Решение № 241 от 15.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600408 по описа за 2023 година Производството е по глава ХХІ от НПК.

Образувано е във връзка с въззивен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Пловдив срещу присъда № 53 от 12.06.2023 г. на ОС – Пловдив по НОХД № 164/2022 г.

С атакуваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл. 2, т. 1 НК, като е бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 2, предл. 3, т. 4 вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК. За държането на наркотично вещество в маловажен случай на подс. Л. И. Г. е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. С присъдата си първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу съдебния акт е бил подаден въззивен протест ведно с подробни допълнения от прокурор от ОП, с който е било отправено искане за неговата отмяна и признаване на обвиняемия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение. С протеста се релевира необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, като са били изложени подробни аргументи в подкрепа на заявените основания. Предлага се на въззивната инстанция да отмени присъдата на първата инстанция, като постанови нова 1 присъда, с която да признае подс. Л. И. Г. за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение за по-тежко наказуемо престъпление – за държане с цел разпространение на високорисково вещество амфетамин с тегло 4,455 грама и разпространението му на А. Н. Д. – престъпление по чл.

354а, ал. 2, предл. 3, т. 4 вр. ал. 1, предл. 1 предл. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание, при условията на алтернативност, поддържа искания присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първия съд поради липса на мотиви или за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по по-тежко наказуемия състав на престъпление, за което е имал съответно обвинение.

Защитникът на подс. адв. З. Т., в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, развива съображения, че във възникналата процесуална ситуация, в която съдебните заседатели са изготвили мотивите към съдебния акт, действително не е бил постигнат изискуемия от законодателя стандарт за съдържанието на съдебните актове. А няма как въззивната инстанция при все правомощията си на първа втора такава, да подмени вътрешното убеждение на първия съд, което налага връщане на делото за ново разглеждане. При все основното си искане за връщане на делото за ново разглеждане, адв. Т. прави и подробен разбор на събраната от първия съд доказателствена маса, като прави извод, че липсват доказателства, които несъмнено да доказват обвинението за разпространение на наркотик.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума, подсъдимият моли за справедливо решение.

Пловдивският апелативен съд след като се запозна с аргументите на страните и материалите по делото и след като извърши служебно проверка на правилността на атакувания съдебен акт, прие че обжалваната присъда е постановена при допуснати от първостепенния съд съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, като пороците не са били отстранени и не могат да бъдат преодолени във въззивното производство.

На първо място, във връзка с оплакванията в подадения протест и допълненията към него, настоящият състав установи наличие на порок на производството пред първата инстанция, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 2 НПК –липса на мотиви. Касае се за порок, който налага служебната намеса на въззивния съд и без някоя от страните да навежда доводи в тази насока за отстраняването му, а случаят не е такъв, като както държавното обвинение, така и защитата намират, че в тази връзка сме изправени пред процесуална ситуация, която налага ново разглеждане на делото, поради констатирания порок на постановения от първата инстанция съдебен акт.

Съдебното производство пред първия съд е било образувано по обвинителния акт срещу Л. И. Г. за престъпление по чл. 354а, ал. 2, пр. 3, т. 4 2 вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че в периода 20.01.2021 г. – 21.01.2021 г. в * при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нето тегло 4,585 грама на обща стойност 137,55 лева и марихуана с него тегло 9,001 грама на обща стойност 54 лева или общо на стойност 191,55 лева по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 2901.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството и от това количество на 20.01.2021 г. в * е разпространил на А. Н. Д. високорискови вещества, както следва амфетамин с нето тегло 4,455 грама със съдържание на 12,7 тегловни процента амфетамин на стойност 133,65 лева и марихуана с нето тегло 9,001 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,1 тегловни процента на стойност 54,00 лева.

Мнозинството от съдебния състав на първостепенния съд, формирано от включените в състава съдебни заседатели, е постановило протестираната присъда, която е била подписана с особено мнение от съдията-докладчик.

Съдебните заседатели по делото са изготвили „мотиви“ към постановената присъда, които са озаглавили „обосновка“ (л. 216-216 гръб от делото на ОС).

В „обосновката“ е било посочено престъплението, за което спрямо подсъдимия Л. И. Г., е бил внесен процесния обвинителен акт. Посочени са били подробно и веществените доказателства – мобилен телефон „*“, хартиен и полиетиленови пликове, като последните са били обозначени в индивидуализиращите си белези. След това мнозинството на съдебния състав е оформило в три отделни кратки абзаца своите мотиви. На първо място се сочи, че свидетелят Д. описва събитие за покупка на наркотични вещества от подсъдимия в разпита си от 21.01.2021 г. пред разследващия на подготвителната фаза. Констатира се, че пред окръжния съд в съдебно заседание, проведено на 27.09.2022 г., свидетелят А. Д. отрекъл да е купувал наркотици от подсъдимия. Цитира се и извадка от заявеното от свидетеля Д. пред окръжния съд, а имено, че към 210.01.2021 г. отношенията му с подсъдимия са били приятелски, последният го е черпел с наркотици, но свидетелят не е закупувал такива от него, когато е бил задържан Д., откритото в автомобила му наркотично вещество е било негово. След това, като последен аргумент, съдебните заседатели в състава на съда сочат, че свидетелят А. П. С. в разпита си пред първия съд на 18.05.2022 г., е дал противоречиви показания, от които не ставало „ясно и категорично, обвиняемият Л. да е разпространявал наркотични вещества“. В следствие на посоченото, мнозинството от съдебния състав, е заявило, че не се установява по безспорен начин, че „обвиняемият Л. И. Г. е разпространявал наркотично вещество“.

От така изложеното е видно, че липсва каквото и да е било изложение за приетите за установени по делото факти. Такива не са били пресъздадени в мотивите към присъдата под формата на конкретен и точен разказ. Още повече, че с присъдата по делото е било прието, че на инкриминираната дата, 3 в маловажен случай, подсъдимият е държал 0,13 грама амфетамин на обща стойност 3,90 лева, за което на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 и т. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на глоба в размер на 1000 лева.

В случая липсва изложение за установеното по делото, извършеното деяние, участието на подсъдимия в него, както и конкретното своеобразие на фактите от обективната действителност, включени в обективния и субективен състав на престъплението. Освен това липсва и доказателствен анализ във връзка с приета за установена релевантна фактология. Същата следва да бъде извлечена чрез всеобхватен анализ на надлежно приобщените в хода на съдебното следствие доказателствени материали. В принципен план, след изложение на установените факти, първият съд следва да пристъпи към обсъждане и анализ на доказателствата. Вместо това се е задоволил с изброяване на част от събраните доказателствени материали и обща и декларативна констатация, че ползва една част от тях. Останалите разпитани за нуждите на производството свидетели в досъдебната и съдебната фаза на процеса дори не са били посочени поименно и не са залегнали в мотивите на окръжния съд. Това в случая следва да се приравни на липса на мотиви, тъй като съдебната практика е константна в годините за това, че в мотивите към присъдата следва да се изложат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, а не да фигурират общи твърдения. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларативни твърдения също така представлява съществено нарушение на процесуалния закон. При констатирани противоречия в показанията на свидетелите Д. и С. между съдебната и подготвителната фаза на процеса, мнозинството не е изложило никакви съображения дали изобщо ги приема или ги отхвърля и по кои пунктове.

Отделно от изложеното, налице са и някои други основни въпроси, които е следвало да получат отговор в мотивите към присъдата, но са останали без коментар. Определени позиции, свързани със становището на първия съд по всички обективни и субективни елементи на процесната дейност са останали неясни при липсата на изложение в тази насока, което също е основание за отмяна на присъдата.

Съгласно разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. т. 1-12 НПК с присъдата на първия съд, следва да бъдат решени 12-те въпроса, които са изчерпателно посочени в първата алинея на цитирания член. Измежду тях такива по съществото на наказателното правоотношение – деяние, авторство, вина и наказание, както и други, които нямат такъв характер – разноски по делото, веществени доказателства, режим за изтърпяване на наказанието и прочие, като процесуалният закон допуска в изчерпателно посочените разпоредбата на чл. 306, ал. 1 НПК случаи, когато съдът е пропуснал да се произнесе по някои въпроси, да стори това допълнително с определение, ако пропускът не е въпрос по съществото на делото. В мотивите към присъдата, съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и по какви правни съображения. В този смисъл мотивите представят констатациите на съда относно релевантните към 4 предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. В акта по същество следва да бъдат надлежно обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. Съдържанието на съдебните актове по същество като присъди и решения включват преглед на фактическите и правните въпроси, формиращи основата на спора. След разглеждане на фактическите въпроси, съдът се произнася и по възраженията срещу доказателствата, включително и по тези за тяхната допустимост.

В съдебния си акт по същество втората инстанция също разглежда всички въпроси по чл. 301 НПК, като преценя взетите решения по тях и изложените в тази връзка съображения и дава отговор по становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото. Съдебната практика неотклонно приема, че в мотивите на присъдата трябва да се изложат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ. При протичане на производството по общия ред, какъвто е случаят, съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани и проверени доказателствени материали с акта си по същество. Именно в него следва да се изброят изчерпателно всички доказателствени материали, които са оценени като процесуално допустими и относими и са използвани от съдебния състав при решаване на делото, като обичайно се следва поредността – гласни доказателствени средства (обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, включително и досъдебните обяснения и показания, които са приобщени към доказателствената съвкупност чрез надлежно прочитане); заключения на назначените и надлежно приети експертизи; писмени доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства и доказателствени средства. Ако по делото е налице проблем с допустимостта и процесуалната годност на отделни доказателствени материали, съдът следва да отдели в мотивите си специално внимание на въпроса дали са налице предпоставки за изключване от доказателствената съвкупност на определени доказателства, като при оценката си се ръководи от изискванията и правилата на процесуалния закон.