Решение № 332 от 22.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20241001000090 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.

С решение 50083/26.01.2024 г., постановено по търг. дело № 26/2021 г. по описа на ІІро т.о. на ВКС са отменени решения № 11798/05.08.2020 г. и допълнително решение № 12021/25.09.2020 г., постановени по гр. дело № 3763/2019 г. по описа на Апелативен съд – София и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на настоящото производство е въззивна жалба вх. на СГС № 84817/28.06.2019 г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез юр.к. В. Б. срещу решение № 3978/03.06.2019 г., постановено по гр. дело № 12316/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Еолика България“ ЕАД с ЕИК:131282303 с правоприемник „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД с ЕИК:207403867, както следва: - на основание иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. Іво ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 360 438.10 лева, представляваща получена без основание такса за произведена в периода 01.07.2014 г. – 10.08.2014 г. вятърна и слънчева енергия, внесена на основание чл. 35а ЗЕВИ (обявен за противоконституционен с РКС № 13 от 2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.); - сума в размер на 1 906.12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -27.09.2017 г. до изплащане на вземането; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 22 335.03 лв. – разноски.

1

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови ново решение, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че влязлото в сила решение на КС, с което са обявени за противоконституционни разпоредбите, уреждащи пораждането на процесните такси за производство, не притежавало обратно действие, поради което обезсилените правни норми – занапред, представлявали приложимо обективно право при регулиране на породените между страните правоотношения, съществуващи до влизане в сила на решението на КС. Макар процесната такса да била начислена и ефективно удържана след този момент, постъпването й в патримониума на ответника било осъществено при наличие на годен юридически факт – в закона не била регламентирана правна норма, по силата на която ищецът да бил освободен от заплащане на възникналите преди влизане в сила на решението на КС правни задължения, представляващи такса за производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Еолика България“ ЕАД с ЕИК:131282303 с правоприемник „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД с ЕИК:207403867 е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователно и моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения, че правилно съдът приел, че основанието за престацията било необходимо да съществува не само към момента на „даването”, но и към момента на получаване от лицето, чието имущество се увеличавало. Законовото основание за внасяне на таксата в държавния бюджет било отпаднало, считано от 10.08.2014 г., а удържаната от страна на НЕК сума била внесена в държавния бюджет месеци по-късно. В тази връзка поддържа, че към момента на постъпване на сумата в бюджета не съществувал годен юридически факт за нейното правомерно получаване от страна на държавата – с влизане в сила на решението на КС правните нормите, уреждащи удържането и внасянето на таксата в държавния бюджет, били обявени за противоконституционни.

В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят Държавата, представлявана от министъра на финансите не е изпратила представител, а въззиваемата страна „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД чрез адвокат Я. А. оспорва въззивната жалба и моли апелативния съд да я остави без уважение и постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, а разгледана по същество приема следното:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Еолика България“ ЕАД с правоприемник „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД срещу Република 2

България, представлявана от министъра на финансите, с която са предявени осъдителни искове (главен и евентуален) за заплащане на сума в размер на 360 438.10 лв., дължима за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г., представляваща такса за производство на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20%, внесена в държавния бюджет без основание, както и на сума в размер на 1 906.12 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.09.2017 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че бил производител на електрическа енергия от вятърна електроцентрала „Ветроенергиен парк Суворово“ („ВЕП Суворово“), присъединена към електроразпределителната мрежа и произвеждаща електрическа енергия от възобновяеми източници. Сключен бил договор № ЕП-320/10 от 09.06.2010 г. с НЕК за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, с договорена преференциална цена за срока на договора. С точка 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на ЗДБ за 2014 г. бил създаден раздел V, в гл. ІV от Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ) – такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия като с посочените текстове било въведено задължение за събиране на такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържала и внасяла от обществения доставчик НЕК. Процесната сума била удържана от ищеца и внесена в полза на държавния бюджет. Предвид прогласената противоконституционност на нормите, уреждащи задължение за плащане на таксата с решение № 13/31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 1/2014 г., съставляващи основание за плащане на таксата, се претендира ответникът да бъда осъден да я заплати на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – Държавата, представлявана от министъра на финансите е подал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Поддържат се доводи, че до влизане в сила на решението на КС за обявяване на противоконституционност на законовите разпоредби било налице основание за събиране на процесните такси; че липсвала пасивна материално правна легитимация на Държавата. При условията на евентуалност поддържа, че било налице недоказаност на исковите претенции, вкл. липса на представени доказателства за произведена от ищеца енергия от възобновяем източник в посочените количества и на процесната стойност. Поради това се претендира отхвърляне на исковете.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и съобразно задължителните по силата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указания на ВКС по отменителното му решение № 50083/26.01.2024 г. по търг. дело № 26/2021 г., намира обжалваното решение на Софийски градски съд за валидно като постановено от законен съдебен състав, в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ и чл.

3

86 ЗЗД , а относно правилността на обжалваното решение извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства, което не и спорно между страните, се установява, че „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД (правоприемник на „Еолика България“ ЕАД) притежава обект за производство на електрическа енергия от възобновяем източник вятър, а именно: Вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност от 60 MW („Ветроенергиен парк (“ВЕП“) Суворово“), находящ се в землището на гр. Суворово, община Суворово, област Варна, съгласно лицензия за производство на електрическа енергия № Л-248-01 от 05.11.2007 г., издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за срок от 25 години и решение № Р-164/23.04.2012 г. на КЕВР за разрешаване започване на осъществяването на лицензионната дейност от ищеца. Ищецът има качеството на „производител на електрическа енергия от вятърна енергия“ по смисъла на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ (обявен за противоконституционен с решение № 13/31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 1/2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г.), видно както от представените с исковата молба договори за въвеждане в експлоатация на процесната централа и за изкупуване на произведената от ВЕП енергия от възобновяеми източници, така и от разрешението за ползване на обекта, а също и от заключението на вещото лице, изготвено на база на предоставени от КЕВР и НЕК доказателства, приети от съда и приобщени към делото.

Безспорно установено е и това, а и видно от приетите и неоспорени първоначално и допълнително заключения на вещото лице, изготвени на база на предоставени документи от НЕК, КЕВР и Министерство на финансите, както и от изявленията на КЕВР, че от ищеца е удържана такса за производство на електрическа енергия от вятърна енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, без ДДС.

Няма и спор, че Конституционният съд на Република България със свое решение № 13/31.07.2014 г. по к.д. № 1/2014 г. - ДВ, бр. 65 от 2014 г. обявява за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ.

Въз основа на приетите по делото доказателства - двете експертизи, извлечения на подадени от НЕК към КЕВР справки по образец по противоконституционния чл. 326 ЗЕВИ съгласно писмо изх. № Е-08-06-2/19.07.2018 г. на КЕВР - за заплащане на таксата от ищеца за процесния период 01.07.2014-10.08.2014 г. общата сума от 360 438.10 лева е удържана от ищеца от сумите, които НЕК е дължало на ищеца по договора за изкупуване на енергия от 09.06.2010 г., която обща сума впоследствие е преведена на 16.10.2014 г. от НЕК по сметка на КЕВР, а след 04.12.2014 г. таксата е преведена от КЕВР в държавния бюджет (изрично потвърдено от вещото лице в проведеното на 11.03.2019 г. открито заседание по делото).

От първоначалното заключение на вещото лице се установява също така точният размер на произведените количества енергия от централата на ищеца за процесния период;

4 размерът на таксата за централата за процесния период; удържаната от НЕК в пълен размер такса от централата за процесния период. От писмо от 22.11.2018 г. на НЕК до вещото лице по делото, както и от приложените към писмото от 22.11.2018 г. извлечения от счетоводната система на НЕК също се установява точният размер на удържаната такса от ищеца по всяка от процесните фактури за м. юли и за м. август 2014 г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира за основателен и доказан предявения от „МЕТ Суворово Уинд Парк“ ЕООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите главен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 7 КРБ, тъй като са налице предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d1e8d46-306a-4695-9896-8b641618d9be