Решение № 188 от 21.05.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Перник, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500038 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД против решение № 919/20.12.2025г. по гр.д. № 1388/2025г. по описа на РСПерник, с което съдът е осъдил „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Е. И. М., ЕГН ********** на основание чл. 386, ал. 2 КЗ сумата в размер на 520 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно събитие, реализирано на 12.01.2025 г.– стойността на заден ляв мигач на л.а. „ Тойота“, модел Селика 1600 с ДР № ***, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото. С определение № 319/30.01.2026г. съдът е изменил по молба на Е. И. М. с правно основание чл. 248 ГПК посоченото решение в частта на разноските, като е осъдил „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД да заплати на Е. И. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от 102,26 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като молбата в останалата й част за присъждане на разликата над уважения размер за адвокатско възнаграждение до претендирания такъв е оставена без уважение.

Жалбоподателят счита, че правилно районният съд е приел, че процесният лек автомобил е бил с увреден заден ляв мигач към момента на сключване на полицата, но е стигнал до неправилния извод, че увреждането е 1 покрит риск. Твърди се, че за този детайл не се дължи обезщетение, защото същият е бил увреден към момента на сключване на договора.

Жалбоподателят се позовава на т. 3.8. Раздел I и т.13.1 от Раздел II от приложимите към договора общи условия. Моли се искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените от жалбоподателя разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В съдебно заседание адвокатът на въззиваемата посочва, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, тъй като в производството пред районния съд са били разгледани всички представени доказателства и са се установили предпоставките на предявения иск.

Окръжен съд – Перник, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Е.

И. М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с която се иска осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 520 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ – стойността на заден ляв мигач на л.а. „Тойота“, модел Селика 1600 с ДР № ***. В исковата молба се посочва, че на 16.05.2024 г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, отнасящ се за лек автомобил „ Тойота“, модел Селика 1600 с ДР № ***. Пояснява се, че на 12.01.25 г., сутринта е установила, че МПС, което било паркирано пред жилищния й блок, е увредено - счупен бил заден ляв мигач. Ответното дружество било своевременно уведомено, в резултат на което е заведена щета № ***.

Ответното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение, въпреки че дължимата застрахователна премия е заплатена. Посочва се, че при сключване на договора е бил извършен оглед на автомобила и мигачът е бил здрав.

С подадения по редя на чл. 131 ГПК отговор ответното дружество не оспорва обстоятелство, че за процесния период е налице застрахователно правоотношение между страните по делото, предоставящо покритие „Каско“ за автомобил марка „Тойота“, модел Селика 1600 с ДР № ***, обективиран в застрахователната полица № ***, със срок на покритие 16.05.24 г. до 15.05.25 г., както и че във връзак със застрахователнтоо събитие е заведена щета № ***.

Посочва се, че по заведената щета е постановен отказ за изплащане на обезщетение, тъй като посочената част от автомобила е била увредена към момента на сключване на полицата по застраховка „Каско“. Посоченото увреждане не било описано в протокола за оглед, но се установявало от направените снимки на огледа. Ответникът се е позовал на общите условия към сключения договор и снимките, направени при сключването му. Оспорен е и размерът на претенцията.

Съдът по реда на чл. 146, ал.1 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи 2 се от доказване между страните обстоятелствата, че за периода от 00:00 часа на 16.05.2024 г. до 24.00 часа на 15.05.2025 г. е налице сключен между страните по делото договор за застраховка „Каско на МПС“, отнасящ се за лек автомобил марка „Тойота“, модел Селика 1600 с ДР № ***, обективиран в застрахователната полица № ***; че застрахованият автомобил е увреден – счупен е заден ляв мигач, както и че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпването на застрахователното събитие.

Спорът между страните е сведен до това, дали твърдяното увреждане е съществувало към момента на сключване на застрахователния договор, както и до размера на застрахователното обезщетение.

Районният съд е приел, че предшестващото увреждане е доказано от неоспорената САТЕ, която пък се е позовала на снимките, направени към момента на сключване на застрахователния договор и тези, направени от ответника при завеждане на щетата, макар че това обстоятелство не е отразено в протокола за оглед, съставен от застрахователя при сключването на договора.

Районният съд правилно е стигнал до извода, че искът следва да бъде уважен, но настоящият състав намира, че съображенията за това са различни.

Неоснователността на възражението на жалбоподателя, че не дължи обезщетение поради съществуване на увреждането към момента на сключване на договора, може да се изведе от разпоредбата на чл. 362, ал.5 КЗ. Не е спорно по делото, а и се потвърждава от представения по делото регистрационен картон по застрахователната полица, че застрахователят чрез свой представител е извършил оглед на автомобила и е имал възможност да констатира дали същият е годен обект на договор за автомобилна застраховка "Каско+", с покритие "пълно каско“. Наличие или липсата на увреждане на заден ляв мигач е обстоятелство, което представителят на ответника е можел да констатира и да отбележи в съответния протокол, като по делото не е спорно, че отбелязване в този смисъл липсва. Следователно, с оглед цитираната разпоредба от КЗ застрахователят е загубил възможността да се позове на увреждането, тъй като то е могло да бъде установено при огледа.

Освен това в практиката се приема, че застрахователят, поемайки задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпването на определени обстоятелства, дължи грижа на добър търговец /чл.302 ТЗ/, поради което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия от него със сключването на договора риск. Именно затова законодателят е определил с разпоредбата на чл.362, ал.2 КЗ като съществени /от значение за риска/ онези обстоятелства, за които застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни писмени въпроси. В случай че не е сторил това, при положение че е знаел за съответното обстоятелство (както твърди от представените по делото снимки), съществувало към момента на сключването на договора или е могъл да го узнае при положена от него грижа на добър търговец, той не би могъл по-късно да се позове на него нито като основание за отказ в хипотезата на чл.363, ал.4 КЗ, нито като изключен риск, освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/ от отговорността да плати. Последното разрешение е поддържано и в практиката на ВКС (в този смисъла са Решение 95/04.07.2017 г. по т. д. 1805/2016 г., ТК, І ТО на ВКС 3 и Решение №89/24.09.2014г. по т.д.№ 1885/13г., ТК, І ТО на ВКС). Затова и позоваването от застрахователя на т. 3.8. Раздел I и т.13.1 от Раздел II от приложимите към договора общи условия е неоснователно.

Дължимото обезщетение е определено на база размера на щетата към деня на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от действителната стойност на застрахованото имущество. За целта е съобразено заключението на изслушаната автотехническа експертиза, според което стойността на ремонта е в размер на 610 лв., като съобразно принципа на диспозитивното начало съдът правилно е уважил иска за сумата от 520 лв.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Въз основа на гореизложеното ОС-Перник

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 919/20.12.2025г. по гр.д. № 1388/2025г. по описа на РС-Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4