Решение № 47 от 31.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Я. Вл. П. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600118 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НОХД № 383/022г. по описа на РС И..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия М. С. М., роден на ...г. в град С., адрес: гр. Д.Б., ул. „М.“ № 2, българин, български гражданин, неженен, във фактическо съжителство, неосъждан, със средно образование, трудово ангажиран, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.06.2021г. около 22:20 часа е причинил на В. Г. А., ЕГН:

********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости и прилежащите части от челната кост, горната челюст и най - предната част на ринобазата, които увреждания по своя медикобиологичен характер представляват постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

303, ал. 2 НПК вр. чл. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил ИЗТЪРПЯВАНЕТО на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ 1

ГОДИНИ

В тежест на подсъдимия М. са възложени направените по делото разноски в полза на РС И..

Присъдата е атакувана с жалба от подсъдимия М., чрез първоначално бланкетна жалба от защитника му –адв. С. С., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.

В Допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от жалбата са заявени сторени в хода на съдебното производство пред РС- И., съществени процесуални нарушения, които по същество се свеждат до упрек към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателства и изграждане на вътрешно убеждение, в съответствие с правилата на чл.13, 14 и чл.107,ал.5 НПК и ориентирано към принципа на разкриване на обективната истина в процеса.

Жалбоподателят осъществява собствен анализ и интерпретация на доказателствата, като излага фактически изводи за случилото се между подсъдимия и пострадалия на инкриминираното място като местопрестъпление и за действията на двамата. В резултата на това, извлича твърдение, че в настоящия случай следва да се приложи институтът на неизбежна отбрана, поради което- да отпадне престъпния характер на деянието на подс. М., който се е защитавал от пряко и непосредствено нападение от страна на пострадалото лице В. А..

Още в жалбата се съдържат твърдения, че процесът от самото му начало е воден едностранно, във вреда на привлеченото към отговорност лице, като съдът е отхвърлил като неоснователно /във вреда на правото на защита на подсъдимият М./, искането за назначаване на КСППЕ, при данни по делото, че подсъдимият действително се е намирал в афект.

На следващо място- в жалбата се твърди, че е налице съществено противоречие между заключението на изготвената КСМЕ и предходната единична такава, касателно механизма на причиненото увреждане на пострадалия.

Предвид на изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмЯ. на постановената присъда от РС И. и за връщане на делото за ново 2 разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, алтернативно- за постановяване на нова присъда от въззивния съд, по силата на която да бъде признат за невинен и изцяло оправдан подс. М. по повдигнатото против него обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и всички оплаквания, изложени в нея. По същество на делото акцентират върху претенцията си за осъществени в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, а най вече – на принципа на равенство на страните в процеса, свързващо се с отказа на първият съд да назначи съдебно- психиатрична експертиза, при твърдение от страна на защитата, че подсъдимият е действал в състояние на афект по смисъла на чл.132,ал.1 т.2 НК , нанасяйки удар на пострадалия.

Поддържат искането си за отмЯ..

В последната си дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан.

Становището на представителя на СОП е, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. Първият съд е осъществил обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата за случилото се през инкриминираната нощ, въз основа на което по безсъмнен начин е установено извършването на престъплението и участието на подсъдимия в същото. Да се потвърди изцяло атакуваната присъда.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените в нея основания, след като осъществи самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното.

Жалбата е неоснователна, липсват основания за нейното уважаване .

Първият съд е сторил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия М. по повдигнато против него обвинение от РП И..

На първо място – не съществуват основания да бъдат споделени оплакванията за едностранчив подход на съда при провеждане на съдебното следствие и събиране на доказателствата, нито при тяхната оценка.

Законосъобразно съдът е отказал назначаването на СППЕ, за проверка на психичното и душевно състояние, в което се е намирал подсъдимият М. по 3 време на нанасяне на удара. Правилно първостепенният съд е приел, че такова искане не намира опора в правната норма на чл.132, ал.1 НК, изискваща деянието на подсъдимия обективно да е предшествано от провокативно поведение на пострадалия, изразяващо се в противозаконни действия, насочени към подсъдимия, описани подробно в закона, въз основа на което могат да настъпят тежки вреди на подсъдимия и на най- близките членове на неговото семейство. При възприемането на това поведение и действие подсъдимият да е изпаднал в състояние на афект и в такова състояние – кратко време след провокацията от страна на пострадалия /съобразно константната съдебна практика/, да му е причинил увреждането, явяващо се резултат на инкриминираното деяние. Такива данни от доказателствата по делото изцяло не съществуват.

Тук е мястото да се отбележи, че защитната позиция на подс. М., обективно погледнато се явява непоследователна, лансираща две взаимно изключващи се тези- от една страна- че той не е извършил престъплението / обслужвана от пок.св. Б. С.а и Е. С.а- съответно- майка и баба на подсъдимия/, пострадалият В. А. сам е паднал по стълбите и се е наранил, а от друга страна- че му е нанесъл удар с юмрук, както твърди обвинението, но е действал в състояние на афект.

Първият съд е провел съдебното следствие в пълно съответствие с процесуалните правила и при стриктно съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия защитник. Вповече от необходимото съдът е назначил комплексна СМЕ, при положение, че изводите на заключението на първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Димитър Николов, се отличават с пределна яснота и категоричност. Комплексната експертиза е назначена по искане на защитата на подсъдимия.

Въз основа на процесуално годни доказателства и обсъждането им от съда в съдебните мотиви в пълно съответствие с процесуалните правила, съдът е достигнал до верни фактически изводи, които настоящата инстанция споделя, с някои несъществени различия, а именно:

Подсъдимият е М. С. М., роден на ...г. в град С., българин, български гражданин, неженен, във фактическо съжителство, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес: гр. Д.Б., ул. „М.“ № 2, ЕГН:

**********.

4

На 08.06.2021 г. частният обвинител В. Г. А., заедно с жената, с която бил във фактическо съжителство - свидетелката В.ка С.а Я., брат си свидетеля Б. Г. А., неговата съпруга - свидетелката Е. В.ева М.а и неговия братовчед - свидетеля Г. С. А., се намирали в ресторант във вилно селище „К.“ в град Д.Б., където били гости на сватба. На същото място се намирали и подсъдимият М. М. и жената, с която съжителствал - свидетелката А. Т. Г.а.

Около 22,00 часа на 08.06.2021 г. В. А., В.ка Я., Б. А., Е. М.а и Г. А. напуснали сватбеното тържество. Качили се в личните си автомобили и се отправили към дома си в град Д.Б.. В. А. и В.ка Я. се намирали в лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, управляван от А. и се движели по ул. „А. С.“ в град Д.Б.. Непосредствено зад тях свидетелят Б. А. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туаран“, като в автомобила била и съпругата му - свидетелката Е. М.а, зад него, в трети автомобил модел „Опел“, марка „Зафира“ се движил свидетелят Г. А.. На кръстовището на ул. „А. С.“ с ул. „М.“ в гр. Д.Б. автомобилът на частния обвинител бил засечен от управлявания от подсъдимия М. автомобил. След като засякъл автомобила, управляван от В. А., подсъдимият М. го изпреварил, поел по ул. „М.“ и спрял автомобила пред дома си, който бил на 10 м от кръстовището - на ул. „М.“ № 2, по начин, който да препятства другите моторни превозни средства да го заобиколят и да продължат своето движение по улицата.

Частният обвинител спрял автомобила си зад този на подсъдимия М., като искал да го попита защо го е засякъл. В този момент подсъдимият М. слязъл от колата и се отправил към автомобила на А.. В. А. отворил предната врата на автомобила и в момента, в който слязъл от него подсъдимият му нанесъл удар с юмрук в лицето, след което побягнал към дома си. От удара частният обвинител паднал на земята.

Като възприели удара, свидетелите В.ка Я., Б. А. и Г. А. тръгнали да тичат след подсъдимия М., влезли в двора на имота му, но като не го открили, нанесли побой над дядо му – св. М. С., след което се върнали при пострадалия В. А., който бил на земята до автомобила и от носа му имало обилно кръвотечение.

Свидетелят Б. А. качил в своя автомобил пострадалия В. А. и заедно със свидетелката В.ка Я. го закарали до Филиал за спешна медицинска помощ в гр. К., откъдето ги насочили към Окръжна болница „Св. А.“. След 5 консултация в Окръжна болница, пострадалия бил приет в болница УМБАЛ „Ц. ЙоА. - И..“, където бил настанен за лечение и му била извършена операция с код МКБ9:21.83 тотална носна реконструкция/риносептопластика.

След възникналия между подсъдимия М. и частния обвинител В. А. конфликт пред дома на подсъдимия се събрали множество хора от квартала, които нахлули в дома на подсъдимия, за което свидетелят В. С. подал два пъти сигнал на телефон 112. За настъпилия масов конфликт сигнал на телефон 112 подал и свидетелят С. Л..

По случая било образувано досъдебно производство на основание чл.

212, ал. 1 НПК за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, вещото лице, по която дало заключение, че на частния обвинител В. А. е причинена тежка лицева травма, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в горната част на носната пирамида, в близост до веждите, тежко счупване на костите на носа, фрагментиране на цялата носна кост, заедно с част от челната кост (в областта на глабелата) и проц. максиларис на горната челюст с вклиняване в най - предната част на рино базата - fossa olfactoria и към дясна очница, счупване на предната стена на десния горночелюстен синус, коса линия на счупване на носната преграда с прегъване на 90 градуса с девиация в ляво, което травматично увреждане реализирало медикобилогичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението на СМЕ от удара на пострадалия са причинени оток и кръвонасядане по лявата челно слепоочна област на главата, кръвонасядания по цялото протежение на клепачите на двете очи, субконюктивален кръвоизлив по вътрешната част на лявото око, масивен оток на устните, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна средно, които увреждания реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота.