Определение № 2832 от 05.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2956/2024
- Вид
- Определение № 2832
- Подписан
- 05.11.2024
- В сила
- 05.11.2024
- Състав
- Анелия Цанова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.20 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2832 гр. София, 05.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502956 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
С определение № 14818/26.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 5224/2024 г. ЧЖ, III-Б състав е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 240620/23.07.2024 г., озаглавена „молба“ за отмяна на разпореждане № 76933/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав, депозирана от ищцата Л. Б. С., както и частна жалба с вх. № 242602/25.07.2024 г., депозирана от ищцата Л. Б. С. срещу Разпореждане № 91498/26.06.2024 г. по гр.д. № 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав, в частта му, с която е оставено без уважение искане на ищцата по чл. 253 от ГПК, за отмяна на разпореждане за представяне на данъчна оценка по делото.
Срещу това определение е подадена частна жалба от Л. Б. С. чрез адв. П. А., която моли то да бъде отменено. Счита, че подадените жалби са допустими, тъй като обжалваните актове преграждат по-нататъшното разглеждане на делото. Поддържа, че не е в състояние да се снабди с данъчна оценка, но дори да се снабди, ще трябва да заплати държавна такса, която не й е по силите. Твърди, че определението е в противоречие с разпоредбата на чл.212 от ГПК. Счита, че договорът за продажба няма за предмет вещни права върху недвижим имот, а неговия предмет е съвкупност от права и задължения като зената на отделните елементи няма общо с цената на договора. Това означавало, че данъчната оценка на недвижимия имот няма връзка с определяне на цената на иска.
Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди представените по делото доказателства и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законово установения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът намира обжалвания съдебен акт валиден – същият е постановен във въззивно производство от съдебен състав, който отговаря на изискванията на чл.20 от ГПК, определящ, че въззивните дела се разглеждат в състав от трима съдии. За да е валиднен съдебният акт следва да бъде постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, което изискване в случая е налице.
1
Предмет на подадената частна въззивна жалба, с която е бил сезиран Софийски градски съд като въззивна инстанция, са:
1/ разпореждане № 76933/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав, с което производството по делото е било оставено без движение като на ищеца е указано в 1-седмичен срок да представи удостоверение за данъчна оценка на имота, включен в наследството, описано в исковата молба.
2./ разпореждане № 91498/26.06.2024 г. по гр.д. № 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав в частта му, с която е оставено без уважение искане на ищцата по чл. 253 от ГПК, за отмяна на разпореждане за представяне на данъчна оценка по делото.
Съставът на Софийски апелативен съд намира обжалвания акт съобразен със закона по следните съображения:
Процесуалният закон с разпоредбата на чл.274, ал.1 предвижда две хипотези, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби в : 1./ когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2./ в случаите, изрично посочени в закона.
Върховният касационен съд с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.т. 5 и 6, и с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.т. 7 и 9 е разяснил кои са определенията, които преграждат развитието на производството - това са определенията за прекратяване на производството /в исковото производство - поради недопустимост на иска, отказ или оттегляне на иска/, за спиране на производството или отказ за възобновяване на спряно производство, както и определението, с което съдът, поради преценена от него липса на подведомственост или подсъдност, изпраща делото на особена юрисдикция или административен съд или на друг граждански съд, което всъщност е частен случай на прекратително определение /прекратява се производството спрямо сезирания съд/.
Основна характеристика на преграждащите определения е това, че с тях се препятства защитата по конкретен, вече предявен иск, временно или окончателно, било пред сезирания граждански съд, било пред гражданските съдилища изобщо.
Обжалваните разпореждане № 76933/30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав и разпореждане № 91498/26.06.2024 г. по гр.д.
№ 24631//2024 г. по описа на СРС, 125-и състав не представляват актове, които препятстват развитието на производството.
Не е налице и втората хипотеза, предвидена от чл.274, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът не предвижда изрична възможност за обжалване на разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности в искова молба, респективно разпореждането, с което се оставя без уважение искане по реда на чл. 253 от ГПК за отмяна на разпореждане за отстраняване на нередовности. Законосъобразността им се проверява в рамките на инстанционния контрол на евентуалното определение, с което делото би било прекратено в случай, че ищецът не изпълни дадените от съда указания. Становището на съда, изразено в акта, с който дава указания на страната нито е преграждащ акт, нито е акт, изрично посочен като подлежащ на обжалване, и поради това не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна, а обжалвания с нея съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното съставът на софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14818/26.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 5224/2024 г.
ЧЖ, III-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3