Решение № 1065 от 06.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100512473 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20179069 от 31.08.2021 г., постановено по гр. д. № 40278/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С.О., ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. ******* дължи на ЗК Л.И. АД, ЕИК *******, с адрес гр.София, бул. Симеоновско шосе, № 67А, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 343.18 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" в размер на 333,18 лева и разноски за определянето му в размер на 10 лева по щета № 00001261-17-254978 за вреди на МПС е рег. № ******* от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 24.11.2017г. в гр.София, на ул. "Филип Кутев" при преминаване през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и законна лихва от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020г. по ч.гр.д. № 22195/2020 г. на СРС, 118 състав и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О. е осъдена да заплати на ЗК Л.И. АД сумата от 365 лв. разноски за исковото производство и 75 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 22195/2020 г. на CРС, 118 с-в.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от С.О., чрез процесуалния представител юрск. П.Т., в която същото се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и процесуални норми. В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционният съд е направил погрешни правни изводи, както по отношение на съществуването, така и относно действието на застрахователния договор по отношение на 1 третото лице - С.О.. Излагат се съображения, че съгласно Кодексът на застраховането, застрахователният договор е формален и се сключва в писмена форма, като същата е както условие за действителност, така и за доказване на застрахователното правоотношение. В тази връзка се излага, че в съдебния процес, застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор). Поддържат се доводи, че възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на процесния автомобил не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл. 153 ГПК, поради това, че наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство, от страна на съдебния състав е била точно и ясно разпределена доказателствената тежест, съгласно която, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването на сключен договор за имуществено застраховане. В жалбата се поддържа, че с оглед на направените оспорвания от ответната страна, както и предвид обстоятелството, че представената с исковата молба застрахователна полица е без положени подписи от страна на застрахован и на застраховащ, като същата е разпечатка от компютърна система, от страна на С.О. е изискан оригинала на застрахователната полица.

Излагат се доводи, че съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт, като реквизитите на същия са посочени в чл. 345, ал. 1 КЗ. Сочи се, че съгласно нормата на чл.

345, ал. 1, т. 11 КЗ, застрахователният договор трябва да съдържа подписите на страните, от което следва извод, че липсата на подпис на някоя от страните в застрахователната полица води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за застрахователния договор.

Сочи се, че застрахователният договор е формален, като липсата на подписи върху застрахователната полица означава липса на сключена валидна застрахователна полица по смисъла на чл. 344 КЗ. В тази връзка, жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай не може да се приеме, че представената полица /извадка от електронната система на застрахователя/ макар и да носи част от реквизитите по чл. 345 КЗ, обективира действителен застрахователен договор, предвид липсата на подписи на лицата посочени като застраховащ и застрахован. В жалбата се излага, че наличието на застрахователно отношение е било мотивирано от съда с документите по заведената щета в дружеството и изплащане на застрахователно обезщетение, но посочените документи са частни такива и тяхното наличие не обуславя пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение. Поддържа се, че цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика е неотносима към процесния случай, тъй като касае възражение за недействителност на застрахователния договор от страна на търговеца застраховател по договора, който до момента на предявяване на претенция от застрахования, е приемал плащанията по договора от последния и не е възразявал, че помежду им не съществува договорно правоотношение.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд напълно погрешно е тълкувал закона по отношение на действието му спрямо лицето, тъй като в преобладаващата съдебна практика се приемало, че забраната на чл. 293, ал. 3 ТЗ не се разпростира върху третите лица, които не са страна по правоотношението. В този връзка въззивникът поддържа, че посочената забрана се отнасяла само до страните по сделката, но не и до трети за самия застрахователен договор лица, каквото в случая е С.О. като се позовава на съдебна практика в този смисъл. На следващо място, в жалбата се излагат доводи, че относно механизма на настъпване на ПТП, първоинстанционният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че представеният протокол за ПТП представлява нещо повече от свидетелстващ документ за 2 изявленията, които са направени пред длъжностното лице, съставител като се излагат съображения в тази насока.

Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по делото ЗК „Л.И.“ АД е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния представител юрск. И.Г., в който се излага становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Навеждат се доводи, че с оглед на събрания по делото доказателствен материал, съдът е постановил правилно решение, съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика. Поддържа се, че съдебното решение е законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, че същото е детайлно мотивирано, поради което наведените възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни и не следва да бъдат уважавани. Релевират се доводи за неоснователност на възраженията на въззивника – ответник за липсата на валидно застрахователно правоотношение по полица „Каско“ на МПС като се излагат подробни доводи за това в отговора.

Поради изложеното се поддържа, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, във връзка с което се отправя искане към настоящата инстанция, същото да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалвана му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е и правилно, като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 343,18 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" в размер на 333,18 лева и 3 разноски за определянето му в размер на 10 лева по щета № 0000-1261-17-254978 за вреди на МПС с рег. № ******* от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 24.11.2017г. в гр.София, поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 4.6.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2020г. по ч.гр.д. № 22195/2020 г. на СРС, 118 състав.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

В случая се претендира отговорност на С.О. по чл. 49 ЗЗД с оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие на ответника да изпълни задължението си да поддържа пътя, чийто собственик е той в необходимото състояние за безопасно преминаване по него.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Спорен във въззивната инстанция е въпросът налице ли е валидно застрахователно правоотношение между ищеца ЗК „Л.И.“ АД и собственика на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ******* по застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица № 93001710082442 към датата на застрахователното събитие 24.11.2017 г. и съответно дали ищцовото застрахователно дружество се е суброгирало в правата на увредения срещу ответника.

В мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел, че представените документи в тази насока, а именно документите по заведената щета в ответното застрахователно дружество /уведомление за настъпило застрахователно събитие от 25.11.2017 г., опис – заключение от 25.11.2017 г. на ЗК „Л.И.“ АД относно уврежданията на автомобила, експертна оценка от 06.12.2017 г. във връзка със застрахователното събитие, настъпило по отношение на процесния автомобил по застрахователна полица № 93001710082442, валидна от 25.09.2017 г. до 24.09.2018 г., сравнителна експертиза и доклад по щета/, както и извършените плащания от ответното дружество на застрахователно обезщетение в размер на 333,18 лв. установяват по несъмнен начин, че ищецът в качеството на застраховател е обезщететил собственика на процесното МПС за причинените му имуществени вреди от увреждане на застрахованото имущество, изпълнявайки по този начин именно отговорността си на застраховател по имуществена застраховка. В тази връзка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че по делото е доказано наличието 4 на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо възникването право на застрахователно обезщетение и респективно на регресно вземане към Общината.