съд, IV състав, за отхвърляне на предявения от М. Д. Н. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху следните недвижими имоти: нива с площ от 4,516 дка, находяща се в землището на [населено място], Я. област, местността „Г.“, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на селото, нива с площ от 8,050 дка, находяща се в землището на [населено място], Я. област, местността „Ю.“, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на селото и нива с площ от 7 дка, находяща се в землището на [населено място], Я. област, местността „Е.“, представляваща имот № ***по плана за земеразделяне на селото.

В жалбата се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Поставят се следните въпроси:

1. Счита ли се за липса на съдействие на страните като нарушение на служебното начало, липсата на указание кои са съществените факти и обстоятелства, отнасящи се до решаването 1 на спора по същество, вкл. не само с доклада на съда, но и по време на развитие на производството, с оглед провеждането на доказателствена стратегия на страните ?

2. Допустимо ли е решаващият състав да постанови решение въз основа на факти и обстоятелства, приети единствено въз основа на реакция от страната по делото, чийто интерес е пряко засегнат от въпросните факти и обстоятелства ?

3. Каква е същността на „завладяването“ като правен институт?

4. Възможно ли е чрез „завладяване“ да се установи фактическа власт, считаща се за своене на вещта априори, тоест само по силата на самото установяване на фактическата власт ?

5. Наличието на известни собственици на имота, изключва ли придобиването му чрез установяване упражняването на фактическа власт, без необходимост от достигане до другите собственици на намерението за своене, като способ за придобиване на същия ?

6. Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи доказателствата на самостоятелна преценка и изложи свои мотиви, съдържащи техния анализ в светлината на исковата претенция, ведно с възраженията на страните, изразените становища в хода на съдебното производство и посочените във въззивната жалба ?

По първите два въпроса се сочи противоречие на решението с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по гр.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, по третия, четвъртия и петия въпрос се твърди основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по шестия въпрос се твърди противоречие със следната практика на ВКС: решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т.д.№ 1608 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 94 от 2016 г. по т.д.№ 3768 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 161 от 04.10.

2016 г. по т.д.№ 2220 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 202 от 25.01.2018 г. по т.д.№ 1826 от 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.

В писмен отговор от 22.04.2025 г. ответницата Т. Г. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Третите лица- помагачи на страната на ответницата Й. И. Н., М. Н. Т., М. В. М., Й. Р. Х. и Ж.

Р. Н. не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението, ВКС съобрази следното: Съдът е бил сезиран с иск, предявен от М. Д. Н. срещу Т. Г. К. за установяване правото на собственост на ищцата върху посочените три земеделски имота. Ищцата е твърдяла, че е собственик на тези имоти по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 51 от 09.11.2000 г., сключен с Й. Ж. М..

Ответницата била приобретател на процесните имоти по няколко сделки, сключени много по-късно /през 2012 г. и 2013 г./, поради което, според ищцата, не е придобила вещни права 2 върху тези имоти.

За да постанови решението си за отхвърляне на този иск, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: Процесните имоти са били собственост на З. В. М., който ги е придобил на основание договор от 23.10.1997 г. за доброволна делба на земеделски земи, оставени в наследството на В. С. В., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите. След смъртта на З. М. на 02.02.1998 г. имотите са наследени от неговата съпруга Й. Ж. М., от неговия брат Н. В. М., от неговата сестра В. В. Д. и от низходящите на починалите преди него трима братя- М. В. М., починал през 1940 г., Й. В.

М., починал през 1991 г. и С. В. М., починал през 1985 г.: В. М. В., М. М. Т., М. Й. В., М. И.

Г., С. И. И., Й. С. В., В. С. В. и П. С. Б..

На 09.11.2000 г. между Й. Ж. М. и ищцата М. Д. Н. е сключен договор във формата на нотариален акт № 51 от същата дата за продажба на пет земеделски имоти, три от които са процесните.

Й. Ж. М. е починала на 07.11.2006 г. и е оставила за наследници брат си Л. Ж. Л. и по право на заместване племенницата си Й. И. Н. /дъщеря на починалата на 25.07.1987 г. нейна сестра М. Ж. М./.

На 30.08.2012 г. Л. Ж. Л. /братът на прехвърлителката Й. М./ е дарил на ответницата Т. Г. К., с нотариален акт № 46 от същата дата, 1/30 ид.ч. от процесните три земеделски имота. На същата дата между тях е бил сключен и договор за продажба на 9/30 ид.ч. от имотите, обективиран в нотариален акт № 47.

На 04.04.2013 г. между Й. И. Н. /племенница на Й. М. и майка на ищцата/ и ответницата е сключен договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 153, за 1/3 ид. от процесните три земеделски имота.

На 01.11.2013 г. с нотариален акт № 132 от 2013 г. М. Н. Т., М. М. Т., М. В. М., Й. С. В., М. Й.

В., Д. В. В., Й. Р. Х., Ж. Р. Н. и В. С. В. /част от наследниците на братята и сестрата на З. М./ са продали на ответницата притежаваните от тях общо 11/45 ид.ч. от процесните имоти.

На 26.11.2013 г. с нотариален акт № 170 от същата дата М. И. Г. и С. И. И. /част от наследниците на брата на З. М.- Й./ са продали на ответницата своите 1/30 ид.ч. от имотите.

На 14.11.2013 г. Е. Н. В. е продал на ответницата на основание чл.212 ЗЗД наследствените си права от наследството на Д. Р. Г., починал на 20.04.1946 г.

От справка от ОСЗ „Тунджа- Ямбол“ за стопанските години от 2013 г. до 2023 г. е прието за установено, че процесните имоти са заявени за ползване от ответницата в качеството й на техен собственик.

В открито съдебно заседание на 26.10.2023 г. ищцата е признала факта, че от 2012 г. имотите се ползват от ответницата, а съдът е приел за безспорно установено между страните, че ответницата е владяла и ползвала непрекъснато и несмущавано процесните земи от 31.08.2012 г.

При тази приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Към деня на сделката, с която Й. Ж. М. се е разпоредила с процесните ниви в полза на ищцата М. Д. Н., Й. М. като преживяла съпруга на бившия собственик на имотите З. М. е била собственик само на 2/3 ид.ч., а братята и сестрата на 3 наследодателя и техните низходящи са били собственици на останалата 1/3 ид.ч. от имотите /чл.9, ал.2 ЗН/. Поради това по силата на договора от 09.11.2000 г. ищцата М. Н. е станала собственик само на 2/3 ид.ч. от процесните имоти /60/90 ид.ч./. За останалата 1/3 ид.ч. /30/90 ид.ч./ от имотите договорът нямал вещно-прехвърлително действие, тъй като прехвърлителката не е била собственик на тази идеална част.

Относно правата на ответницата Т. Г. К. съдът е приел, че тя не е придобила вещни права върху имотите по силата на договорите от 30.08.2012 г. и 04.04.2013 г., тъй като прехвърлителите по тези договори /наследниците на Й. М./ не са притежавали вещни права върху имотите към датата на сключване на тези сделки. Прието е, че ответницата е придобила общо 25/90 ид.ч. от имотите по силата на договорите от 01.11.2013 г. и 26.11.2013 г., сключени с наследниците на братята и сестрата на бившия собственик З. М..

По отношение на останалите 5/90 ид.ч. от имотите е прието, че те са били собственост на Е.

Н. В., С. И. Г. и Й. И. Н. /тези от наследниците на братята на Злати М.- Н. и С., които не са се разпоредили с придобитите от тях по наследство части/.

Въпреки това, съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне изцяло на предявения от М. Н. иск за собственост, тъй като е приел за основателно направеното от ответницата възражение за придобиване на имотите по давност. Счел е, че към момента, към който е установила фактическа власт върху имотите /31.08.2012 г./ ответницата не е била съсобственик, а трето на съсобствеността лице, поради което по отношение на нея на общо основание намирала приложение презумпцията на чл.69 ЗС, като без значение било, че през 2013 г. ответницата е придобила 25/90 ид.ч. от имотите. Упражняването на фактическа власт върху имотите след покупките през 2013 г. следвало да се счита продължено на същото основание, на което е започнало през 2012 г., а то изключвало владението на останалите съсобственици. Според съда, в хипотеза като настоящата, установяването на самостоятелна фактическа власт от страна на ответницата върху имотите, в това число и върху идеалните части от тях, собственост на ищцата, обективира презумпционната предпоставка на чл.69 ЗС с произтичащото от това разместване на доказателствената тежест- не ответницата следва да доказва наличието на намерение за своене, а в тежест на ищцовата страна е било да проведе пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл.69 ЗС.

В тази връзка и в отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че с определение от 26.10.2023 г. първоинстанционният съд е приел на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорен факта, че ответницата Т. К. е ползвала и владяла непрекъснато и несмущавано процесните земи от 31.08.2012 г. По така приетото за безспорно от съда, а като последица от това и ненуждаещо се от доказване, ищцата не е възразила пред първоинстанционния съд. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални 4 действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. В конкретния случай относно приетия от първоинстанционния съд безспорен факт във въззивната жалба не са изложени оплаквания, поради което въззивният съд не дължи служебно произнасяне относно допуснато от районния съд нарушение на съдопроизводствените правила при отделянето на спорното от безспорното с доклада по делото.