Решение № 7749 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7749 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513345 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – Ц. В.В П., с ЕГН ********** /конституиран на основание чл.227 ГПК в качеството на единствен законен наследник на починалия в хода на въззивното производство ответник - В. Ц. П., с ЕГН **********, с определение в открито съдебно заседание на 09.10.2025г./, чрез пълномощник адв.С. Р., срещу решение №16233 от 09.10.2023г., постановено по гр.дело №2159/2023г. по описа на СРС, Г.О., 166-ти състав, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е признато за установено по отношение на В. Ц. П., с ЕГН **********, наследодател на жалбоподателя, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 122.53 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент №7, находящ се в град София, община Подуяне, ж.к."****", бл.****, с абонатен №444118, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 27.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 18.62 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 05.10.2022г., сумата о т 21.09 лв., представляваща цена на извършена услуга за "дялово разпределение" за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 27.10.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.11.2022г. по ч.гр.де л о №58376/2022г. по описа на 1

СРС, Г.О., 166-ти състав, както и в частта, в която е осъден В. Ц. П., с ЕГН **********, наследодател на жалбоподателя, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 899.55 лв., представляваща направени в исковото производство разноски, както и сумата от 72.94 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски п о ч.гр.дело №58376/2022г. по описа на СРС, Г.О., 166-ти състав. В жалбата са инвокирани доводи относно незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот, предвид на което неправилен е изводът на СРС, че ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия. Оспорват се констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния топлоснабден имот.

Твърди се, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поддържа се още, че през исковия период не е ползвана топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, поради което не дължи заплащането й. Сочи се, че начислените от топлофикационното дружество суми касаят само топлинна енергия за сградна инсталация, като в съдебно заседание процесуален представител навежда довод, че е налице влязло в сила решение постановено от ВАС, с което е отменена като неправилна Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, съгласно действаща за периода Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, издадена от Министъра на икономиката и енергетиката, в частта, свързана с изчисляването на топлинната енергия, отделена от вертикални сградни инсталации в многофамилни сгради. В тази връзка се излага, че по делото се доказва неправилният подход от страна на топлофикационното дружество при изчисляване на доставената в имота топлинна енергия, с който факт първоинстанционният съд не се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции, както и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, депозира писмен отговор, както и молба от 03.10.2025г., в които взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу В. Ц. П., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени спрямо ответника - В. Ц. П., с ЕГН **********, установителните искове за главница и мораторна лихва. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №58376/2022г. по описа на СРС, Г.О., 166-ти състав, въззиваемият - ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.10.2022г. и е постановена на 04.11.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника – В.

Ц. П., с ЕГН **********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника – В. Ц. П., с ЕГН **********, възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 – ТР №1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответника - В. Ц. П., с ЕГН **********, наследодател на конституирания във въззивното производство като ответник - Ц. В.В П., с ЕГН **********, първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия, както и за цена на услугата "дялово разпределение" са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, а относно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за исковия период. Разгледано е направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните вземания като е прието, че е частично основателно за м.05. и м.06.2019г., за който период няма начислени суми, 3 като за останалата част от исковия период – м.07.2019г. до м.04.2021г. претендираните вземания не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния срок, считано от настъпилата изискуемост за първото вземане от процесния период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Противно на поддържаното във въззивната жалба съдът счита, че по делото е доказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител/клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай от анализа на приетите по делото като неоспорени писмени доказателства нотариален акт за учредяване право на строеж №75, том IV, рег.№8530, дело №588/2007г., разрешение за ползване на сградата №СТ-05-94/16.01.2013г., издадено от Д Н С К , удостоверение изх.№08-00-499/14.06.2012г. от ГИС-София, договор от