Решение № 280 от 10.07.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Провадия, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101258 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС. Производството е във фазата на допускане на съдебна делба.

Производството е образувано по искова молба на Я. Т. И., ЕГН **********, с адрес ****, Д. Н. Я., ЕГН **********, с адрес **** и Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес **** срещу Р. И. И., ЕГН **********, с адрес ****, Т. И. И., ЕГН **********, с адрес ****, Ю.

И. И., ЕГН **********, с адрес **** и С. Д. И., ЕГН **********, с адрес ****, с която е заявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на съсобствени с ответниците имоти, както следва: 1. дворно място съставляващо УПИ IV- 93, кв. 17 по плана на **** одобрен със заповед № 195/27.04.1931г. и № 1283/02.06.1931г., с площ от 1540кв.м. при граници: улица, улица, УПИ III- 93 и УПИ V- 89, ведно с построените в него жилищна сграда със ЗП от 45кв.м. и гараж с площ от 25кв.м.; 2. дворно място съставляващо УПИ III- 93, кв. 17 по плана на **** одобрен със заповед № 195/27.04.1931г. и № 1283/02.06.1931г., с площ от 2150кв.м. при граници: УПИ IV- 93, УПИ V- 89, УПИ VII- 149, улица и улица.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищцата в исковата и уточняваща я молба:

Между страните е налице съсобственост върху процесните имоти, възникнала на следните основания:

С КНА № 132/1988г. Р. Т. Н., И. Т.ов И., Я. Т. И. и М. Т. В.а са били признати за собственици на процесните имоти по наследство от Т. Н., а той по давностно владение осъществявано в периода 1946-1973г. Уточнява, че ако и владение върху имота Т. Н. да е осъществявал по време на брака си с Р. Н.а, то тя е нямала намерение за своене, за което 1 свидетелствал фактът, че в НА е вписано като основание давностно владение и наследство, а квотите на съсобствениците не са упоменати. Така, след смъртта на Т. Н. на 20.08.1973г., неговата съпруга и три деца са придобили имота при равни квоти, права признати им с КНА от 1988г.

И. И. е починал на ****г. и наследен от съпруга С. И., синове- Р. И. и Т. И., и дъщеряЮ. И..

Р. Н.а е починала на ****г. и е наследена от дъщери ищцата Я. И. и ответницата Ю.

Н., внуци ответниците Р. И., Т. И., Р. В. и Д. Я..

М. Т. Н. е починала на ****г. и наследена от ответниците Р. В. и Д. Я..

Предвид невъзможността на страните за доброволно прекратяване съсобствеността, искането е за допускане и извършване на съдебна делба. на

Отправя покана до ответницата за плащане на обезщетение за едноличното ползване на наследствените имоти, считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпвал отговор от ответниците.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител, поддържат исковата си молба.

Ответникът Т. И. в о.с.з. се представлява от процесуален представител, чрез който желае уреждане по доброволен път прекратяване на съсобствеността.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС.

Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на делбата, основанието, на което същата е възникнала, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в съсобствеността.

От ангажираните по делото доказателства се установява следното:

С КНА № 132, том I, нот. дело № 296/03.06.1988г. на районен съдия при РСПровадия, Р. Т. Н., Я. Т. И., И. Т.ов И. и М. Т. В.а са били признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място в **** с площ от 3690кв.м., вкл. УПИ III93 и УПИ IV- 93, ведно с построената в последното жилищна сграда. Това въпроса кой е наследодателят и дали изтичането на давностния срок предхожда или следва неговата смърт.

Ако предхожда смъртта му, то тогава наследодателят е бил собственик, но на ефекта на придобивната давност се позовава наследникът му. А, ако я следва, възможните хипотезите са собственици да са всички наследници или само някои от тях, ако приживе е имало предаване на владението върху имота от наследодателя само на тези наследници или ако след неговата смърт част от наследниците са установили самостоятелно владение със съгласие на останалите или са завладели идеалните им части. Вкл. възможно е и наследодателят да е упражнявал фактическата власт в съвладение, както и имотът да е придобит от него в условията на съпружеска имуществена общност. Твърденията на ищците, 2 неоспорвани от ответниците са били, че процесните имоти са придобити по наследство от Т.

Н., а той по давностно владение, което обаче не е упражнявано съвместно със съпругата му.

За доказването им по делото са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. З. Х..

От тях се изясняват следните факти: Бащата на свидетелката е брат на Р., която след като се е омъжила за Т. Н. е отишла да живее при него в ****. Имотът представлявал голямо дворно място с къща. Не знае от къде Т. е имал имота, но двамата с Р. живяли в него до смъртта си.

Първо починал Т., а след смъртта му, там останали да живеят Р. и децата. Доколкото наследодателят е нямал документ за собственост се сочи, че с КНА от 1988г., наследниците на Т. Н. да са признати за собственици при равни квоти, с оглед липса на посочен различен обем права в КНА. Действително, при изготвяне на НА № 132/1988г. пред нотариуса не са представяни писмени доказателства удостоверяващи право на собственост, поради което и признаването на правото на собственост е извършено на база мотивирано постановление по чл. 483 ГПК /отм./ за извършване обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Следователно, касае се за хипотеза, при която наследниците са се позовали на ефекта на придобивната давност и тези им права са били признати с КНА от 1988г. На основание чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното.

Оборване на презумпцията няма. Иначе казано с КНА от 1988г. на Р. Т. Н., Я. Т. И., И. Т.ов И. и М. Т. В.а са признати права при равни квоти, т.е. по 1/4ид.ч.

Р. Н.а е починала на ****г. и оставила лица призовани към наследяване низходящи деца- съделителят Я. И., по право на заместване наследниците на И. И., поч. на ****г. и М.

Н., поч. на ****г. На основание чл. 5 ЗН квотите на децата са равни, т.е всеки по наследство от Р. Н.а придобива по 1/12ид.ч. /1/4 : 3/.

Я. И. е придобила 1/4ид.ч. съгл. КНА от 1988г. и 1/12ид.ч. по наследство от Р. Н.а, или общо 4/12ид.ч. /1/4+1/12/.

И. И. е оставил лица призовани към наследяване низходящи съделителите Р. И., Т. И. и Ю. И., и съпруга съделителят С. Д. И.. На основание чл. 5 ЗН квотите на децата са равни, а съгласно чл. 9 ЗН правата на съпруга са равни на тези на децата. Това ще рече, че в притежаваната от И. И. квота от 1/4ид.ч., съгл. КНА от 1988г., Р. И., Т. И., Ю. И. и С. И. придобиват по наследство по 1/16ид.ч. /1/4 : 4/. По право на заместване по чл. 10 ЗН на баща си от наследството на Р. Н.а, Р. И., Т. И. и Ю. И. придобиват по 1/36ид.ч. /1/12 : 3/, доколкото съпругът не наследява по право на заместване. Или, Р. И., Т. И. и Ю. И. придобиват всеки общо по 13/144ид.ч. /1/16+1/36/.

М. Н. е оставила лица призовани към наследяване низходящи съделителите Р. В. и Д.

Я.. На основание чл. 5 ЗН квотите на децата са равни, т.е по 1/8ид.ч. /1/4 : 2/. Това ще рече, че в притежаваната от М. Н. квота от 1/4ид.ч., съгл. КНА от 1988г., Р. В. и Д. Я. придобиват по наследство по 1/8ид.ч. /1/4 : 2/, а от притежаваната от нея 1/12ид.ч. по наследство от майка й Р. Н.а, придобиват по 1/24ид.ч. /1/12 : 2/. Или общо по 4/24ид.ч. /1/8+1/24/.

За установяване актуалния регулационен статут на имотите и построеното в единия 3 от тях, по делото е прието заключение на в.л. по допусната съдебно- техническа експертиза, което като неоспорено от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност се възприема от съда в цялост. От него се изяснява следното: Действащ за селото е ПУР одобрен със заповед № 195/27.04.1931г. и ДРП одобрен със заповед № 1283/02.06.1931г. Данни за отчуждителни процедури и придаваеми части няма, а материализираните на терен граници откъм улиците са съответни на регулационните. Процесните имоти са идентични на тези по КНА от 1988г., като между двата УПИ няма материализирана граница на терен и са оградени общо. В УПИ IV- 93 са налични две сгради- едноетажна с площ от 38кв.м., към която се надстроявал втори етаж и още една едноетажна с площ от 64кв.м., както и клозет от 1кв.м. С оглед така даденото описание на изградените в имота жилищни сгради от в.л., по този начин те следва да бъдат допуснати до делба, като отразяващо актуалния им вид. Обемът на правата в сградите е съответен на установените права в дворното място, в което те са построени.

Налице е съсобственост между страните. В заключение, следва да бъде допусната делба на процесните имоти между следните съделители и при следните квоти след поставяне под общ знаменател, както следва:

Я. Т. И. - 48/144ид.ч.

Д. Н. Я. - 24/144ид.ч.

Р. Н. В.- 24/144ид.ч.

Р. И. И. - 13/144ид.ч.

Т. И. И. - 13/144ид.ч.

Ю. И. И. - 13/144ид.ч.

С. Д. И. - 9/144ид.ч.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти- дворно място съставляващо УПИ IV- 93, кв. 17 по плана на **** одобрен със заповед № 195/27.04.1931г. и № 1283/02.06.1931г., с площ от 1540кв.м. при граници: улица, улица, УПИ III- 93 и УПИ V- 89, ведно с построените в него едноетажна сграда с площ от 38кв.м. и едноетажна сграда с площ от 64кв.м.; 2. дворно място съставляващо УПИ III- 93, кв. 17 по плана на **** одобрен със заповед № 195/27.04.1931г. и № 1283/02.06.1931г., с площ от 2150кв.м. при граници: УПИ IV- 93, УПИ V- 89, УПИ VII149, улица и улица между съсобствениците и при квоти, както следва:

- 48/144ид.ч. за Я. Т. И., ЕГН **********, с адрес ****;

- 24/144ид.ч. за Д. Н. Я., ЕГН **********, с адрес ****‘

- 24/144ид.ч. за Р. Н. В., ЕГН **********, с адрес ****;

- 13/144ид.ч. за Р. И. И., ЕГН **********, с адрес ****;

4

- 13/144ид.ч. за Т. И. И., ЕГН **********, с адрес ****;

- 13/144ид.ч. за Ю. И. И., ЕГН **********, с адрес ****;

-9/144ид.ч. за С. Д. И., ЕГН **********, с адрес ****.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

5