Решение № 3360 от 03.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3360 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330121449 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и евентуални искове – за прогласяване недействителността на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, чл.33 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК.

В исковата молба от Т. Й. С. против „Аксес Файнанс“ АД се твърди, че на 20.05.2022г. между страните бил сключен Договор за кредит Бяла карта, по силата на който бил предоставен заем в размер на 300 лв., при ГЛП 43,20 % и ГПР 45.90 %. На основание чл.15 от договора кредитополучателят бил длъжен в срок до 5 дни да представи едно от предвидените обезпечения – банкова гаранция или едно физическо лице – поръчител, като в противен случай на основание чл.20 от договора дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Счита, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Посоченият в договора ГПР не отговарял на действително приложения в кредитното правоотношение, тъй като неустойката не била включена в него. Евентуално се претендира нищожност на клаузите на чл.20, 21, ал.4 и 21, ал.5 от договора. Първата клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като тя генерирала допълнителна печалба за кредитора. Кредитодателят не търпял реални вреди от непредоставянето на обезпечението. Клаузата на чл.21, ал.4 била нищожна поради противоречие с чл.33 ЗПК, а тази по чл.21, ал.5 ЗПК – поради противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Направено е искане за прогласяване нищожността на договора за кредит „Бяла карта“ от дата 20.05.2022г., евентуално – на цитираните 3 бр. клаузи.

1

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Аксес Файнанс“ АД, в който ответникът оспорва исковете. Веднъж сключили договор за кредит по продукта „Бяла карта“ потребителите сами взимали решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. Това не бил вносков продукт. Не се спори, че между страните на 20.05.2022г. бил сключен такъв договор. В договора били посочени допусканията, както изисквал ЗПК.

Освен това за кредитора не съществувала забрана да изисква обезпечение по договора. Още в СЕФ било отразено изискването за предоставяне на обезпечение. Неустойката не била прекомерна, нито противоречала на принципа на справедливостта. Съдържа се позоваване на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, като се сочи, че в ГПР не се включвали разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Неприложими били разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за кредит „Бяла карта“ от 20.05.2022г., сключен между „Аксес Файнанс“ АД и Т. Й. С., в качеството им съответно на кредитодател и кредитополучател, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 300 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 20.05.2022 г. между страните е сключен договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 300 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.

Уговорен е годишен лихвен процент от 43,2 % и годишен процент на разходите – 45,9 %.

С исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор за кредит на основание чл.22 ЗПК.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в 2 договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Според чл.15, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент по чл.4, ал.2 да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения – банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя за сумата от 457.29 лв., със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора или едно физическо лице – поръчител, който да отговаря на следните изисквания – да е над 21 години и да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, брутният размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1 500 лв., да работи по безсрочен трудов договор от минимум 6 месеца, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“ и да не е член на домакинството на кредитополучателя. Според чл.20 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.15 обезпечение в посочения срок от сключването му, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като същата се начислява на 6-то число всеки месец до момента на предоставяне на исканото обезпечение.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.9 %, а лихвеният процент – 43.2 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, 3 нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 2 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Освен това посоченият в договора ГПР не съответства на действителния. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено заплащане на неустойка, в случай на непредставяне на обезпечение, следователно предвидената неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита и води до заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР, като се позовава на разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК, следователно по делото не се спори, че договорената неустойка не е включена в посочения в договора ГПР. При тези данни съдът намира, че същият не съответства на действително приложения в кредитното правоотношение, тъй като при включване на неустойката ГПР би бил в по-висок размер от посочения по договора от 45.9 %. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на договора е основателен и следва да бъде уважен. С оглед уважаване на предявения главен иск, то не са налице предпоставки за произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове.

При този изход на делото и предвид освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса по делото, в тежест на ответното дружество следва да се възложи внасянето на държавна такса в размер на 50 лв. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който безплатната защита е предоставена на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което съдът намира, че в полза на адв.Р. Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., с включен ДДС.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. Й. С., ЕГН ********** от *** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2, че сключеният помежду им договор за кредит „Бяла карта“ от 20.05.2022г. е нищожен на основание 22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 50 лв. /петдесет лева/ дължима държавна такса.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Балша“ № 1, бл.9, ет.2 да заплати на адв. Р. Н. Р., *** сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5